СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Москва продължава да предизвиква Запада. Настъпи време за политика на сплашване. Защото Путин пробва докъде може да стигне. Всяка крачка назад на Запада е крачка напред за Русия.

Това посочва в коментар за в. “Ди Велт” Жак Шустер, озаглавен: “Само твърда ръка помага срещу Путин”.

Авторът припомня как руският писател Владимир Набоков вижда родината си по време на съветския режим: “Това е страна на морални кретени, на усмихващи се роби и на непроницаеми тирани.”

“Едва ли някой от западните съвременници на Набоков споделяше тази сурова присъда.  Напротив! След 60-те години на миналия век по нашите географски ширини се появи склонност да се разкрасяват руските провали в страната и извън нейните предели”, пише авторът.

Той обяснява подобно поведение със страха от огромната страна, от хищната руска мечка, погълнала територии или ги е поставила в своята сфера на виляние - от Полша през Унгария и Чехословакия.

Илюзията, че Русия искала да е част от Запада.

“След падането на Стената, във всички сулчаи тази в Берлин, дойде илюзията, че Русия искала да е равноправна част от Запада. Тази илюзия  бе последвана от вярата, че и Москва считала политиката на силата като реликва от миналото. Германците празнуваха “края на историята” (на тоталитаризма в ГДР – бел. ред. ), радваха се на прекрасното ново време и не забелязаха, че този комфорт,  този траен мир, както тогава той изглеждаше, съответстваше единствено на тяхното разбиране за щастие“, анализира Шустер.

Ето защо шокът бил голям, когато Русия на Путин поела обратно към старата политика на интереси, за да се възкреси повалената велика страна. Много точно били анализирани слабостите на Запада. Без сериозни последствия Русия изпаднала във възторг от собствената си жестокост и грубост.

Москва няма да престане да предизвиква Запада.

“Западът отвърна със санкции. По същество обаче той все още не е готов да оцени поведението на Русия като предупредителен камбанен звън, който налага нова стратегия: политика на сплашване. Москва няма да престане да предизвиква Европа и НАТО. Кремъл не го прави, за да доведе Запада до точката на топене. С нахлуването във въздушно пространство, със закани спрямо Прибалтика до нажежаване на обстановката в Украйна руското правителство тества докъде може да стигне. Всяка западна стъпка назад за Москва означава стъпка напред”, пише авторът.

Според него изводите за Запада са: да не допуска да го сплашват, да демонстрира твърдост, да укрепи собствената си отбрана, да завиши военните си разходи и преди всичко непрестанно да набожда в очите на Москва, че източните държави членки на НАТО са точно толкова важни, както и западните.

“За Германия това би означавало многонационалният корпус в Щетин да се превърне в германо-полска бригада. При това съвсем не само като караул”, заключава Жак Шустер.