Клуб Z публикува откъс от Възход и падение на Третия райх. Том 1 на Уилям Шайрър (изд. Изток-Запад).

Преди да са изминали и десет дни, откакто е сложил подписа си под Мюнхенската спогодба – и преди дори да е завършила мирната военна окупация на Судетска област, – Адолф Хитлер изпраща спешно свръхсекретно съобщение до генерал Кайтел, началник на ОКВ.

1. Какви укрепления са необходими в настоящата ситуация за съкрушаване на всяка чешка съпротива в Бохемия и Моравия?
2. Колко време е необходимо за прегрупирането или придвижването на нови сили?
3. Колко време ще е необходимо за същата цел, ако се изпълни след планираните мерки за демобилизация и връщане?
4. Колко време би било необходимо, за да постигнем състоянието на готовност от 1 октомври? 

Кайтел бързо изпраща на Фюрера телеграма с подробни отговори на 11 октомври. Няма да са необходими нито много време, нито особено значителни подкрепления. В Судетска област вече има 24 дивизии, включително три бронирани и четири моторизирани. „ОКВ счита – заявява Кайтел, – че ще е възможно да започнем операциите без подкрепления, като се имат предвид сегашните признаци на слабост в чешката съпротива.“

След като получава тези уверения, десет дни по-късно Хитлер съобщава намеренията си на своите военни ръководители.

СВРЪХСЕКРЕТНО Берлин, 21 октомври 1938 г.
Бъдещите задачи за въоръжените сили и приготовленията за водене на война, произтичащи от тези задачи, ще бъдат изложени от мен в по-късна директива.
Преди тази директива да влезе в сила, въоръжените сили трябва да са подготвени по всяко време за следните случаи:
1. Защита на границите на Германия.
2. Ликвидиране на останалата част от Чехословакия.
3. Окупация на района на Мемел.

Мемел, прибалтийски пристанищен град с население около 40 000 души, преминава от Германия към Литва след сключването на Версайския договор. Тъй като Литва е по-малка и по-слаба от Австрия и Чехословакия, превземането на града не представлява проблем за Вермахта, и в тази директива Хитлер просто споменава, че той ще бъде „анексиран“. Що се отнася до Чехословакия:

Трябва да осигурим възможност да разбием по всяко време останалата част от Чехословакия, ако нейната политика стане враждебна към Германия. Приготовленията, които трябва да се извършат от въоръжените сили за този случай, ще бъдат значително по-малки по размер от тези за „Зелено“; те обаче трябва да гарантират значително по-голяма степен на подготвеност, след като планираните мерки за мобилизация отпадат. Организацията, бойният състав и дислокация и състоянието на готовност на частите, определени за тази задача, трябва да бъдат разчетени за изненадващо нападение, така че самата Чехословакия да бъде лишена от всяка възможност за организирана съпротива. Целта е бързата окупация на Бохемия и Моравия и откъсването на Словакия.

Словакия, разбира се, може да бъде откъсната с политически средства, което вероятно ще елиминира необходимостта да се използват германски войски. За тази цел трябва да послужи германското Министерство на външните работи. През първите дни на октомври Рибентроп и неговите помощници неспирно подстрекават унгарците да настояват за своя дял от плячката в Словакия. Само че когато Унгария, която не се нуждае от особено пришпорване, за да изостри лакомия си апетит, започва да говори за пряко завладяване на Словакия, от „Вилхелмщрасе“ решително се възпротивяват. Там имат други планове за тази земя. Веднага след Мюнхенската конференция правителството в Прага е предоставило на Словакия широка автономия. Германското външно министерство съветва това решение да бъде временно „толерирано“. Що се отнася до бъдещето обаче, германските намерения са обобщени от д-р Ернст Вьорман, директор на политическия отдел в Министерството на външните работи, в меморандум от 7 октомври. 

„Независима Словакия – пише той – ще бъде естествено слаба и следователно най-добре ще способства за германската нужда от проникване и заселване на изток.“

Дошъл е нов повратен момент за Третия райх. За пръв път Хитлер е на път да предприеме завоюване на негермански земи. През последните шест седмици той постоянно уверява Чембърлейн, лично и публично, че Судетска област е неговото последно териториално искане в Европа.

И макар че британският министър-председател приема думата на Хитлер с почти невъобразимо лековерие, той има известно основание да смята, че германският диктатор ще спре, след като асимилира германците, които по-рано са живели извън границите на Райха, но вече се намират в него. Нима Фюрерът не е заявявал многократно, че не иска чехи в Третия райх? Нима в „Моята борба“ и в безброй свои публични речи не е повтарял нацистката теория, че за да бъде силна, Германия трябва да е расово чиста, и следователно не трябва да обхваща чужди – и особено славянски – народи? Да, казвал го е. Само че – и вероятно в Лондон са забравили това – на много от страниците на „Моята борба“ е проповядвал във високопарния си стил, че бъдещето на Германия е в завоюването на Lebensraum на изток. Повече от хилядолетие това пространство се заема от славяните.

