Парламентът прие на второ четене промени в Наказателно процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които се създава институцията на разследващ прокурор, който да разследва главния прокурор. Според приетите текстове разследването на главния прокурор или негов заместник се извършва от прокурор по разследването.

Той може да възлага отделни действия на следовател от Специализираната прокуратура. Отказите да бъде образувано разследване срещу главния прокурор могат да се обжалват пред Специализирания съд.

Разследващият прокурор трябва да бъде избран до 3 месеца след влизането в сила на промените. Той е част от прокуратурата. Предложения могат да правят шестима членове на ВСС и кандидатът за заемане на длъжността. Разследващият прокурор се избира с мандат от 5 години, без право на втори мандат. Избира се с не по-малко от 15 гласа от пленума на ВСС. Ако никой не ги събере, следва балотаж между първите двама.

Филип Попов (БСП) определи разследващия прокурор като "поредния Франкенщайн в правната наука, роден от управляващото мнозинство". Той обясни, че разследващият прокурор се предлага от прокурори, които са на подчинение на обекта на неговите разследвания.

"Специализираната прокуратура е на подчинение на главния прокурор, единият от заместниците му й е шеф. Кръгът на солидарността и взаимопомощта се затваря с тези предложения", заяви Попов.

Колегата му Крум Зарков изтъкна, че целта на предложенията е да се отговори на изискване от Европейския съд по правата на човека за това главният прокурор да може да бъде обект на ефективно разследване.

"Тази нова фигура е ненужна, неразбираема, няма да бъде ефективна. Правите един финт, създавате фигура, с която формално да можете да докладвате изпълнение. Има достатъчно сигнали от Съвета на Европа, че това няма да се случи", коментира Зарков.

Християн Митев от "Обединени патриоти" защити предложенията на управляващите. Той изтъкна, че разследването ще се ръководи от разследващия прокурор.

"Предполагам, че не очаквате да се създава извънредно законодателство. Главният прокурор е гражданин на България като всички нас, би следвало да бъде разследван и съден по същите правила като всеки български гражданин. В противен случай би се поставил въпросът за върховенството закона, да има извънредно законодателство за едно лице, било то и главния прокурор", каза още Митев.

Зарков обърна внимание на текста, според който отказите от образуване на разследване срещу главния прокурор подлежат на обжавалване пред Специализирания съд. И изтъкна, че в България 97-98% от делата завършват с осъдителни присъди.

"В същото време хората живеят с оправданото чувство за ненанаказуемост на определени лица. Проблемът не е в това, което влиза в съда, а в това, което не стига до него. Бариерата е в прокуратурта, тя решава", каза Зарков.

И повтори тезата на БСП да се въведе съдебна обжалваемост на всички откази на прокуратурата, за да може съдът да провери "не вътрешното убеждение, а дали са изпълнени всички стъпки в НПК, за да се установи обективната истина".

Митев отговори на Зарков, че "ще блокираме съда и прокуратурата, ако всички откази на прокурори се обжалват пред съда".

Зарков изтъкна, че според промените разледващият главния прокурор няма да може да поиска от ВСС отстраняване на главния прокурор за времето на разследването. Такъв текст има за редовите съдии, прокурори и следователи. От своя страна главният прокурор може да поиска отстраняване от длъжност на този, който ще го разследва. Зарков заяви, че това не е несъзнателен, а умишлен пропуск от страна на вносителите.

В края на дебатите думата взе Красимир Ципов (ГЕРБ). Той заяви, че трябва да се създаде подобна фигура "за да се изпълнят и направените препоръки от европейските партньори и да се отговори на обществените очаквания". Ципов също заяви, че не могат да се правят изключения от общия ред само защото става въпрос за разследване на главния прокурор.

Ципов призна, че законопроектът е претърпял сериозни промени между първо и второ четене и отбеляза някои от тях - номинациите да се правят не само от Прокурорската колегия, мандатът на разследващия прокурор ще е 5, а не 7 години и т.н.

Председателстващият Валери Симеонов (НФСБ) обаче прекъсна Ципов с въпроса по кой текст точно говори. И му напомни, че на второ четене се говори по конкретни текстове, а не по закона по принцип. 

Ципов продължи да говори по конкретен текст, но Симеонов го прекъсна, когато времето му изтече. Депутатът от ГЕРБ поиска още 5 минути, но председателстващият заседанието му отказа.

"4 минути говорихте общи приказки", категоричен бе Симеонов.