Доларът става на 100 г. и продължава да властва

ПЕТЪР ТОМОВ
Наш кореспондент

ТАМПА, ФЛОРИДА - Зелените банкноти, които дълго време са световна валута, навършват 100 години. В края на 1914 г. Управлението на федералния резерв пусна първата емисия долари, които бяха отпечатани в Бюрото са гравиране и принтиране към Министерството на финансите на САЩ.  Юбилеят на американските пари минава без официален рожден ден, както се полага за стогодишнина. През досегашния си живот доларът успя да държи превес над останалите валути в света и често обръщаше световните борси с главата надолу.

Американската валута продължава да е в добро здраве въпреки напредналата си възраст и мрачните прогнози, че залезът й е зад ъгъла. Икономисти и финансисти, повечето от консервативния монетаристичен спектър, не престават да бият тревога, че са дълбоко погрешни опитите на Управлението на федералния резерв (Централната банка на САЩ – б.а.) да  крепи икономиката чрез печатане на банкноти.  Администрацията използва прясно принтираните пари, за да купува държавни ценни книжа, което е допълнителна заплаха за националната валута и може да породи инфлация, да уплаши чуждестранните инвеститори и да стовари върху Министерството на финансите непосилни плащания с висок лихвен процент. Всичко това накуп можело да отприщи ново световно икономическо цунами. Реалността обаче опроверга всички мрачни оракули, сред които имаше и лидери на чужди страни. Как стана така, че доларът не само оцеля, но и дръпна отново напред пред останалите валути.

За да се разбере „чудото“, трябва да се припомни историята на американската валута. Доларът, разбира се, е съществувал в САЩ и преди 1914 г, но тогава е бил наричан "континентален". С една дума, пари за употреба в 51-те щата на федерацията.

Континенталните пари преживели истинска смърт след хиперинфлацията през 80-те години на XVIII век. Почти 100 години след катастрофата валутата на САЩ живеела по законите на ентропията и банкнотите изглеждали повече като лотарийни билети. Това били частни банкноти, печатани от различни банки, а освен това хаосът бил пълен и заради намиращите се в обръщение чуждестранни монети и пари. Частните парични единици били приемани по намалени цени.

Чак по средата на Гражданската война, през 60-те години на XIX век федералното правителство започнало да гледа на националната валута напълно сериозно. Доларът обаче още бил далече от момента, в който се превърнал в световна валута. От 1821 г тази функция била изпълнявана от британската лира стерлинга, която имала фиксирано златно покритие. То било въведено след войните на Наполеон. Щатите приели стандарта на жълтия метал едва през 70-те години на XIX век. По това време икономиката на САЩ вече измествала тази на Обединеното кралство като най-голяма в света. Но Лондон продължил да бъде световен финансов център. Бразилските производители на кафе доставяли стока на ресторанти в Испания и получавали плащания в лири, след като телефонирали на лондонските офиси на банките, които го обслужвали. Япония внасяла колите на Хенри Форд, а превеждали парите в британската столица. 

След голямата рецесия от 1907 г. финансистът Джон Пиърпонт Морган, известен повече като Джей Пи Морган, организирал масирано изкупуване на лоши дългове и успял да убеди администрацията, че трябва да сложи край на хаоса, породен от частните пари. През 1913 г. Управлението за федерален резерв създава под своята шапка Централна банка, която е натоварена да направи дизайна и да отпечата национална валута. Още тогава на държавните банкери е дадено правото да контролират паричната маса и при необходимост да печатат пари, за да поддържат ликвидността на частните банки. 

Едва по време Първата световна война американската валута започнала истински да взема връх. Разорените от сраженията европейски държави напускали златния стандарт, за да плащат военните си разходи с прясно напечатани пари, което отприщило спирална инфлация. Великобритания  все пак запазила лирата си свързана здраво към жълтия метал. Когато през 1917 г САЩ се намесили със закъснение във войната, американските банки започнали да отпускат повече заеми от британските, чийто трезори били доста опразнени от кървавия конфликт. Страни като Канада, Чили, Аржентина и Швейцария започнали да теглят кредити от Съединените щати. В разгара на войната Обединеното кралство се превърнало от кредитор в длъжник. През 1915 г САЩ отпуснали на Великобритания и Франция кредити, които били номинирани за първи път в долари.

Американската валута се издигнала още повече през 1919 г, когато британската лира била отвързана от златото. Това довело до големи загуби за международните търговци, които имали сметки в паунди в английски банки. Лондон разбрал грешката си и се опитал да я поправи едва през 1925 г, когато върнал златното покритие за лирата. Твърде късно – доларът вече седнал в трона на паунда като световна валута.

