ТАМПА, ФЛОРИДА – Истински кошмар, но не карнавален, който е нагласен за Хелоуин, може да преживее президентът Барак Обама. Всички големи предварителни проучвания сочат, че Републиканската партия ще победи Демократическата в битката за контрол над Сената.

Анкетите показват 6:4 вероятност управляващата политическа сила да загуби мнозинството си и в Сената. На републикаците са необходини само 6 места, за да вземат цялата законодателната власт . Ако се оправдаят най-мрачните очаквания за демократите, те може да загубят 10 мандата, което би довело до пирова победа на опонентите им. Сегашното съотношние на сенаторите е 53 демократи, 45 републиканци и 2-ма независими.

Изборите във вторник, 4 ноември т.г., се водят междинни, защото са по средата на втория мандат на Обама и са преди президентските, които са през 2016 г. Сегашният вот избира наследници на сенаторите, чиито мандати са изтекли, или са починали. Едновременно с това в 36 щата и 3 задгранични територии се определят губернатори.

Ноемврийската политическа битка е най-скъпата в историята на частичните избори в САЩ – над $4 милиарда. Според телевизинния канал Си Ен Би Си в надпреварата тази година са участвали дарители от едър калибър. Включването на подобна финансова артилерия в полза на Републиканската партия е заслуга най-вече на фондацията „Обединени граждани“. Организацията съществува вече 25 години и се бори за защита идеалите на Конституцията на САЩ и срещу разрастването на федералното правителство.

Вотът на 4 ноември досега винаги е протичал като забавление за президента. Но не и този. Ако всичко се развие според очакванията, Барак Обама ще е първият държавен глава на САЩ през последните 50 години, чиято партия преживява две съкрушителни загуби в последователни междинни избори.

Предишният рекорд връща времето назад чак до управлението на демократа Хари Труман, който загуби 83 места в Камарата на представителите (55 през 1946 г. и 28 през 1950 г.). Конкуренция му прави единствено републиканецът Дуайт Айзенхауер, при когото партията на слона се прости с 66 места в Конгреса при частичните избори през 1954 г. и 1958 г. През 2012 г. войнството на Обама сдаде 63 места от Камарата на представителите. На сегашните избори се очаква той да загуби най-малко 6, а може би дори 12 сенатори, което води до обща загуба между 68 или 75 гласа.

При втория мандат на президента Джордж Буш-младши републиканците останаха с 30 души по-малко в Камарата на представителите, но успяха да спечелят 8 места в Сената, което превърна крайната им загуба в 22-ма народни избраници.

Защо хората тук са толкова недоволни от Барак Обама и неговата партия?

Шестгодишното управление на Обама може да се похвали повече с низ от гафове и провали, отколкото с нещо положително. Затова над 50 на сто от американците заявяват, че Съединените щати се движат в погрешна посока и искат смяна на курса. По адрес на президента се сипят купища обвинения.

Главните критики са по адрес на калпавата реформа в здравеопазването, наречена „Обамакеър“, скандалите в Управлението по делата на ветераните, расово заредените сблъсъци в предградието Фъргюсън на Минеаполис, обезглавяването на американци от екстремистите на Ислямска държава.

В списъка се нареждат също първите случаи на ебола в САЩ и не на последно място напливът на малолетни емигранти от Централна Америка, десетки хиляди от които прекосиха оставената почти без охрана граница с Мексико.

Серията от провали, които не спират и в момента, бележат и хаотичната външна политика на сегашната администрация. Барак Обама на практика остави руския президент Владимир Путин да си разиграва коня в Украйна след анексията на Крим. За първи път в историята на САЩ се стигна до разрив с Израел, който е най-истинският американски съюзник в Близкия изток и е единствената държава в района с действаща демокрация. Само преди дни служител на Белия дом нарече „курешка“ премиера на еврейската държава Бенямин Нетаняху.

След гафа Обама се ограничи единствено да изкара говорителя си, който смутолеви пред репортери, че „това не е становище на американската администрация“ . Провалът отприщи водопад от критики в медиите. Уникалното е, че срещу този профанизъм застанаха журналисти, както от консервативната преса, така и от левите издания, които досега бяха безумно влюбени в президента. Обама бе приканен лично да се извини на израелския лидер, но за пореден път той отговори с мълчание.

Някои демократи адвокатстват на Обама и обвиняват републиканците, че го съсипват от критика единствено защото е първият чернокож президент в историята на страната. Но има достатъчно трезви глави, дори в редовете на политическата сила, излъчила Барак Обама, които смятат, че той ще бъде запомнен като един мечтател, който не е постигнал нищо съществено. Оттам произтича разочарованието на много от поддръжниците на Демократическата партия. По всичко изглежда, че те едва ли ще гласуват за републикански представители, но може да предпочетат да си останат вкъщи на 4 ноември т.г. Това на практика ще бъде отчетено като наказателен вот за демократите.

4 ноември е ден за избори. Но своя избор вече направиха милиони американци, които се възползваха от правото си да гласуват предварително. Това можеше да бъде сторено в изборните секции, а така също по пощата. Според пресата демократите не са готови да свият лесно знамена. Те подготвят армия от адвокати, които ще поведат легална битка срещу резултатите и ще искат нови преброявания на бюлетините. Ако крайните резултати обаче се окажат достатъчно съкрушителни, тази тактика едва ли ще е от полза.

Според наблюдатели, ако всички прогнози се сбъднат, това на практика ще остави Барак Обама без реална власт. При мнозинство на опозицията в двете палати на Камарата на представителите, президентското вето няма никаква тежест. Това означава, че Обама ще трябва да търси одобрението на републиканците за всичко, което предприема. Заканите му да управлява с декрети не стряскат никого, защото законодателите няма да отпуснат и пукнат цент за програми на Белия дом, лишени от здрав разум.