Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да разполага с повече пари през 2015-а и пак ще прилага познатите мерки за контрол на извънредните разходи. Така с две думи могат да се обобщят планираните средства в проектобюджета й за следващата година, които бяха одобрени от Надзорния съвет на институцията в сряда вечерта. Според експертите дефицитът ще продължи да бъде на дневен ред, но ако наличните финанси се управляват добре, поне няма да се стигне до актуализация в края на 2015 година.

"Това е първият бюджет от 5 години насам, който се базира на фактически извършените разходи от предходната година", коментира разчетите Кирил Ананиев, председател на Надзорния съвет на здравната каса.

И уточни, че в планираните приходи от 3,156 млрд. лв. са включени двете актуализации, с които бяха увеличени средствата на касата през тази година - отпуснатите 225 млн. лв. в края на юли и допълнителните 100 млн. лв., гласувани от депутатите тази сряда (26 ноември). Така на хартия парите на НЗОК ще са с 325 млн. лв. повече, но на практика институцията няма да разполага с повече отколкото е похарчила през 2014-а.

Ако се вярва на предварителните разчети, допълнителните средства няма да дойдат от държавата, а ще излязат от джоба на добросъвестните граждани, които не само ще продължат да внасят осигуровките си, но и ще се увеличат като бройка. Именно благодарение на тях здравната каса се надява да вдигне приходната си част от здравни вноски с 220 млн. лв. до малко над 2,04 млрд. лева. В тази сума били калкулирани не само допълнителните плащания от граждани, но и ръстът в доходите на населението, заради който се очаква и по-висока събираемост. Съвсем друг въпрос е как ще се гарантират въпросните приходи, когато НАП продължава да отчита над 2 млн. неосигурени, а болните все по-често заобикалят системата и поемат домашното си лечение със собствени средства.

„Аз ги убедих (надзора на касата - б.а.), че с данъчната администрация сме предприели всички възможни мерки, за да осигурим събираемостта на тези приходи. Дори и да не бъдат събрани, има текст в Закона за публичните финанси, който предвижда държавата да осигури трансфер към НЗОК, който да гарантира разходите, които са одобрени със закона”, обясни Ананиев, опровергавайки категоричните намерения на управляващите да не актуализират средствата за здраве през 2015-а.

Другият спорен въпрос е как ще бъдат приложени идеите на здравния министър Петър Москов за по-ефективно разпределение на публичните разходи, с които подопечното му ведомство очаква да спести още 80 млн. лв. в бюджета на НЗОК. Екипът на Москов вече подготвя наредба за промяна в медицинските стандарти по отделни специалности, работи по няколко нови клинични пътеки и планира промени в настоящата Наредба 40, за да се прецизират дейностите, включени в основния пакет, заплащан от касата. Проблемът е, че преговорите за подписването на Националния рамков договор (НРД) за 2015 г. между касата и медицинските специалисти още не са започнали, а част от исканията вече надхвърлят възможностите на разписания бюджет.

С най-много пари догодина по традиция ще разполагат болниците, независимо че точно те най-често вкарват касата в преразход. Предвидените 1,425 млрд. лв. ще трябва да обезпечат не само дейностите в настоящия пакет на НЗОК, но и "здравословните промени", за които ще се бори Българският лекарски съюз на предстоящите преговори за НРД 2015. Съсловието вече поиска здравната вноска да се вдигне от 8% на 12%, за да се увеличат цените на най-недофинансираните клинични пътеки, но на този етап не среща подкрепа. При всички положения обаче, ако се пипне разходът дори в една от пътеките, здравната каса ще трябва да бръкне или в оперативния си резерв от над 300 млн. лв. (който традиционно представлява 10% от бюджета й) или да преразпределя средства по други пера.

Подобен сценарий се очертава и около бюджета за лекарства, особено след като Министерството на здравеопазването обяви намерението си да върне централизираното договаряне на отстъпки за лекарствени продукти и да извърши някои промени в списъка с медикаменти, плащани напълно или частично от НЗОК. По това перо касата ще разполага с общо 734,1 млн. лв., 180 милиона от които за онколекарства. А за да не се стига до драстичен преразход, се очаква паралелно с приемането на здравния бюджет да бъдат одобрени и мерки за оптимизиране на разходите на касата.

Що се отнася до останалите разходи, те остават на нивата от тази година. Първичната извънболнична помощ ще е с бюджет 178 млн. лв., а специализираната извънболнична помощ – 190 млн. лв., независимо че общопрактикуващите лекари искаха да получат повече средства. Същите остават и разходите за дентална помощ – 120 млн. лв., както и тези за медико-диагностична дейност – 70 млн. лева.

Трансферът на държавата за осигуряваните от нея деца, пенсионери и чиновници е с незначително увеличение и ще бъде 978,3 млн. лв., което е с едва около 3 млн. лв. повече от миналата година.