Формирането на новото правителство може да се окаже не финал на кризата, а само етап от нея, който ще продължи и през 2015 г. Това гласи едно от заключенията на месечния анализ на Института "Иван Хаджийски". Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е в цуг-цванг. Властта е сега е горещ картоф - с поемането й той може да загуби, с отказа - също губи. Затова и съществува вероятност той да се опита да подхвърли този горещ картоф под формата на премиерския пост на РБ, се твърди в анализа. БСП е застрашена от политическа изолация, а ДПС, оказва се,  гради нов идеалистичен образ - на доброволно отказване от властта. (Делян Пеевски отново обаче е депутат, седи на първи ред и внася законопроект за КТБ - б.р.). Партията на Бареков (позната вече с две имена) е определена в анализа като центристка и иска да бъде балансьор, но лидерът й Бареков не смята за перспективна кариерата в българския парламент. В Патриотичния фронт ще се увеличават вътрешните противоречия по подобие на РБ, а "Атака" ще се възползва от това, от антиевропейските настроения в българското общество и ще играе роля на едниствена опозиция. Вижте още от твърденията на социолозите и политолозите от института.

 

ГЕРБ и РБ - предписаната коалиция?

Изборите са успешни и за двете десни формации, макар че дори съвкупният им резултат се оказа недостатъчен.

ГЕРБ възстановява позиции, загубени през изминалата година и половина, като убедително води във всички области, с изключение на смесените райони; категорично доминира във всички възрастови групи (с изключение на 65+), сред хората със средно и висше образование, в столицата и в големите и малките градове. Реформаторският блок е сред първите четири (измежду осем) формации и демонстрира нещо, което в най-новата ни парламентарна история не се е случвало: партии, изпаднали от Народното събрание, могат да се върнат отново в него.

Успехът на ГЕРБ има и друго измерение. Преодоляна е изолацията, в която партията беше изпаднала в края на своето управление през 2013 г. Сега, напротив, ГЕРБ изглежда приемлив партньор, който има диалог с всички (без „Атака”). Следизборната игра се води по правилата на ГЕРБ – като се започне от темпото, мине се през темите и се стигне до модела на консултации. Борисов успява през цялото време да държи всички врати отворени – включително и към БСП, нещо, към което никога досега не се е стремил и не му се е удавало. Оставката на Станишев улесни тази възможност. А самите консултации сякаш преобърнаха в полза на Борисов първоначалната междупартийна конфигурация. Ако в началото малките партии влязоха в разговорите с многобройни условия, а Борисов трябваше да бъде търпелив, защото е длъжен да състави някакво правителство, то по-нататък те почти изоставиха условията си, а той зае позицията на човек с различни варианти за изход.

Сложните многоходови комбинации за коалиране в предначертан „формат ЕНП“ с Реформаторския блок, при който всекидневно и понякога часово се сменяха позиции, доведоха до впечатлението, че РБ не е наясно какво точно иска, а ГЕРБ е добронамерената страна в преговорите, жертва на чужда алчност или непостоянство. Едва ли е точно така. За Борисов РБ е незаобиколим коалиционен партньор, ако не иска да поеме риска на еднопартийно правителство на малцинството с подкрепата на ДПС. Настояването на РБ за съучастие на ПФ има ясната цел да изолира ГЕРБ от ДПС и с това рязко да стесни възможностите на Борисов да маневрира независимо от тях или срещу тях.

В основата на цялата игра е отговорността на Борисов. В известен смисъл той е в ситуация на вероятен „цугцванг”. В момента властта е „горещ картоф” – с поемането й може да загуби, с отказа – също губи. Избирателят едва ли би му простил, ако за втори път избяга от властта. С встъпителната си реч пред парламента той отново се опитва да прехвърли отговорността върху другите партии, очертавайки три опции за продължителност на мандата и предлагайки им те да вземат решение коя им се струва най-изгодна. Борисов иска да играе ролята на „обединител“, което е ключова предпоставка за „съотговорно управление”, но и за евентуална бъдеща президентска кандидатура. Остава да видим дали все пак старата дреха не приляга много повече на раменете му.

