Започва ли африканска есен на диктаторите? Подобна на арабската пролет отпреди три години. И да започва, какво ни засяга това?

На фона на събитията в България да се кахърим за Африка, е, меко казано, екзотично. И все пак, няма да боли, ако от време на време поглеждаме и натам. Българските интереси на Черния континент са от следколониалния период, от времето на т.нар. социалистически интернационализъм. Част от тях бяха свързани с държави като Либия, Ангола, Мозамбик и залязоха заедно с Източния блок. 

Продължителната икономическа криза в Европа обаче все по-остро поставя въпроса за експортните пазари и все повече страни се вглеждат в потенциала на Африка - най-младия демографски, най-бързо растящия икономически и най-нуждаещия се от развитие континент.

Преди седмица една от най-бедните държави в света, Буркина Фасо, свали президента си Блез Компаоре, който я беше управлявал през последните 27 години. 

Стотици хиляди гневни буркинабе (така наричат себе си гражданите на 17-милионната република) излязоха по улиците на столицата Уагадугу, подпалиха парламента, опустошиха държавната телевизия и се отправиха към президентския дворец, защото Блез (63 г.), както го наричат сънародниците му, поиска да удължи управлението си отвъд изтичащия му догодина последен мандат. 

След два дни улични бунтове и хаос, в които загинаха трима души, той подаде оставка и избяга в съседната Кот д'Ивоар. Властта взеха военните, които суспендираха конституцията. Според нея при оставка на президента глава на държавата става председателят на парламента.

След кратко боричкане помежду си висшите чинове обявиха "с консенсус" за шеф на държавата заместник-командира на елитната президентска гвардия подполковник Исаак Зида, 49-годишен здравеняк с очила и червена барета.

Изборът на Исаак Зида подпали нови бунтове.

Това подпали нови бунтове. Протестиращите обявиха, че няма да оставят армията да им открадне революцията. САЩ и бившата колониална метрополия Франция поискаха военните да възстановят демократичния процес и да предадат властта на цивилна администрация. Зида обеща да направи това в кратък срок.

Конституционна реформа от 2000 година съкрати мандата на държавния глава от седем на пет години и му даде правото на
максимум два мандата. Конституционният съд обаче реши, че тези ограничения ще се отнасят за Компаоре след изборите от
2005 година, които той спечели. На тях гласува една десета от населението.

Вторият му и последен мандат след реформата изтичаше догодина. Затова той предложи на парламента законопроект за референдум, който би му позволил да се кандидатира и след това.

Бивш капитан от армията, Компаоре взе властта през 1987 година с преврат от предшественика си и бивш съратник в левичарска група Тома Санкара - също военен. Той беше убит и мнозина обвиняват за гибелта му Компаоре. Тялото на Санкара е разчленено и погребано в необозначен гроб. Семейството му емигрира. Превратът е петият поред след 1960 година, която слага край на френското колониално управление в страната наричана тогава Горна Волта. Само един от тях е бил безкръвен.  През 1984 година революционерът Санкара, когото наричат африканския Че Гевара, преименува държавата на Буркина Фасо, което означава "земя на честните хора". 

Компаоре има подкрепата на Франция. Той спира национализациите и социалните проекти на Санкара и връща Буркина под контрола на Международния валутен фонд. Известни са връзките на Компаоре с покойния либийски диктатор Муамар Кадафи и с бившия либерийски президент Чарлз Тейлър, когото специален международен съд в Хага осъди на 50 години затвор през 2012 година за престъпления по време на гражданските войни в Сиера Леоне и Либерия.

Подобно на други дългогодишни управници на Черния континент, Компаоре е приемлив за САЩ  и за Франция. Умерен диктатор, той все пак прави избори, допуска формалното съществуване на опозиция и на относително свободни медии. Апропо, по свобода на медиите Буркина Фасо се подрежда далече (на 52-ро място) преди България (100-но място) в класацията на "Репортери без граници". Блез сътрудничи на САЩ във войната срещу Ал Кайда в нестабилния западноафрикански район Сахел. Той посредничи между правителството на Мали и разбунтувалите се туареги в Мали, Буркина приютява десетки хиляди бежанци от гражданския конфликт там.

Но потенциалът на приемливия диктатор изглежда изчерпан в края на третото десетилетие на управлението му. То е преминало сравнително гладко с един бунт на военните през 2011 година, който той успява да овладее, макар да му се налага временно да се скрие в родното си село Зиниаре - буркинския Правец - на около 30 километра от Уагадугу.