По време на Втората световна война САЩ отново спечелили, защото пак се включили по-късно в  бойните действия. До този момент американците доставяли оръжие и провизии на съюзниците, които плащали в злато. След края на Втората световна война на практика било невъзможно в Европа да бъде върнат златният стандарт, защото САЩ притежавали почти целия световен резерв на скъпоценния метал. По тази причина напредналите икономики на планетата, вместо към златото обвързали валутите си към щатския долар. Американската валута била още със златно покритие, което на теория означавало, че чуждестранните банки могат да разменят долари срещу злато. През 1958 г тогавашният френски президент Шарл дьо Гол реши да приложи на практика тази възможност. Той изпратил френски бойни кораби отвъд Атлантика да приберат 150 милиона долара в злато. Малко преди това Париж взел решение да трансферира доларовите си резерви в злато. По този начин Франция имала най-много от жълтия метал в трезорите си – 91,9 на сто. Другите държави на Стария континент обикновено държали около 78,1 на сто от резервите си в злато. Тогавашният министър-председател на Франция Жорж Помпиду заявил: „Международната финансова система работи зле, защото дава преимущество на страните, които притежават конвертируема валута. Тези държави могат да си позволят инфлация, без икономиката им да пострада“. На практика Помпиду разкрил публичната тайна, че САЩ могат винаги да напечатат долари и да платят с тях дълговете си, като по този начин намаляват паричната маса в Щатите под критичното ниво, водещо до инфлация.

„Отпечатването на 100-доларова банкнота не струва почти нищо на администрацията на САЩ", заявява вашингтонският икономист Томас Пейли. "Чуждестранните правителства обаче трябва да платят повече от 100 долара, за да получат банкнотата“.

Истински бунт срещу долара се наблюдава през последните години. Икономисти и финансисти от чужбина побързаха да връчат новата палма на международното валутно съревнование на китайския юан. Аргументът е съвсем логичен – китайската икономика се очаква през 2015 г да изпревари САЩ. Но дали е толкова лесно да бъде свален от власт „могъщият долар“?

Повечето валути в днешния свят се опират на богатството на националните икономики, тъй като златото отдавна не се използва като тяхно покритие. Освен това не е тайна, че цената на жълтия метал е обект на сложни спекулации. Това се доказва, че въпреки възторжените прогнози за цената му, скъпоценния метал не можа да досигне отново бариерата от над $2000 за тройунция. До голяма степен задържането на цената му се дължи на факта, че двата най-големи негови купувача - Китай и Индия, попълниха резервите си и засега не купуват, защото очакват цената да слезе още надолу. В същото време доларът в момента има най-високият си курс спрямо пакета от международни валути. Обяснението за това е, че икономиката на САЩ успя да дръпне напред докато в Азия, по-специално в Китай, се очаква стопански застой. Доларът се засили и в резултат на небивалия добив на нефт и природен газ в САЩ, които се очаква догодина да станат производител №1 на енергоносители.

ОБЕЗЦЕНЯВАНЕ СПРЯМО ДОЛАРА ПРЕЗ 2014 Г.

Международната финансова система не е само това, което се вижда на повърхността. Под официалните тенденции съществува своеобразен „черен пазар“. Ето например руският президент Владимир Путин се похвали,че търговският обмен с Китай ще бъде в юани и рубли, но не в долари. Това би трябвало да стресне доларовият пазар. В същото време заради потъващата рубла руснаците масово обменят банковите си влогове в долари. Спред руски банкови експерти засега тенденцията не била „опасна“. Оказва се обаче, че руснаците срещат все повече трудности да купуват американската валута. Кремъл крие опасенията си, но признава, че населението държи около 120 милиарда долара. Тази сума може да нарасне прогресивно, ако кризата в Русия се задълбочи, което се очаква да стане. Руските олигарси също тайно гласуват за покачване на доларовия курс – техните сметки в офшорните банки на Карибите и на Британските Вирджински острови са в „зелено“. Според асоциацията на разследващите журналисти (ICIJ) китайски богаташи и висши партийни функционери държат в офшорни банкови сметки над 4 трилиона долара!  В долари са и богатствата на международната мафия, които се изчисляват на стотици милиарди. 

Когато коментират състоянието на валутата на САЩ университетски преподаватели от Харвард изтъкват едно нещо – доларът скоро няма да слезе от световния пиедестал, защото другите валути не могат лесно да спечелят доверие. Освен това фактите от световната борса „Уолстрийт“ в Ню Йорк показват, че големите чуждестранни инвеститори влагат все повече пари в американския пазар.