Ad Config - Website header

 

Article_top

Емил Тонев

Уважаеми четящи българи. Тази вечер, четвъртък, 13 ноември, от 18.30 ч в Книжен център Greenwich, ще има премиера на книга. Тази книга здраво ще раздруса българските литературни пластове. По върховете им.

Caption

Заглавието на книгата е "Калуня-каля". Написана е от Георги Божинов. Първото ѝ издание е през 1988 г. После е прибрана тихо и само няколко бройки са стигнали до читателите. А тогава имаше читатели на българска литература, не като сега - романът можеше да стане бестселър (по съвременната терминология). Кой и защо е лишил читателите от този истински шедьовър? Кой е натикал автора ѝ в девета глуха? Кой го е обрекъл на мизерия и забвение?...

Покрай 10 ноември лесно можем да се сетим кой, по-точно кои.

Днес, все още във времето на един друг КОЙ, тази книга най-после излиза наистина на бял свят. Тя трябва да бъде купувана и четена, защото е изключителна. Не само заради странната ѝ история и нелепата съдба на автора ѝ Георги Божинов. А и заради факта, че с книги от това литературно ниво, по онова време някои ставаха професори и академици, а други бяха отхвърляни завинаги - защото не са угодили на властта и нейните най-верни слуги от писателския свят. Ще споменем само един факт - след публикацията на пътеписа "Гора зелена, вода студена" в сп. "Септември" през 1975 г., където Георги Божинов честно и прямо документира свидетелствата на петима българи, лежали по сталинските лагери, той е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава безработен.

Кога умира Божинов ли? През 2004 година...

Дано Бог прости на тези, които са го мачкали или пренебрегвали приживе. И на тези, които са продължили да държат книгата му "в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка" след смъртта му. Не са чували за нея ли? Забравили са я? Не ни се вярва, ама никак! От групата трябва донякъде да изключим Николай Хайтов, който осигурява на Божинов единствената финансова подкрепа като нещатен сътрудник на сп. "Родопи" в края на живота му. Защо не е предложил преиздаване на "Калуня-каля", можем само да гадаем - при положение, че в тази книга се разказва за родопски помаци...

Днес, когато четенето на литература вече не е на мода и се е превърнало в бутиково занимание за посветени, издателство "Хермес" представя "Калуня-каля" на публиката. Водещ на премиерата ще бъде "откривателят" на книгата - писателят Деян Енев, който я намира случайно на букинистка сергия край пазара на "Красно село", купува си я за 2 лева, прочита я и... 

Цялата работа трае 8 месеца – от март до сега. На Деян Енев и на "Хермес" трябва да се каже едно голямо "благодаря!". Като прочетете романа, ще разберете защо.

Списание "Клуб Z" във втория си брой вече публикува очерка на Деян Енев за книгата. Деян я нарече "забравеният шедьовър" - абсолютно справедливо. Предрече и че новото издание ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото ѝ. "Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели." Сравни я по писателско майсторство с „Татарската пустиня“ на Дино Будзати или с „В очакване на варварите“ на Нобеловия лауреат Дж. М. Кутси. "А по надникване в народния етос и разломите му – единствено с „Железният светилник“ на Димитър Талев."

По личното ми скромно мнение - без да носи епичния размах на тетралогията на Талев или драматургичната елегантност на "Време разделно" на Антон Дончев, "Калуня-каля" - романът за българите мохамедани по времето на Априлското въстание, ще се нареди до тях с изключителния си език, мощен разказвачески талант и нарадопсихологическа дълбочина.

Георги Божинов, кратка биография:

Роден е на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава без работа. Автор е на книгите „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, „Караджата“, „Кукувица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Калуня-каля“. Умира на 25 май 2004 г.

А какво още разказва за книгата големият бългаски писател Деян Енев, прочетете ТУК. 

Впрочем, като напишете в Google името Георги Божинов, ще ви се появят хиляди статии и снимки на един активист на БСП и на един гол до кръста футболист с метросексуална прическа и пищен набор от татуировки, чиято фамилия случайно съвпада. Биографии и снимки на писателя Георги Божинов почти няма, крият се някъде между политиката и футбола - две занимания, с които България напоследък става все по-печално известна.

Дано вече не бъде така. 

 
Георги Божинов в началото на творческата си "кариера". Снимка: личен архив на семейството

Уважаеми четящи българи. Тази вечер, четвъртък, 13 ноември, от 18.30 ч в Книжен център Greenwich, ще има премиера на книга. Тази книга здраво ще раздруса българските литературни пластове. По върховете им.

