ПЕТЪР ТОМОВ

Наш кореспондент

ТАМПА, ФЛОРИДА - Републиканската партия записа най-голямата си победа в междинни избори в САЩ за последните 67 години. При все още непреброени всички гласове те имат 52-ма сенатори и 222-ма депутати в Камарата на представителите. А за да имат пълен контрол, им трябват 51 души в Сената и 218 в долната камара. Така че президентът демократ Барак Обама вече е с вързани ръце.

В много щати се стигна до пирово надмощие, което наблюдателите още един път свързват с острото недоволство на повечето американци от политиката на Обама. Сенаторът републиканец Ранд Пол заяви в интервю по телевизията, че сегашният вот е удар по амбициите на Хилъри Клинтън да се бори за президентския пост през 2016 г. Хилъри заедна със съпруга си, бившият президент Бил Клинтън води неуморна кампания в щатите Кентъки и Арканзас, където демократите загубиха битката. Осбено болезнено е поражението в родния щат на Бил, Арканзас, където той бе главен прокурор и след това губернатор преди да бъде избран за държавен глава през 1992 г. 

Републиканецът Рик Скот победи демократа Чарли Крист в изборите за губернатор на Флорида. В слънчевия щат поражение понесоха и привържениците на медицинската марихуана. Предложената поправка № 2 в изборната листа, предвиждаща да се разреши продажбата на опиата на тежко болни пациенти, получи подкрепата на 57 на сто от глаусвалите, а 43 на сто се обявиха против. За да бъде прокарана новата регулация, бяха необходими 60 на сто от гласовете. Противниците на легализирането на марихуаната като болкоуспокояващо заявиха, че никой не може да гарантира злоупотреби с наркотика, след като не се изисква търговията с него да бъде под лекарски надзор.

След като Републиканската партия победи на междинните избори, всички се питат какво ще се промени в САЩ.

Краткият и изненадаващ отговор е: нищо съществено във властта. Конгресът и президенството се превърнаха в  кукли на конци, след като през 2008 г. командването на парада бе поето от Управлението на федералния резерв, иронично наричано от някои наблюдатели „Централният принтер за пари“.  Едва ли някой се преструва на изненадан, че най-голямата власт в САЩ е концентрирана в централната банка, която е частна институция, представляваща конгломерат от финансово-кредитни учреждения. Идеолозите на двете партии, чиято работа е да подлагат на безкрайни анализи всичко, което произтича на обществената сцена, са може би единствените,  правещи разлика между „ляво“ и „дясно“. Две години преди края на втория мандат на президента Барак Обама изпълнителната и законодателната власт в САЩ бележат рекорди по нисък рейтинг. Одобрението на Обама е около 40 на сто, а едва 15 на сто от американците смятат, че Конгресът си гледа работата както трябва. 

И все пак, за да оправдае очакванията на своя електорат, Голямата стара партия на слона, както наричат републиканците, ще трябва да атакува промените, с които Обама се опитва да превърне правителството в голям брат на всички американци. На първо място, републиканците ще започнат да разнищват двете най-големи завоевания на президента – реформата във финансовата сфера и в здравеопазването. Очаква се да бъде направен опит за блокиране на „Обамакеър“ - въвеждането на задължително здравно осигуряване, в което централна роля играе държавата, а не частните застрахователи. Законодателите ще опитат да премахнат един от най-мразените елементи на „Обамакеър“ - данъка върху медицинските устройства. Те може да анулират наложения отгоре мандат на работодателите да осигуряват задължително работещите в компаниите.

В прицела се намира също финансовата разпоредба, известна като „Поправка на Дод-Франк“. Целта на републиканците е да облекчат задължителните капиталови изисквания към големите застрахователни фирми, а така също да създадат борд на директорите и нов пост на генерален инспектор в Бюрото за финансова защита на консуматорите. Очква се също да бъдат орязани привилегиите на банките, които бяха провъзгласени за „прекалено големи, за да бъдат оставяни да фалират.“ С една дума републиканската ножица ще се опита да ореже перушината на засилените регулаторни функции на федералното правителство. Под ножа може да попадне и финансирането за задължително намаляване на въглеродните емисии в електроцентралите. В сценария е включено размразяване на проекта за изграждане на петролопровода „Кийстоун“, който трябва да отведе канадския нефт до рафинериите на брега на Мексиканския залив в щата Луизиана. Енергийната програма на Голямата стара партия поставя за своя цел по-нататъшно увеличаване на добива на природен газ за износ. Много икономисти предричат, че победата на републиканците ще бъде посрещната изключително позитивно на световната борса „Уолстрийт“. Частният бизнес очаква инициативи за намаляване на данъците, за връщане към по-свободен пазар - фактори, които ще дадат тласък на все още буксуващата иконмика на САЩ.