Седмицата на счупените стъкла

През есента на 1938 г. е достигната и друга повратна точка за нацистка Германия. Това се случва през период, който в партийните кръгове по-късно наричат „Седмицата на счупените стъкла“.

На 7 ноември един седемнайсетгодишен бежанец, германски евреин на име Хершел Гринспан, прострелва и ранява смъртоносно третия секретар на германското посолство в Париж, Ернст фон Рат. Бащата на младежа е бил сред десетте хиляди евреи, депортирани малко преди това в Полша в закрити товарни вагони, и за да отмъсти за него и за преследването на евреите в нацистка Германия изобщо, Гринспан отива до германското посолство с намерение да убие посланика, граф Йоханес фон Велчек. Застрелва обаче младия трети секретар, когото са изпратили да види какво иска посетителят.

В смъртта на Рат има елемент на ирония, защото той е бил следен от Гестапо заради своите антинацистки възгледи; във всеки случай никога не е споделял антисемитските извращения на онези, които управляват неговата страна.

През нощта на 9 срещу 10 ноември, скоро след като партийните шефове начело с Хитлер и Гьоринг са отпразнували годишнината от Бирения бунт в Мюнхен, се случва най-тежкият погром, извършван до този момент в Третия райх. Според д-р Гьобелс и германската преса, която той контролира, това е „спонтанна“ демонстрация на германския народ в отговор на новината за убийството в Париж. След войната обаче на бял свят излизат документи, които показват колко „спонтанна“ е била. Те са сред най-изобличителните (и най-потресаващите) тайни документи от предвоенната нацистка епоха. На 9 ноември вечерта, според таен доклад на главния партиен съдия майор Валтер Бух, д-р Гьобелс издава указания за „спонтанни демонстрации“, които трябва да бъдат „организирани и проведени“ през нощта. Реалният организатор обаче е Райнхард Хайдрих, зловещият 34-годишен началник на СС, втори по ранг след Химлер, който ръководи Службата за сигурност (СД) и Гестапо. Неговите заповеди, изпратени по телетипа през тази вечер, са сред пленените германски документи.

В 1:20 ч. на 10 ноември той изпраща по телетипа спешно съобщение до всички щабове и участъци на държавната полиция и СД, като ги инструктира да се срещнат с водачите на партийните организации и СС, „за да обсъдят организацията на демонстрациите“.

a. Да се предприемат само такива мерки, които не застрашават живота и имуществото на германци. (Например синагогите трябва да се изгарят само когато няма опасност да подпалят околните сгради.)
b. Търговските помещения и частните апартаменти на евреите могат да бъдат
разрушавани, но не и ограбвани...
d. 2. Демонстрациите, които ще се извършат, не бива да бъдат възпрепятствани от полицията...
5. Трябва да бъдат арестувани толкова много евреи, особено от богатите, колкото могат да бъдат настанени в съществуващите затвори... При арестуването им трябва да се установи веднага контакт с подходящите концентрационни лагери, за да ги въдворим в тези лагери колкото е възможно по-скоро.

В цяла Германия това е нощ, изпълнена с ужас. Синагоги, еврейски домове и магазини са погълнати от пламъци, а някои евреи – мъже, жени и деца – са застреляни или убити по друг начин, докато се опитват да се спасят живота си от огъня. На следващия ден, 11 ноември, Хайдрих представя на Гьоринг предварителен конфиденциален доклад.

Размерът на унищожените еврейски магазини и къщи още не може да се удостовери с точност... 815 разрушени магазини, 171 опожарени или разрушени жилищни сгради – това е само малка част от реалните щети, що се отнася до палежите... Подпалени са 119 синагоги, а други 76 са напълно унищожени...

Арестувани са 20 000 евреи. Съобщава се за 36 убити и също толкова тежко ранени. Убитите и ранените са евреи...

Смята се, че окончателният брой на убитите през тази нощ евреи е няколко пъти по-голям от предварителното число. Един ден по-късно от цитирания предварителен доклад самият Хайдрих споменава за 7500 ограбени магазина. Има и няколко случая на изнасилване, които партийният съд на майор Бух, ако се съди по собствения му доклад, смята за по-лоши от убийство, защото нарушават нюрнбергските расови закони, забраняващи половите сношения между неевреи и евреи. Подобни нарушители се изключват от партията и се предават на гражданските съдилища. Партийните членове, които само са убивали евреи, „не могат да бъдат наказани“, твърди майор Бух, защото просто са изпълнявали заповеди. По този въпрос той се изразява недвусмислено. „Цялото общество, без изключение – пише той – разбира, че политически акции като онези от 9 ноември са организирани и ръководени от партията, независимо дали това се признава или не.“