Caption

Заглавието на книгата е "Калуня-каля". Написана е от Георги Божинов. Първото ѝ издание е през 1988 г. После е прибрана тихо и само няколко бройки са стигнали до читателите. А тогава имаше читатели на българска литература, не като сега - романът можеше да стане бестселър (по съвременната терминология). Кой и защо е лишил читателите от този истински шедьовър? Кой е натикал автора ѝ в девета глуха? Кой го е обрекъл на мизерия и забвение?...

Покрай 10 ноември лесно можем да се сетим кой, по-точно кои.

Днес, все още във времето на един друг КОЙ, тази книга най-после излиза наистина на бял свят. Тя трябва да бъде купувана и четена, защото е изключителна. Не само заради странната ѝ история и нелепата съдба на автора ѝ Георги Божинов. А и заради факта, че с книги от това литературно ниво, по онова време някои ставаха професори и академици, а други бяха отхвърляни завинаги - защото не са угодили на властта и нейните най-верни слуги от писателския свят. Ще споменем само един факт - след публикацията на пътеписа "Гора зелена, вода студена" в сп. "Септември" през 1975 г., където Георги Божинов честно и прямо документира свидетелствата на петима българи, лежали по сталинските лагери, той е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава безработен.

Кога умира Божинов ли? През 2004 година...

Дано Бог прости на тези, които са го мачкали или пренебрегвали приживе. И на тези, които са продължили да държат книгата му "в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка" след смъртта му. Не са чували за нея ли? Забравили са я? Не ни се вярва, ама никак! От групата трябва донякъде да изключим Николай Хайтов, който осигурява на Божинов единствената финансова подкрепа като нещатен сътрудник на сп. "Родопи" в края на живота му. Защо не е предложил преиздаване на "Калуня-каля", можем само да гадаем - при положение, че в тази книга се разказва за родопски помаци...

Днес, когато четенето на литература вече не е на мода и се е превърнало в бутиково занимание за посветени, издателство "Хермес" представя "Калуня-каля" на публиката. Водещ на премиерата ще бъде "откривателят" на книгата - писателят Деян Енев, който я намира случайно на букинистка сергия край пазара на "Красно село", купува си я за 2 лева, прочита я и... 

Цялата работа трае 8 месеца – от март до сега. На Деян Енев и на "Хермес" трябва да се каже едно голямо "благодаря!". Като прочетете романа, ще разберете защо.

Списание "Клуб Z" във втория си брой вече публикува очерка на Деян Енев за книгата. Деян я нарече "забравеният шедьовър" - абсолютно справедливо. Предрече и че новото издание ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото ѝ. "Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели." Сравни я по писателско майсторство с „Татарската пустиня“ на Дино Будзати или с „В очакване на варварите“ на Нобеловия лауреат Дж. М. Кутси. "А по надникване в народния етос и разломите му – единствено с „Железният светилник“ на Димитър Талев."

По личното ми скромно мнение - без да носи епичния размах на тетралогията на Талев или драматургичната елегантност на "Време разделно" на Антон Дончев, "Калуня-каля" - романът за българите мохамедани по времето на Априлското въстание, ще се нареди до тях с изключителния си език, мощен разказвачески талант и нарадопсихологическа дълбочина.

Георги Божинов, кратка биография:

Роден е на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава без работа. Автор е на книгите „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, „Караджата“, „Кукувица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Калуня-каля“. Умира на 25 май 2004 г.

А какво още разказва за книгата големият бългаски писател Деян Енев, прочетете ТУК. 

Впрочем, като напишете в Google името Георги Божинов, ще ви се появят хиляди статии и снимки на един активист на БСП и на един гол до кръста футболист с метросексуална прическа и пищен набор от татуировки, чиято фамилия случайно съвпада. Биографии и снимки на писателя Георги Божинов почти няма, крият се някъде между политиката и футбола - две занимания, с които България напоследък става все по-печално известна.

Дано вече не бъде така. 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

IP

Видях, че я хвали фашизоидът Николай Фенерски, поради което няма да я прочета.
Анонимен's picture
Анонимен

Serge Barou

Па ти чел ли си нещо друго, освен партийните документи, в мизерния си живот? Да не си посмял да пипнеш тази книга, че си като Мидас - само дето неговото докосване превръщало всичко в безполезно злато, а твоето - в лайно.
Анонимен's picture
Анонимен

Страхотна статия...
Анонимен's picture
Анонимен

IP

Което е влязло в устата на Фенерски, и с ръкавици не го пипам, другарю.
Анонимен's picture
Анонимен

Една важна според мен забележка- когато се пише за някоя книга,още повече с рекламна цел, задължително трябва да се спомене каква е темата и идеята на книгата!Така хвалбите увисват като гирлянд без елха.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията