редложение на ИРПС във връзка с осигуряване възможност на гражданите, засегнати от КОВИД-19, да гласуват на предстоящите парламентарни избори
През изминалата година се проведоха избори в редица страни в условията на епидемиологична обстановка. Всички те разработиха мерки, които да ограничат разпространението на коронавируса и да запазят здравето на гражданите – изборна администрация и гласоподаватели, по времето на изборния процес.

Основен проблем, с който трябваше да се справят властите в тези държави, бе осигуряването на право на глас на поставените в карантина и болни от коронавирус. Разрешаването на този неотложен въпрос стои и пред българските институции, тъй като в кратки срокове се очаква президентски указ за обявяване на дата за предстоящите избори.

В тази връзка е и предложението, което екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС), ще представи чрез симулация в настоящия текст. Като организация, работеща повече от 10 години в сферата на независимото наблюдение на изборния процес в страната, наша основна дейност е защитата на избирателните права на гражданите.

Към 6-и януари, активните случаи на заболели от КОВИД-19 в страната са 70 722 души. В допълнение, под карантина са поставени още 17 272 души. Така в ситуацията на пандемия, има реална възможност хората в тази хипотеза по време на изборния ден да бъдат лишени от достъп до гласуване. Въпрос на политическа и институционална воля е да се намери решение, позволяващо на тези избиратели да упражнят конституционното си право на вот.

Анализ на нашия екип показва, че в международен план през 2020 г. в много от държавите, провели избори, се е практикувало гласуване чрез мобилни секции. Такива например са Италия, Чехия, Хърватска, Северна Македония.

Считаме, че гласуването с подвижна избирателна кутия е осъществимо без съществени законодателни промени и с разширено тълкуване от Централната избирателна комисия (ЦИК) на това кои гласоподаватели попадат в категорията на хора, имащи право да гласуват по този начин. Тук е мястото да напомним, че подобно гласуване съществува в страната, като от тази възможност могат да се възползват избирателите с трайни увреждания, които ги възпрепятстват да дадат своят вот в изборното помещение. Те могат да заявят желание за гласуване с подвижна избирателна кутия, като приложат към искането си копие от съответни медицински документи.

Гласуване с подвижни избирателни секции – симулация
Екипът на ИРПС изготви симулация, представяща необходимия брой подвижни избирателни секции в ситуацията на КОВИД-19.

Информацията включена на картата в настоящия пример съчетава данни от различни институционални източници. Те обхващат статистика за последните парламентарни избори в страната и актуални данни за заболелите от КОВИД-19 към дата 6-и януари, 2021 г. Тук следва да посочим, че последните не включват контактните на заболелите лица, които са поставени под карантина, тъй като такава информация за отделните области липсва.

Данните за болни от КОВИД-19, включени в картата, са само за лицата, които са над 19 годишна възраст. Стремежът ни е да обхванем само тази част от болните, които имат избирателни права. За съжаление от достъпната информация, не може да се посочи колко са лицата между 18 и 19 години, болни от коронавирус.

Картата представя всички избирателни райони в страната. София – град обединява данните от 23-и, 24-и и 25-и избирателни райони, а област Пловдив показва данните и за град Пловдив или за 16-и и 17-и избирателни райони.

Към настоящия момент най-висок е делът на активни случаи на заболели от КОВИД-19 спрямо имащите право на глас в София – град – 2.9%. В другата крайност е област Кърджали, където едва 0.09% от избирателите са болни.

На последните парламентарни избори през 2017 г. с подвижна избирателна кутия в страната са гласували общо 5 549 души в 185 секции. Това прави средно по 30 души дали вота си в мобилна секция. Най-много са гласувалите по този начин в гр. Върбица (област Шумен) – 88 избиратели, а най-малко в секция в гр. Рила (област Кюстендил) – 5 избиратели. Изборният ден е бил с продължителност 13 часа или 780 минути. Така при среден брой от 30 души гласували с мобилна секция, необходимото време е било 26 минути за един избирател (най-краткото време за гласуване е било за малко под 9 минути).

В настоящата ситуация обаче в едно домакинство може да има повече от един заболял и/или поставен под карантина, което при подходяща организация би намалило значително времето за работата на комисията.

Картата и визуализацията представя два възможни варианта. При настоящите нива на заболеваемост екипът ни е изчислил колко мобилни секции ще са необходими, ако времето между двама гласували е 20 или 30 минути. В него се включва самото гласуване, пътуването от адрес до адрес, подготовката на екипа в подвижната комисия, в т.ч. и необходимите за дезинфекция мерки.

Ако към датата на изборите се запазят настоящите нива на заболеваемост, а необходимите минути за гласуване са 20, според изчисленията ще са нужни 1813 мобилни секции, за да може всички болни да гласуват.

Трябва да се посочи, че това предполага всички около 70 хил. избиратели, да подадат декларация, с която изрично да обявят желанието си да гласуват по този начин. Далеч не е сигурно, че всички те ще пожелаят да го направят, особено предвид, че избирателната активност в страната традиционно е около 50%. Това от своя страна, ще намали необходимия ресурс – човешки и финансов, за организацията на мобилните екипи. Също така от картата ясно се вижда, че концентрацията на заболели от вируса е предимно в няколко от големите областни градове – София, Бургас, Стара Загора и Пловдив. Именно в тях ще трябва да се разположат и основната част от мобилните секции – общо 1215, като можем с основание да очакваме, че поради по-голямата гъстота на населението, достъпът до тези избиратели ще се извършва по-бързо и това ще доведе до по-малък брой необходими такива комисии.

Следващата инфографикa показва как би се променил броят на необходимите подвижни секции за гласуване, в случай, че броят на заболелите от коронавирус се увеличи с 10% към датата на изборите или съответно се намали с толкова.

Недостатъчно решителни и късно въведени мерки, биха повлияли негативно върху доверието в изборния процес. Ненавременна и кратка информационна кампания ще засилят негативните тенденции в още по-голяма степен и това ще доведе до по-ниско ниво на представителност на следващия парламент с всички произтичащи от този факт проблеми.

С оглед на изложеното досега, смятаме, че гласуването с мобилна секция при спазване на конкретен здравен протокол и добро обезпечаване и организиране на процеса, ще даде възможност за упражняване правото на вот на заболелите и тези в карантина, като същевременно изисква минимални законодателни промени. Това е практика прилагана и в някои европейски държави през изминалата година. Тя би могла да се осъществи в съчетание с други мерки, така че в максимална степен да се гарантира безопасността на всички участници в изборния процес, без да се нарушават техните права.