Стабилността обаче е съчетана с умопомрачителна бедност (7 милиона живеят с по 0,5 евро на човек на ден).

Населението живее в умопомрачителна бедност.

Буркина, чиято икономика се базира върху добива на злато и памук е сцена на хроничен глад и масово недохранване. В същото време повече от половината от населението е на възраст под 18 години и не вижда за себе си никаква перспектива. Животът тук винаги е на ръба на оцеляването между ежегодно редуващи се природни бедствия: Суши убиват реколтата през сухия сезон, наводнения отнасят хилавата почва през дъждовния.

Половината от домакинствата в страната няма да могат да покрият нуждите си от зърно през тази година. Заплашените от глад
са 1,3 милиона. Страдащите от остро недохранване деца се очаква да стигнат 417 000, като 127 000 от тях ще имат най-тежката
форма на недохранване.

Недохранените деца са стотици хиляди.

Последните гладни кризи, в които страната оцеляваше благодарение на хуманитарната помощ от ЕС бяха през 2005, 2008, 2010 и 2012 година. След 2012 година към тях се прибавиха над 280 000 бежанци от конфликта в Мали.

Санкара също идва на власт с масово подкрепен от бедните преврат и прави най-амбициозния в Африка план за социално-икономическо развитие. Започва национални прогами за ограмотяване, за пътно и жп строителство, полага началото на общественото здравеопазване с ваксинация на 2,5 милиона деца срещу менингит, жълта треска и дребна шарка. Преразпределя земята от местните феодали към селяните и освобождава последните от поголовни данъци и ангария. Поставя извън закона гениталното обрязване на жените, насилствените бракове и полигамията. Назначава жени в управлението.

Жените са сред най-онеправданите в Буркина Фасо.

Той е марксист, носи барета и униформа, живее скромно, вярва във въоръжената борба против империализма, избягва чуждестранната помощ, иска намаляване на външния дълг и зависимостта на страната от Франция и от МВФ. Влиянието на кумира му Фидел Кастро се проявява в това, че забранява профсъюзите и свободния печат и създава революционни трибунали да съди „контраревюлюционерите“ и „мързеливите“.

Компаоре смени курса на Санкара, но Франция и САЩ не опитаха да го спасят, въпреки че какво идва след него, е напълно неясно. Нещата се развиха както с Бен Али в Тунис, С Кадафи в Либия, с Мубарак в Египет. Само Тунис обаче тръгна по пътя на демократичното развитие благодарение на наличието на средна класа. Египет се върна към военна диктатура, за да избегне ислямистки режим, Либия е на ръба на разпада в гражданска война. Въстанието срещу сирийския диктатор Башар Асад доведе до може би най-кървавата гражданска война в региона от десетилетия, от която се разви глобалната заплаха на Ислямската държава.

Ще повлече ли падането на Компаоре подобен процес в Африка? Жозе Едуарду душ Сантуш, бившият приятел на комунистическа България, е начело на Ангола от 35 години. Колегата му в Екваториална Гвинея Теодоро Обианг Нгуема Мбасого властва също толкова време. Робърт Мугабе управлява Зимбабве вече 34 годинии. Пол Биа е на власт Камерун от 32 години. Омар ал Башир е президент на Судан от 25 години, а Яхия Джамех - на Гамбия от 20 години.

Примерът на Буркина Фасо показва общество в крайно бедна и неразвита страна, което успява (поне засега) да надделее над окопалата се олигархия и над военните. Голям въпрос е, дали този пример ще се окаже заразителен. И ако се окаже, какво ще последва?

Защо този въпрос е интересен за България? Защото Африка в момента е най-бързо развиващият се икономически и демографски най-млад континент, разполагащ с огромни природни ресурси. През миналата година тя поддържаше среден икономически растеж от 4 на сто при 3 на сто средно за световата икономика. Повече от половината от населението на Африка е на възраст под 25 години. От 1950 до 2013 година то се е увеличило близо пет пъти на 1,1 милиарда души. Тук са 98 от световните запаси на хром, 90 на сто от световните залежи на платина и кобалт, 64 от магнезия, половината от златото и една трета от урана на Земята.

Това е пазар, който има колосални нужди от инвестиции и развитие, на част от който страната ни е присъствала в миналото. И на който днес Китай все повече измества бившите колониални метрополии.