Реформаторският блок придоби самочувствие и съзнание за собствена тежест, дори за по-голяма от реалната. Ако продължи да изпитва търпението на Генерала, той може просто „да обърне масата”. Или да предостави на Кънев „горещия картоф”. Блокът изглежда с променен баланс. Преди изборите беше добил до голяма степен вида „ДСБ+” и основните послания излизаха от говорителя Радан Кънев. Нещо повече, ходът на лидерите на ДБГ и СДС Кунева и Лукарски с отмяната на избора за лидер на Блока приличаше на последен опит да се спре бившата партия на Костов от окончателното завоюване на командните височини. След изборите, напротив, преимуществото е на Кунева и Лукарски.

Разделението по оста за и против Борисов при РБ е несъмнено, гласят изводите на анализаторите.

Разделението по оста за/против Борисов е несъмнено и не е преодоляно. От ДСБ са скептично настроени, макар да не бива да подценяваме и 13-годишната абстиненция от властта, по-продължителна и по-тежка, отколкото при всички други. ДБГ са много по-отворени към коалиране с Борисов, не само от кадрови съображения, а и защото разчитат на подкрепата на ГЕРБ за членството си в ЕНП и завръщането на запушените европейски шансове на Кунева. Влизането на РБ в коалиция с ГЕРБ няма да бъде финал на вътрешните процеси. Блокът не е монолит. Разцепването му не е избягнато веднъж завинаги. Остава в сила и изкушението да се играе в подходящ момент срещу ГЕРБ, т. е. тогава, когато могат отново да претендират, че са автентичната сила вдясно. Желанието на Кънев да внушава, че е „принципният реформатор“, е насочено не само към правителствените консултации, но и към управленската перспектива.

 

БСП и АБВ: несигурни партньори и сигурни конкуренти? 

Социалистите се намират в незавидно положение след изборите: най-нисък резултат за четвърт век от началото на промените; за първи път отстъпена водеща позиция в селата и сред хората с ниско образование; срив сред младите избиратели. В парламента партията е застрашена от политическа изолация и лява конкуренция.

Според анализа сегашната ситуация за БСП повтаря 1997 г., когато Евролевицата разби монопола вдясно с присъствието си в парламента. АБВ, втората формация, която разбива монопола на БСП, отново е на стъпка (или крачка) „вдясно” от БСП – това показват не само „азбучните” послания на лидерите, но и демографският профил на електората. Но БСП вече извървя и дори надхвърли мярата на движението вдясно, за да влезе в левоцентристка идентичност. Сега за разлика от 1997 г. сега БСП се нуждае от крачка „вляво”. Присъствието на АБВ в парламента е шанс за БСП да вземе истински ляв курс, такъв, за какъвто в България има ниша. Но пътят няма да бъде лек, се твърди в анализа.

БСП трябва да поеме курс на ляво, се казва в анализа.

Вътрешните противоречия в БСП не са свързани само с проблема за „голямата коалиция“. Те неизбежно опират и до търсенето на виновни за тежкото поражение. Макар да не са започнали отчетливо, не е изключено в скоро време да се проявят опити за стоварване на цялата отговорност върху бившия лидер Станишев и неговото обкръжение. Конфликтът между „богатите младоци“ и „червените фараони“ е по-сложен от баналното му представяне като сблъсък между закостенели апаратчици и млади надежди. Той има и икономически корени, и отношение към конкуренцията от АБВ. Тепърва ще се изявява „петата колона”.

За АБВ успехът решава едни проблеми, но ражда други. Сътрудничество с ГЕРБ би намалило доверието в нея. При всяко положение едва ли от АБВ разчитат на рязък ръст на електоралната си подкрепа. Остава им да привличат кадри на БСП и да се надяват на допълнително затъване на „столетницата“ във вътрешните ѝ противоречия, което би накарало АБВ да изглежда като „по-добрата БСП”, твърдят от института.

 

ДПС и ББЦ

В анализа ДПС и ББЦ са определени доста спорно като центристки партии. И са представени като "два нестандартни и несъвместими варианта на центризъм".

Българският политически център изобилства с нестандартни варианти: „царски”, „етнически”, „телевизионен”… Трябва да се признае, че лидерите на ДПС положиха немалко и небезуспешни усилия да усвоят и прокарват либералните стандарти. Сега – от позициите, които придобива – ДПС се стреми да внуши ценностен и идеалистичен „аз-образ”: единствената партия, която доброволно се отказва от властта в името на стабилността, единствената, която предлага подкрепа за правителство, без да иска нищо в замяна, единствената, която мисли за европейски и евроатлантически координати на България в нагласите си за бъдещото управление.

