Държавата да отстъпва 20% от данъка върху доходите на общините, препоръча икономистът Петър Ганев от Института по пазарна икономика. Той препоръчва отчислението да става автоматично, като следва регистрацията по местоживеене на лицето. Така всеки ще може да прецени дали парите да отиват на родното му място, или да смени регистрацията си на мястото, където работи.

Мярката ще доведе до реална фискална децентрализация, като така с нея около 40% от приходите на общините няма да зависят от централното им преразпределение и така общините ще се измъкнат от хватката на правителството и парламента, смята икономистът. Според Ганев така общините ще разполагат с ресурс от общо 600 млн. лв. годишно. 

Третият годишен доклад на ИПИ - "Регионални профили: Показатели за развитие" потвърждава тенденцията, че пропастта между столицата и най-бедните области се увеличава.

Нещо повече, през последните 3 години броят на областите, които са в лошо социално-икономическо състояние се е увеличил от две (Разград и Силистра) на пет - Разград, Силистра, Ловеч, Търговище и Монтана  (виж таблицата). А само София-град е в много добро положение.

25 години след прехода в България се развива т.нар. crony-капитализъм - близостта до политиците определя икономическия успех, като имаме силно централизирано и корумпирано управление, коментира Петър Ганев.

Регионалната политика в България не работи, защото разликите в социално-икономическото развитие на регионите не намаляват, казва Александър Цветков от компанията "Региостат". По-лошото е, че няма и да заработи, защото принципите за следващия програмен период са същите, както и за предишния, добавя той.

Данните от изследването показват, че при динамиката на доходите има увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области. За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч - едва с 2,9% годишно.

Негативните демографски тенденции се запазват, като в 2013 г. насам няма нито една област, където жителите на възраст под 15 години да са повече от тези над 65 години. А от 2010 г. няма нито една област в страната с положителен естествен прираст на населението, показва проучването.

Местните администрации не проявяват усилия за подобряване на бизнес средата и възприятията за корупция се увеличават, казва Десислава Николова, главен икономист на ИПИ. Според нея като причина за тези негативни тенденции може да се посочи политическата криза от 2013-2014 г.

Нивата на заетост и инвестиции все още са под тези от 2008 г., но добрата новина е, че се наблюдава трайно увеличение на заетостта, установява проучването.

Целият текст на изследването може да се изтегли от тук.