Илиян Попов е човекът, споменат от президента Росен Плевнелиев като негов приятел, с когото заедно са били на митинги след падането на комунизма. Попов е бил депутат от СДС по времето на управлението на Иван Костов. В момента е управител на "София ауто".

- Г-н Попов, какви са вашите спомени от дните около 10 ноември 1989 г.?

- По това време живеехме в семейно общежитие в Студентски град. И той имаше младо семейство, и аз. От ремонтите ни бяха останали тапети, от тези тапети направихме прословутите лозунги. Според мен датата на митинга, на който ходихме, е 17 ноември. Митингът беше пред Народното събрание. Това, което си спомням е, че през по-голямата част от митинга никой не пожела да вземе единия плакат и ние ги държахме и двата. Накрая се намериха хора, които се престрашиха. Впоследствие разбрахме, че там е имало организирани хора. Видяхме и наши познати.

На следващия ден беше големият митинг, където също присъствахме. Там беше съвсем различно. На 17 ноември всичко беше по- спонтанно. Животът в Студентски град беше доста активен тогава.

- Митингът на 17 ноември обаче според някои е бил казионен, защото е организиран от тогавашната власт.

- Дори да е имало някаква организация, ние не сме участвали в нея. А и е много трудно да се каже в онези времена кои митинги са били казионни, и кои не. На големия митинг на 18 ноември от трибуната говориха много хора, които след това преминаха към БСП. Например Анжел Вагенщайн. Означава ли това, че и този митинг е бил казионен?

- Имали ли сте някакви прояви като студенти, които биха могли да се приемат като провокация към властта?

- Не. По-скоро дискутирахме много и най-различни теми, свързани със Студената война. Коментирали сме много подробности в тази посока.

- А не се ли опасвахте, че някои от вашите приятели вероятно е свързан с ДС?

- От един момент нататък човек претръпва от опасенията. Един наш приятел от казармата например сам си призна, че са го вербували. Но допълни, че нищо не е казвал. По онова време дори да се привличаха хора, те вече не работеха по същия начин.

- Накратко - вие потвърждавате всичко, което разказа президента като спомени, с изключение на датата - не е 10, а 17 ноември.

- Да. Абсолютно всичко е вярно и точно. Росен имаше активна позиция по това време, а и след това.

- Вашата лична равносметка за тези 25 години преход?

- Според мен трябва да бъде положителна равносметката, но то си зависи от нас. За цялата държава би била положителна, ако намерим начин да споделим всички трудности, всички грешки, които сме направили, включитлено преди 1989 г. И да намерим начин заедно да преодолеем трудностите на времето. Очевидно няма как да откъснем живо месо от хората, които живеят в България. Не е нужно настървено да се променяме. Най-полезното на прехода би било, ако изстраданите грешки се споделят и не се повтарят.