Намеренията на ДПС са дългосрочно прицелени. Партията на Доган-Местан ще се стреми да докаже, че както в 42-то Народно събрание правителството не бе възможно без нейно участие, така и в 43-то Народно събрание стабилно правителство няма да се получи, а декларираното от много партии нежелание да си сътрудничат с движението в крайна сметка ще доведе до ситуация, в която няма да могат изобщо да управляват. При сложните баланси и нестабилното състояние на отделните формации в парламента такъв вариант е правдоподобен: 126 депутати на ГЕРБ, РБ и ПФ, а още по-малко, 107, на ГЕРБ и РБ, не могат да бъдат достатъчна гаранция на всеки остър ъгъл. Депутатските мандати на трета партия и дисциплината на ПГ правят от ДПС балансьор, с който всички ще се съобразяват, volens nolens. Самото ДПС на свой ред също трябва да се съобразява с трайно негативния си образ в българското общество, подсилен през последните месеци от равносметка на отношенията с политически партньори. Протестите в Кюстендил са просто симптом, че в един момент анти ДПС настроенията могат да избухнат на нова сметка и с непредвидими последици.

ДПС трябва да се съобразява с трайно негативния си образ в обществото, се казва в анализа.  Делян Пеевски обаче отново е депутат, седи на първия ред и внася закони.

Партията на Бареков преследваше от създаването си изземване на балансьорската роля и съвсем съзнателно влизаше в конфликт с ДПС. Тази линия на противопоставяне остана дори единствена при ББЦ, след смекчаването на тона към ГЕРБ, БСП и президента. Неустановената идейна ориентация на ББЦ, разпростряна в широк диапазон – от самоидентификация като истинската „социална партия“ до присъединяване към европейските консерватори – не ѝ попречи да нарече в НС парламентарната си група „Български демократичен център“, за да утвърди именно центризма като свое политическо кредо с отворени врати вляво и вдясно. Въпреки това, доминацията на ДПС в това пространство не буди съмнение. Нестабилността на групата на ББЦ, от която вече се отцепи първият депутат, и крайно негативното отношение на ГЕРБ към нея лиши партията от важния статут, който иска да си припише. Показателно е и решението на лидера Бареков да предпочете евродепутатското място в Брюксел пред кариера в българския парламент. Това едва ли говори за убеждение, че в НС може да постигне крупни резултати.

 

В националистическата ниша

Патриотичният фронт изгради публичния си образ върху идеята за „умереност“, за разлика от неприемливия за мнозина радикализъм на „Атака“. Непосредствено след изборите лидерите на Фронта препотвърдиха своето конструктивно поведение с готовността да подкрепят ГЕРБ на базата на програмни идеи в името на национално спасение. Този ход е нож с две остриета. Програмните различия на патриотите, както с герберите, така и с реформаторите, са достатъчно чувствителни и подкрепата трудно може да бъде обосновавана убедително пред избирателите. В самия ПФ съжителстват разнородни партии, течения и публични фигури. Патриотите, подобно на реформаторите, са застрашени от вътрешни разделения, избиващи вече на повърхността.

Волен Сидеров ще играе "автентична опозиция"

Това, от своя страна, дава нови шансове на „Атака“, която поддържа изцяло монолитен образ след "чудотворното си възкресение в парламента", се твърди в анализа.

 

Заключението

- Никак не е изключено формирането на правителство да бъде не финал на политическата криза, а просто неин етап, който ще продължи през 2015 г.

- Популизмът получава ново пространство за изява. Видимата несигурност на политическия процес и ниското доверие в институциите засилва натиска в полза на „магически“ прости решения - ВНС, президентска република или мажоритарна система.

- Експериментаторството, без ясна стратегия и кауза, може да нанесе нови, допълнителни удари върху доказано крехката българска демокрация.

- Най-важно е преди всичко какъв вариант на политически живот ще бъде избран през следващите месеци – конфронтационен или консенсуален.

- Дискусията по актуализацията на бюджет 2014 и бюджет 2015 ще бъде показателна поне в две посоки – има ли нагласа за сътрудничество по най-важните въпроси за страната и има ли стремеж да се търси обоснована промяна в държавната политика. Или фасадата отново ще се окаже по-важна от съдържанието, се казва в анализа.