25-годишнината от 10 ноември 1989 г. активизира много спомени, обобщения, анализи. Ето и няколко графики на "Политическият и икономически индекс на "Галъп Интернешънъл", които проследяват от началото на 90-те години на миналия век любопитни обществени и политически тенденции.

 Българите мислят за себе си като центристи през по-голямата част от годините на прехода, излиза от първата графика. Какво точно означава центризъм е отделен въпрос - вероятно просто липса на ясна идеология, нито ляво, нито дясно. Центристката вълна е най-силна при появата в българския политически живот на Симеон Сакскобургготски и съответно началото на управлението на НДСВ. Дали центризмът по български не е обикновено популизъм също не е ясно. Другата тенденция: българите се самоопределят като по-скоро леви, отколкото десни. По-силно леви се по времето на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. С идването на ГЕРБ на власт нараства и центристката "вълна". Тогава и повече българи се приемт за десни, отколкото за леви. Лявото, дясното и центърът почти събират стойностите си през 2014 г. 

 

 

 Доверието във висшия законодателен орган е традиционно ниско. Като недоверието винаги е с пъти по-голямо от доверието. Графиката отчита само два случая, в които тенденцията се обръща. При старта на 38-ото НС, когато на власт идва правителството на Иван Костов, а в парламента мнозинството е на ОДС. И при 39-ото НС, когато започва работа кабинетът "Сакскобургготски", а изборите печели НДСВ (което сега е пред саморазпускане) с чувствителна преднина. По принцип всеки нов парламент е посрещан със засилено доверие и надежди. Има едно-единствено изключение - 42-ото НС, чийто живот беше и съвсем кратък, а съществуването му още от самото начало беше съпроводено с масови протести.

 

 "Постижението" на кабинета "Виденов" за най-високо недоверие засега остава без конкуренция. При падането си от власт след протестите от 1996/97 г. правителството на БСП събира над 85 на сто неодобрение. Все пак в началото червеният кабинет има положителен рейтинг, макар и за кратко. Правителствата на Сергей Станишев и на Пламен Орешарски остават константно "на червено" - т. е. недоверието чувствително надвишава недоверието. При Сакскобургготски и при Борисов надеждите в началото са големи, но няколко месеца след началото рейтингът им става отрицателен - неодобрението е по-голямо от одобрението. 

 

 Президентът Росен Плевнелиев може само да мечтае за високия рейтинг на предшествениците си. Рекордьор си остава Петър Стоянов, който в началото на 1997 г. постига доверие около 85%. 

 

 

Най-големите изблици на ентусиазъм и обнадеждаване в избирателите през годините от "Галъп" отчитат в няколко момента от 1997 г. насам.  Оптимизмът е по-силен от песимизма с известни колебания през първата половина от управлението на кабинета "Костов". Следващият пик е след изборите през 2001 г. Ново раздвижване е регистирано при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. И последната оптимистична вълна е след изборите през 2009 г., когато на власт идва партия ГЕРБ.  

 

Данните са от "Политическият и икономически индекс" на "Галъп Интернешънъл". Те са събирани на месечна база от 1992 г. насам чрез единна методология и обща структура на въпросник. Използва се двустепенна гнездова извадка (1000 души над 18 години), базирана на актуална информация от избирателните списъци на населението на страната. Извършват се лични стандартизирани интервюта. Размерът на статистическата грешка: +/- 3% при 50%-ови дялове. Информацията е до парламентарните избори на 5 октомври 2014 г.