Германия днес (9 ноември -б.р.) чества 25 години от падането на Берлинската стена. Тържествата протичат под лозунга "25 години свобода". Под същия лозунг в България се организира тържество и международна конференция, посветени на четвъртвековния юбилей от падането на комунистическия режим. За разлика от Германия, в България този лозунг се посреща с подигравки от "реформираната" левица и нейните трубадури от пресата и мрежата. Незавидното състояние на българската държава и общество се привеждат като аргумент за това, че случилото се през последния четвърт век е катастрофа, обезсмисляща всяко тържество и опит за позитивна равносметка на изминатия път. Беше представен и социологически сондаж на "Алфа Рисърч", според който 55 на сто от анкетираните изразяват положителна оценка за последния български комунистически вожд Тодор Живков.

Свободата не е застрахователна полица за благоденствие и просперитет. Свободата е състояние на духа и възможност за себеосъществяване - в сътрудничество със себеподобните ти. През последния четвърт век Германия осъществи впечатляващ прогрес по пътя на своето обединение чрез новопридобитата си свобода. Макар и фрустрирани от безмилостното и бързо въвеждане на стандартите на западното германско обществено устройство, гражданите на бившата ГДР успяха да се интегрират в общогерманското стопанско и обществено пространство, а Германия като цяло се превърна в един от световните образци за развитие и успех.

България също постигна успехи по пътя на новопридобитата си свобода. Тези успехи са материализирани в принадлежността на страната ни към клубовете на развития и демократичен свят - НАТО и ЕС, колкото и на някои да им се иска да подложат на съмнение ползата и успеха от тази интеграция. За съжаление, в множество измерения на обществената промяна през последния четвърт век ние българите не се възползвахме от благата на свободата или злоупотребихме с тях.

Не успяхме да се самоорганзираме като ефективна гражданска и държавна - национална общност, функционираща в общ - обществен интерес. Позволихме на криминализираните фракции на бившия режим да завземат ключови позиции в стопанството и държавното управление и да изпразнят демократичната система от нейното съдържание - управление в полза на обществото. Допуснахме уродлива социална поляризация, масова емиграция на българи вследствие на отчаяние, че биха могли да се реализират в родината си.

Позволихме срив на обществения ред, ескалация на организираната и на битовата престъпност. Допуснахме обществен хаос, гетоизиране на големи групи от хора и упадък на цели региони. Не се противопоставихме на безскрупулната ерозия на обществените ценности, на етиката и на стандартите на нашата публична култура. Допуснахме обществената измет да се качи начело на обществото и да задава неговите стандарти за морал, красота, гражданство, успех.

Самооценката ни за тези 25 години трябва да бъде сурова и откровена. Но тя не може да пропусне най-важното - България днес е европейска страна с потенциал за развитие, който изисква мобилизация, за да се осъществи успешно. Носталгията към миналото е сляпа - дори нейните трубадури биха отказали да се върнат зад телените мрежи на безвъзвратно отминалата и унизителна болшевишка диктатура. Имаме път само напред - и това е добрата новина на българския четвъртвековен юбилей.

Мнението на политолога Огнян Минчев е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.