СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Свободата в Европа отново е под заплаха. Въпреки това Западът не бива  да допуска да бъде въвлечен от Русия в конфронтация.

Това пише държавният секретар на САЩ Джон Кери в свой коментар, публикуван във “Франкфуртер алгемайне цайтунг” под заглавие: “Нова студена война?” 

Коментарът е посветен на 25-годишнината от падането на Берлинската стена, отбелязана вчера с впечатляващи тържества в Берлин и в цяла Германия.

Авторът припомня визатата си в Берлин на 22 октомври т. г., когато на Мемориала на Берлинската стена младеж го попитал: “Възможно ли е днес отново да се стигне до студена война?”

“Много хора поставят този въпрос. Той е от особено значение точно 25 години, след като вятърът на промяната задуха в държавите от Варшавския договор, доведе до рухването на Берлинската стена и след студената война проправи пътя към обединена и силна Германия”, разсъждава Кери.

Авторът признава, че събитията от 1989 г. го вълнуват лично, прекарал е част от детството си отвъд Берлинската стена. Баща му е бил дипломат в Западен Берлин във време, когато обединена Германия е била “музика от бъдещето”.

“Виждах със собствените си очи разликите между Изтока и Запада. Усещах ги. Това беше разликата между надежда и отчаяние, между светлина и мрак. В крайна сметка това беше разлика между хората, които имаха шанса да постигнат нещо в живота си и онези, на които този шанс им бе отнет”, връща се в спомените си Кери и прави паралел със сегашната действителност: “Тогавашното ми прозрение сложи отпечатък върху целия ми живот, в ежедневната си работа често се връщам към миналото. За жалост е тъжна истина, че в много части от света, дори в Европа, са застрашени свободите, с които американци и германци са благословени – свободно да избират отговорните политически фактори, да изразяват мнение и сами да са ковачи на щастието си.

Неприемливо е агресивното поведение на Русия в Украйна. От решаващо значение е Германия и САЩ да застанат на страната на партньорите си и да защитят украинския суверенитет и независимост. На карта са заложени следвоенният ред и този след падането на Берлинската стена, от което спечелиха милиони хора в цял свят”.

Въпреки осъждането на руската агресия в Украйна, Кери се обявява за диалог с Кремъл.

“От решаващо значение е да положим усилия за подновяването на конструктивните отношения с Русия, ако Москва желае да направи необходимите стъпки. За всички нас е по-добре, ако се удаде на Русия, Европа, САЩ и Канада да са в общ впряг, за да отговорят на глобалните предизвикателства, изправяйки се срещу  екстремизма, разпространието на ядрени оръжия и заразните болести, както и да се възползват от дивидентите на мира, стабилността и икономическото сътрудничество.”

Кери дава висока оценка на канцлерката Ангела Меркел, която работела точно в тази посока. С неуморната си дипломация тя укрепила тила на украинския президент Петро Порошенко, но и правела всичко възможно да останат отворени пътищата за диалог с Владимир Путин.

“Ангела Меркел изигра водеща роля така, както никой не би бил в състояние да го стори и САЩ са й изключително благодарни”, е оценката на Кери за германската канцлерка.

В края на коментари си той отново се връща към въпроса възможно ли е отново да се стигне до студена война.

“Нашите две държави (САЩ и Германия– б. р.) и партньорите ни в цяла Европа се ангжират с бъдещето на Украйна. Ние правим всичко възможно Протоколът от Минск изцяло да бъде осъществен, за да може украинският народ отново да е в състояние да изгражда своята демокрация по мирен и цивилизован път. Ангажираме се в тази посока, тъй като знаем какво могат да постигнат хора, които остават верни на ценностите си и заедно с други преследват една обща цел. По този начин германският народ събори Берлинската стена и оттогава винаги ни се е удавало да преодоляваме бариерите пред свободата. Дали днес би се стигнало отново до судена война? Отговорът е “не”, ако си спомним, че преди 25 години се стремяхме към единство, свобода и мир за Германия, както и за Европа. Отговорът е “не”, ако убедим и други държави да загърбят разделителните линии Изток-Запад. Отговорът е “не”, ако ние днес, утре и през следващите десетилетия продължаваме заедно да се съсредоточваме върху тези цели.”