Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

23 април 2024 година

Копелетата хвърлиха бомба върху телевизионната кула. Харкив е залят с видеа как пада горната част на огромната кула.

Няма загинали и ранени, пише каналът на кмета. Това е добре.

Не бих нарекла това място знаково, но самата кула беше. Тя се виждаше от всяка една точка на Харкив и се смяташе за най-високото съоръжение. Приличаше на ракета, която се готви да стартира за Космоса.

Помня я от ранното си детство;

Орките хвърляха по нея снаряди от изтребители още през март 2022, оттогава тя се смята за неработеща. Но основите й тогава оцеляха.

Днес я довършиха. Прозвуча много силно.

Представям си как ще ликуват кремълските шутове във вечерните си предавания, съобщавайки на света за поредното си „постижение“. Гнусотия.

Експертите пишат, че от техническа гледна точка няма нищо ужасно. Да, ще има проблеми с ТВ-излъчването, но да си кажем честно – повечето от нас отдавна черпят информация от телеграм- и ютюб-каналите.

Така че това е по-скоро емоционален натиск над харкивските жители.

Което, освен насмешка, вече нищо не предизвиква. Кого искате да уплашите? Нас, дето живеем по дванайсет часа на денонощие без ток и по двайсет и четири часа под „заплаха от ракетен удар“?

В чата на нашия блок хората си обменят линкове за различни „джаджи“, които спасяват рибките при спиране на подаването на въздух в аквариумите.

Да, в града има големи проблеми с енергетиката.

Обаче всички магазинчета, аптеки и дори фризьорски салони изнасят на тротоарите генератори и към тях – зареждащи устройства. Край всеки такъв генератор се скупчват младежи и девойки с таблети,  учат. Онлайн училища или институти.

В петък излизах с кучето на разходка, едно момченце край моя вход отговаряше на въпросите на учител по химия. Крещеше нещо за валентността на натрия. Крещеше – защото генераторът, да му се не види, много силно пърпореше. Усмихнах се.

Заклевам се, нито веднъж не чух в Харкив разговори за „мир на всяка цена“ или друга подобна тъпотия от кремълските методически указатели. Нито на опашките, нито на бензиностанциите, нито на кучешките площадки.

Всеки един ракетен удар ни обединява. Ние ставаме по-задружни, по-сплотени.

В градските мрежи иронично пишат за спирането на тока „Света ни напусна“ или „Света се върна“ (Света – женско име, тук правят аналогия с думата „свет“ – „светлина“ – бел. прев). Вероятно идните поколения ще си трошат мозъци, умувайки коя е тази вятърничава Света.

Нас вече не могат да ни пречупят. Невъзможно е.

Телевизионната кула. От тези кадри ме боли, да. Като дете аз често ходех „на пътешествия“ с татко. Разхождахме се пеша от един квартал в друг. Кулата ни служеше за ориентир. Татко командваше „на запад от кулата“ или „на север“.

Татко много ми липсва. Войната ми го отне. Моят град го унищожават всеки ден. Но освен умора и ненавист към врага нищо не усещам. Ни-щи-чко.

Усилията ви са напразни.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко