4,5 млрд. лв. Толкова смята да похарчи България от своята част на Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС по перото за зелена икономика. Родният план е разделен на четири основни стълба и именно нареченият "Зелена България" ще бъде най-широко финансиран, ако, разбира се, страната ни успее да защити проектите си. 

Огромната част от тези пари ще отидат за повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд - частен и публичен. Казано накратко - за саниране. Почти 900 млн. лв. ще бъдат похарчени за модернизиране на "Напоителни системи", 500 млн. лв. - за дигитализация на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). 

Това са накратко обобщените планове на властта за най-амбициозната политика на ЕС, а и на света, по декарбонизация на икономиките и преминаване към зеленото бъдеще. 

Днес бе проведено и поредното обществено обсъждане по въпроса. Участваха вицепремиерът Томислав Дончев, чиято администрация дирижира процеса, министрите на енергетиката Теменужка Петкова, на регионалното развитие Петя Аврамова, на земеделието Десислава Танева, експерти и учени. 

Маришкият басейн ще се трансформира. Но не сега 

Очаквано - когато говорим за зелено бъдеще, това, което интересува най-много страната ни, е как ще успеем да трансформираме т.нар. Маришки басейн - район, в който оперират въглъщните ни централи, критично важни за осигуряването на електроенергийната сигурност. Това бе подчертано и днес и от министърката на енергетиката Теменужка Петкова, която опита да даде разяснения около ролята на ведомството в плана. 

Стана ясно обаче, че България не смята да използва огромните средства от Фонда за възстановяване за тази трансформация. Напротив - тя ще бъде оставена за друго време и за други европейски механизми. 

В същото време според властта най-важното нещо за българската енергетика е модернизирането на системите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според Петкова тази структура управлява цялата организация по производството и доставката на енергия и именно затова тя е приоритетна. 

За нейното пълно дигитализиране ще бъдат изхарчени над половин милиард лева, с които ще се надградят системите по управление и мониторинг, ще се автоматизират и подстанциите на оператора. 

Така и не стана напълно ясно как това ще доведе до икономически растеж, както твърди властта, нито защо приоритетно не се работи по трансформацията на Маришкия басейн. Припомняме, че България отдавна е заявила, че смята да ползва своите въглищни централи до и след 2030 година, когато повечето държави в ЕС ще са се отказали от тях, а и че смята този хоризонт да продължи до 2050 г. 

Тук коментар направи бившият министър на околната среда Юлиян Попов, който заяви, че този въпрос - с въглищата - трябва да се постави много сериозно в плана и допълни, че не става дума за просто затваряне на централите. 

Той говори за стотиците възможности за трансформация - през соларни панели, водородни станции, батерии, биогорива, биогаз и десетки други. Според него светът вече се движи по тази плоскост и България продължава да закъснява с генералната реформа на сектора. 

"Така ще се създадат и нови работни места с високи доходи, които да привличат нови технологии. Можем да мобилизираме всяко евро да доведе нови допълнителни средства и да създадем истинска инвестиционна среда", обясни Попов. 

Теменужка Петкова обясни, че очевидно се задава вълна от разширяване на ВЕИ мощности в енергийния микс, но и че България не смята да изкупува това електричество на преференциални цени, както бе допреди няколко години. Тоест производителите на енергия от ВЕИ ще оперират на свободния пазар.

Големият план - саниране и осветление

Както вече е известно - България ще отдели огромна част от ресурса по "Зелена България" за повишаване на енергийната ефективност - 3 млрд. лв. Днес темата бе широко обсъдена, а управляващите опитаха да защитят идеята си. Получиха обаче остри критики от експертите в дискусията.

На първо място, енергийният министър обясни, че фундаментална част от плана на родната администрация, който на думи би трябвало да трансформира българската икономика, е да подмени изкуственото осветление в общините. Това щяло да подобри енергийната ефективност, да постигне пестене на вредни емисии и да намали разходите на общините. Общо - 452 млн. лв. 

Освен това щяло да генерира и икономически растеж. 

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова пък даде повече подробности по програмата за саниране. На първо място, важно е да се отбележи, че програмата ще финансира до 100% от ремонтните дейности и ще се ползва както за многофамилни и еднофамилни жилищни сгради, така и за публични и промишлени сгради. 

Според Аврамова това ще доведе до: 

1. Високи нива на енергийни спестявания. "По-малко енергия, по-малко емисии", заключи тя. 

