Самолечение и неточно диагностициране са основните причини за антибиотичната резистентност, алармират специалисти от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Много често пациенти прибягват към антибиотично лечение при грип и други вирусни заболявания, а антибиотиците действат само на бактериалните инфекции. Лечението с антибиотик повече от два пъти годишно се смята за често и също води до резистентност на микроорганизмите към него. 

"Антибиотиците може да помогнат за лечението на евентуални усложнения от грип, но не и за излекуването на самия грип, посочва проф. Мира Кожухарова, заместник-директор на ННЦЗПБ. Прекалената им ненужна употреба води до резистентност към тях и те спират да действат."

Специалистите препоръчват преди лечение с антибиотици да бъде направено микробиологично изследване на пациента и да не се прибягва към тях при симптоми като хрема, кашлица или възпалено гърло. Болките в гърлото например при възрастните най-често се причиняват от вируси, а при децата от бактерии, но причинителя може да се установи само след изследвания. 

„Майките трябва да могат да издържат детето им да кашля пет-шест дни, а не на третия ден да кажат: „Не мога, това дете сигурно е много тежко болно". И педиатърът, за да се отърве: „Ето, госпожа, заповядайте, един антибиотик, и ще му мине". Детето е болно от грип или от някаква друга вирусна инфекция. На него така или иначе няма да му мине преди петия-шестия ден. Задръжте малко и ако се подобрява, ако температурата му не е по-висока, просто се иска време", заяви проф. Кожухарова.

Антибиотичната резистентност е сериозен проблем и е свързана с много разходи, посочват специалистите. Лечението на пациент с нерезистентна туберкулоза например трае между 6 и 8 месеца и струва близо 260 долара по данни на Световната здравна организация (СЗО). В случаите когато се касае за мултирезистентен щам обаче, терапията може да продължи повече от 2 години, стойността ѝ се покачва до близо 6000 долара, а успеваемостта спада от 86% до под 60%.

Статистиката сочи, че в Бълагрия не се пият повече антибиотици отколкото в Германия, заяви проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ. У нас обаче едва 20% от лекарите правят микробиологично изследване, преди да предпишат антибиотик. Отговорността е на всички лекари, не само на общопрактикуващите, подчерта директорът на НЦЗПБ.

"Всеки, който изписва антибиотик, не трябва да го изписва, за да си върже гащите. Антибиотиците не са болкоуспокояващи, не са средства за смъкване на температурата, не са лекарства на страха. Те имат строги показания. Ако има инфекция и тя е бактериална, трябва да се лекува с антибиотици", заяви проф. Кантарджиев.

18 ноември е Европейският ден за разумно ползване на антибиотиците. Инициативата е от 2008 година и обръща специално внимание на задълбочаващия се проблем с антибиотичната резистентност. По данни на СЗО устойчивостта на някои микроорганизми към медикаментите се е увеличила с над 50% за последните 35 години. Антибиотиците губят ефективността в борбата срещу инфекции, което може да доведе до катастрофални последици за здравето на хората по света, алармира Организацията.