Контролираният от републиканците Сенат се очаква да слага бариери пред избраниците на Обама за важни държавни постове. Кандидатите на президента бяха печени на бавен огън дори по времето, когато Демократическата партия държеше контрола върху Сената. Въпреки, че върховната съдийка Рут Бадер Гинсбърг обяви, че няма намерение да се пенсионира, ако някой висш магистрат почине, Барак Обама няма да има свободата да наложи свой човек в най-важния орган на американската Темида. Държавният глава ще трябва да търси компромис и при определянето на приемник на напускащият министър на правосъдието Ерик Холдър. Обама ще бъде принуден да се съобразява с новите реалности и при назначаването на посланици и федерални съдии, които изискват благословията на Сената.

Господарят на Белия дом ще опитва тактиката на президентско вето, право, което досега е използвал само два пъти през 2009 г. Тогава тя бе продуктивна, защото горната палата бе в ръцете на демократите. В новите условия цялата енергия на Барак Обама ще бъде изразходвана в опити да защити това, което той счита за позитивни постижения на 6-те години от управлението си. Има малък шанс да бъде постигнат двупартиен консенсус по въпроса за имиграционната реформа и сключването на пазарлъци за глобална търговия. Едновременно с това Републиканската партия ще трябва да се вслуша в тревожните предупреждения на ветерани от правозащитните агенции. В свой доклад те изтъкнаха, че евентуална амнистия за 12-те милиона нелегални имигранти, може да отприщи цунами от пришълци към САЩ.

Макар, че е рано още да се говори за разпределяне на председателските постове на комисиите в Сената, за един от тях има сигурен кандидат.  Джон Макейн ще бъде бос по отбраната. След като влезе във военни кабинет на Капитолийския хълм, първата работа на Макейн ще бъде да разчепка докрай гафа в Бенгази.  Той ще настоява за ясно определяне на отговорността за клането в американското консулство през 2012 г, когато бе убит посланикът на САЩ Крис Стивънс и бодигардовете му.  Очаква се нови неудобни въпроси да полетят по адрес на Хилъри Клинтън, която по това време бе шеф на Държавния департамент. Републиканците не крият, че може да използват „Бенгазигейт“ , за да намалят шансовете на Хилъри да спечели президентските избори през 2016 г.  Голямата стара партия ще поиска от Барак Обама да бъде по-агресивен срещу Ислямска държава, а това не изключва изпращане на американски сухпътни сили в Ирак.

Междинните избори бяха във вторник, днес те вече са история. От утре на сцената излиза следващата политическа битка – за Белия дом. Няма никакво съмнение, че спечелването на Сената ще увеличи вероятността бъдещият президент на САЩ да бъде от партията на слона. Републиканците са наясно, че пътят към Пенсилвания авеню № 1600 минава през преустройство на тяхната политическа сила. Привържениците и настояват за това, времето го налага, а революционерите от Чаената партия са моторът, който ще го осъществи. Никой няма да се изненада, ако гребенът на новата вълна настани в Белия дом някой от „младотурците“, за каквито са спрягани сенаторите Ранд Пол, Тед Круз, Марко Рубио и Роб Портман.  Всички те се ползват с активната подкрепа на Чаената партия, която се очаква да продължи да играе ролята на сериозен коректив в републиканската политика. Нейните привърженици едва ли са забравили задкулисните игри на досегашния водач на републиканско малцинство в Сената Джон Бейнър. Репортери го хванаха на няколко пъти в крачка след тайни срещи с Барак Обама. Благодарение съглашателската политика на Бейнър демократите успяха с лекота да прокарат пълната с противоречия и недомислици здравна програма „Обамакеър“.