Игуменът на Рилския манастир Адрианополския епископ Евлогий получи днес от вицепремиера Екатерина Захариева историческо решение на Министерски съвет - светата обител става национален обект. С това тя става първият манастир с подобен статут, макар от години да е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

„Това е исторически важен момент, защото значението и смисълът на Рилската света обител за България е безспорен. Всеки трябва да познава и да знае за делото на Свети Иван Рилски – пазителят на българския народ", каза Захариева.

Според нея, както разкриваме магистрали и пречиствателни станции и други обекти, така трябва и да обявяваме за национални обекти такива светини за всеки българин.

Според нея обявяването на манастира за национален обект ще помогне за по-доброто управление на имотите на манастира.

"Държавата също трябва да разбере, че трябва да има отношение и дълг и да помага на църквата и на манастира в частност. Рилският манастир е първият манастир, който получава статут на национален обект. Той е признат с решение на Министерски Съвет и това е исторически момент. Вече има и други желаещи, като Бачковския и Троянския манастир, ние поддържаме контакт със Светия синод”, каза още вицепремиерката.

Рилският манастир е построен през през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина, близо до село Пастра. Той е най-голямата света обител в страната, на цели 5 етажа, от които са видими 4. 

През 14-ти век е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в обекта.

През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. 

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ.

През 1961 г. бива обявен за Национален музей, и монасите го напускат, но са върнати през 1968 г. През 1976 г. става национален исторически резерват, а през 1983 г. влиза под егидата на ЮНЕСКО.