Почти месец след края на изборите политическите партии стигнаха до два извода, ясни от самото начало. Първо, нови избори са вредни и ненужни. Второ, правителството най-вероятно ще е дясноцентристко (ГЕРБ и РБ), патриотите ще го поддържат, а други партии – АБВ и дори БСП, ще дават рамо по отделни политики. Никой не може да спре ДПС или ББЦ (под вънкашност нова и име сменено) да гласуват „за“, но е важно цялата сложна конструкция да не зависи от тях. Ще може ли всичко това да полети или поне да се задвижи напред с някаква приемлива скорост? Отговорът предстои да видим и той зависи от способността на партиите да се учат в движение.

Тест 1:  ДПС

ДПС е в голяма степен разковничето на 43-то НС: ще може ли движението да бъде най-после разкачено от властта, ще може ли реално да се разбере, какво са правили г-дата Пеевски и Василев? В една нормална демокрация всяка партия отдавна би изтеглила г-н Пеевски на заден план, докато стане ясно ролята, която бизнес империята му, медиите и свързаните с него лица са играли в казуси като КТБ, а и по-общо в управлението от десетина години насам. ДПС твърди, обаче, че проблем няма и продължава да държи огромен морален баласт на първите банки в парламента. Наскоро баластът произведе съвместно и проектозакон за разкриване на тайните в КТБ, което привнесе и сюрреалистичен характер на цялата история. Поради всичко това едно управленско мнозинство, което зависи от движението, би било компрометирано от самото начало. Представете си, например, че възникне идея за парламентарна комисия, разследваща КТБ, изясняваща ролята на прокуратурата в политическия процес и т.н. Ако ДПС има блокираща квота, подобен ход би бил безсмислен.

Тест 2: ГЕРБ

ГЕРБ показва желание да се разграничи от образа си от 2009 г. и това е положително. Консултациите – с всичките им кусури – са опит за създаване на коалиционна култура.В ГЕРБ също така правилно разбират, че въпреки аритметическото мнозинство, което могат да съставят, едно сближаване с БСП, а да не говорим с ДПС, би разочаровало много техни привърженици. Истинска ли е трансформацията на ГЕРБ, обаче? Наистина ли са извлечени поуките от предходното управление, от проблематичното използване на МВР за партиен PR или подслушвания на опоненти, от близките връзки с Пеевски и т.н.? Ако с течение на времето старият образ започне да се завръща, ще се наложи ново преформатиране на управленското мнозинство и има риск пак да се върнем в изходна точка.

Тест 3: Реформаторите

Този тест е вече в ход. Явно ще бъде постоянен. Засега практиката показва, че той може да бъде преминат чрез сравнително лесна поредица от стъпки. Първо, преспиване след шока, предизвикан от определено изказване. Второ, изчакване на повторен кръг изказвания от лидерите на РБ. Трето, временно излизане от фейсбук. Ако се спазва строго рецептата и не се импровизира с други решения, загубата на време е минимална.

Тест 4: Патриотите

Патриотите са съдържателен проблем за новата коалиция, доколкото някои от управленските им идеи са в противоречие дори със здравия разум. В добрия вариант те самите съзнават това и използват тези идеи като плашила за извличане на компромиси по по-приемливи части от техните приоритети. Този добър вариант изисква много големи усилия, търпение и политически усет, за да не се изроди в опасен фарс, при който започват да се нормализират националпопулистки идеологеми. В този контекст голям риск е и изолацията на ДПС, която всъщност прави необходимо и приобщаването на ПФ към мнозинството: трябва твърдо и последователно да се отстоява тезата, че ДПС е в опозиция, не защото представлява българските турци, а заради корпоративните си обвързаности. Дали това разграничение ще се получи, дали ГЕРБ и РБ ще бъдат достатъчна гаранция за проевропейската идентичност на управлението, остава да разберем.