2. Висок икононимически ефект - обороти ще има за всички в инвестиционния процес: проектанти, консултанти, строители, доставчици на оборудване и други. Тоест властта смята, че санирането ще има ефект и като двигател на икономическо възстановяване. 

Приоритетно ще се гледат проектите на вече подадените искания, но нефинансирани от вече изминалата такава програма отпреди няколко години. Първо ще се гледат жилищните сгради, чак след това публичните и накрая - промишлените. 

Спестяваме, но не създаваме

В панела се включи и енергийният и екологичен експерт Боян Рашев, който бе на представянето като единствен представител на бизнеса. Той подложи предложенията на властта на сериозни критики, като отбеляза, че идеята на европейския план, въобще на изхарчването на тези огромни ресурси, е да се развива българската икономика, или просто казано - да ни направи по-богати. 

"Това нещо е невъзможно, ако планът е насочен към спестяване на каквото и да е. Той трябва да е насочен към създаване на нещо, към произвеждане. 3-те млрд. лв. за енергийна ефективност няма да ни доближат до това, което искаме в дългосрочен план. Богатство се получава не чрез пестене, а чрез създаване", коментира той. 

Според Рашев огромното финансиране трябва да се насочи към стимули за производство на електромобили, ВЕИ компоненти, електромотори и други индустриални възможности, които ще водят до богатство. Осветлението и санирането на къщи не водят до нищо такова, обясни той. 

"Големите компании не виждат себе си в този план." 

Експертът препоръча да не се дават грантове за пълно финансиране, а да се намери баланс във формат на съфинансиране, така че бизнесът да не става мързелив. Принципно получи съгласието на вицепремиера Дончев, който обаче призна, че схемата за санирането вероятно ще бъде 100% грант. 

"Отделни хора ще имат полза, едни фирми ще направят добър оборот и какво от това? Този мач го играем вече няколко пъти и не станахме най-големият производител на изолационни материали в Европа", продължи Рашев. 

Газовият тигър, който не се газифицира

Внимание бе обърнато и един български парадокс. Управляващите имат няколко проекта за внос на газ, твърдят, че диверсифицират постоянно доставките, но България продължава да бъде на дъното на ЕС по брой газифицирани домакинства и бизнеси. Отново Боян Рашев коментира, че ние просто нямаме газопроводи до общините, а това лишава компаниите от конкурентоспособност, защото това гориво е много евтино. 

Припомняме, че към строящия се в момента т.нар. Балкански поток (а всъщност втора тръба на "Турски поток" - б.р.) засега не са предвидени никакви разклонения към страната, той ще бъде просто транзитна магистрала в голямата си част. Реалната диверсификация ще дойде през интерконекторната връзка с Гърция, която обаче още се бави. 

Тук обаче Теменужка Петкова обяви, че това е проблем на общините и бизнесите, които трябва да са по-инициативни и да поискат присъединяване. Интерес от населението трябвало да има. 

Ролята на държавата била да доставя газ и да осигурява по-ниски цени през диверсификация.

Милиардът за "Напоителни системи"

В "Зелена България" е отделено специално внимание и на земеделието, като там ще се налеят друго огромни суми. Целта на упражнението е да се премине към т.нар. електронно земеделие, което ще позволи по-пряк контрол върху начина на производството. 

"Повече средства за озеленяване, повече чисти храни. Това искат хората", обяви министър Десислава Танева. 

С парите ще се дигитализират всички публични системи за информация и всички ресурси в земеделието, така че да помогнат на земеделците да произвеждат по-добра храна на конкурентни цени и пазари. 

През сложни изречения като "това означава и възможността на държавата да програмира практики, които не само ще компенсират прецизни земеделски практики, но и тяхното въвеждане в експлоатация" Танева имаше предвид, че се цели намаляването на използването на химически торове, по-малко веринарни препрати и други такива "не зелени" методи. 

Мегапроектът тук обаче е свързан с монополиста на доставката на вода за земеделието - "Напоителни системи". 

Неговата модернизация ше глътне почти 900 млн. лв. По думите на Танева той има много проблеми, хаби много вода, а състоянието му отразявало целия преход от 1990 година насам. 

Как точно ще се модернизира "Напоителни системи" в  детайли още не е обяснено, както не бе обяснено защо системите му не са реформирани през последните 10 години, откакто ГЕРБ е на власт.