Тест 5: Левицата

БСП и АБВ получиха бонус от съдбата. Сривът на подкрепата за лявото вдигна лодките на множество малки формации, които отнеха по-изразителната победа на десните. Ясно е, че новото НС не може да бъде конфронтационно, по примера на предходните – страната е уморена, всички партии имат какво да осмислят и променят, за какво да отговарят и т.н. Но дали левицата ще може да намери верния тон и поведение, при което да запази идентичността си без да търси истеричен реванш в трудни за мнозинството моменти?

Тест 6: Параноята

Новото управленско мнозинство стъпва на дълбоко недоверие между лидерите на основните партии, а дори и между лидерите на едни и същи формации. Това може и да е здравословно, ако доведе до по-голяма прозрачност, повече контрол. Но може и да е паралитично, ако се превърне в параноя. Лошата новина е, че всеки ход вече се гледа и оценява като в стратегическа игра с нулев сбор: с какво иска да ме прецака партньорът? Нищо добро няма да произлезе от това, освен взаимно блокиране и скандали. Т.нар. точка 3 на проекто-решението на временната комисия за КТБ илюстрира параноята: за едни това стана завършена коалиция ГЕРБ-ДПС, а за други – предателство още преди да се е сформирало правителството. В крайна сметка, най-вероятно ставаше дума за един нескопосан текст, от който трудно може да последва нещо, най-малкото решение за наливане на четири милиарда от бюджета в КТБ. Може и да е имало и желание да се забави фалита, опит да се даде шанс на някоя цесийка и други по-невинни човещинки – парадоксалното бе, обаче, че бъдещите партньори се заподозряха един друг в далеч по-драматични грехове, като „възстановяването на модела КОЙ“, например.

Тест 7: Експертизата

Тъжната истина е, че нашите партии нямат нужната експертиза и нямат ясна представа какво да се прави дори в най-спешните кризи, които предстоят. Предизборните програми мълчаха и за КТБ, и за тока, например. Мнозина привиждат зад това мълчание конспирация. Моето подозрение е, обаче, че става дума най-вече за незнание и страх от грешка. В тази ситуация сработват три рефлекса. Първо, рефлексът „Борисов“: пускаме в публичното пространство едно решение, но ако то срещне голяма съпротива или ако лъсне като неразумно – веднага го оттегляме. Второ, рефлексът „Орешарски“: не правим нищо реално полезно, а само това, което ще ни помогне да останем на власт. Трето, рефлексът „ДПС“: важно е да контролираме или поне да имаме топла връзка с тези, които минават за „експерти“ в едно управление, като Орешарски, Чобанов, Влади Горанов и т.н. Така, каквото и да става, няма да сме на губещата страна. Опасността при сложния управленски формат, който се задава, е трите рефлекса да се задействат едновременно.

Сигурно и други стрес тестове ще има, но и тези са достатъчни: ако бъдат преодоляни, коалицията може да се окаже и успешна. Задачите изглеждат по-трудни, отколкото всъщност са: повечето парламентарни демокрации се управляват от доста сложни коалиции. Но нашата ситуация е уникална с дълбочината на липсата на доверие в партиите: вече не само от страна на гражданите, но и между самите партии. Все пак всяко коалиционно управление трябва да стъпи на базово доверие, че партньорът няма да те „предаде“ в труден момент. Тъй като такова доверие явно отсъства, преговорите за правителство изглеждат като брак насила и очакванията са за възможно бягство дори пред самия олтар. А ако свещеникът попита има ли някой против, голяма част от роднините и приятелите ще ревнат „да“ и ще започнат да изтъкват аргументи от най-разнообразно естество.

Има ли подходяща терапия срещу подобна липса на доверие? Всъщност, патологичното недоверие в другия стъпва на липса на доверие в себе си. В този смисъл, едноседмична пауза на активни публични изяви, придружена с ускорена психоанализа на комплекси и юношески фрустрации може да е от полза. 

-------

Статията е написана специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още материали на Даниел Смилов може да прочетете ТУК.