През февруари доверието към кабинета "Орешарски" отново върви надолу и стига до 18%. Недоволните нарастват до 53%. Ако допреди няколко месеца кабинетът имаше по-широка социална база, сега той е харесван най-вече в селата (33% доверие срещу 44% недоверие). 

Извън основните причини за спада на подкрепата – безработицата и ниските доходи – ерозията  се ускорява и от радикализирането на „България без цензура“, чиито избиратели идват в голямата си част от малките градове. Така, към момента, извън традиционно критичните към кабинета десни и десноцентристки избиратели, се прибавят и тези на движението на Бареков (само 6% от тях имат доверие на кабинета) и негласуващите (5,5% доверие към кабинета).

От 20% на 15% намаляват оптимистите за развитието на страната в близко бъдеще. Под средния е оптимизмът както сред частните собственици и хората на високи ръководни позиции, така и сред най-ниско платените работници и безработните. Най-много са оптимистите (всеки пети) единствено сред възрастните хора и живеещите в селата.

Парламентът запазва ниския си рейтинг и през този месец. С 9 на сто доверие и 65 на сто недоверие висшият законодателен орган на страната носи най-вече негативи на партиите, които влизат в състава му, коментират от "Алфа рисърч".

63% от българите смятат, че вариантът нови избори е за предпочитане пред опцията Народното събрание да продължава да функционира както досега. Най-радикално настроени и най-настоятелни за провеждането на предсрочни избори са симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок, НФСБ  и „България без цензура“.  

ГЕРБ води с малко на БСП

По-малко от три месеца преди изборите за евродепутати ГЕРБ и БСП остават с почти изравнени позиции. ГЕРБ (с 16,9%) има лек превес над БСП  (15,1%), но с наближаването на вота надпреварата става все по-оспорвана. ДПС стабилно държи третото място (6,9%). „България без цензура“ има 5.5%. Тя влиза в конкуренция с АБВ (6,1%) и Реформаторския блок (5%) .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"И трите формации ще се явят на избори за първи път в този си вид. Затова е все още рано да се прогнозира, доколко ще бъдат реализирани настоящите намерения за гласуване", обясняват от "Алфа рисърч".

В предишното си проучване социологическата агенция измери 7% подкрепа за формацията на Георги Първанов, като и отреди преднина преди Реформаторите и с това събра доста негативни коментари. Сегашното проучване показва лек спад за АБВ, но отново от "Алфа рисърч" им дават значителни шансове да преминат бариерата за европарламента. 

В процес на преструктуриране е и националистическият вот, отбелязват социолозите. Към февруари най-висока подкрепа получава Националният фронт за спасение на България (НФСБ) с 3,2%, "Атака" остава с 2,1%, като значителна част от нейните симпатизанти преминават към „България без цензура“.

„Зелените“ и „Синьо единство“ на Надежда Нейнски се ползват с подкрепата на по 1% от избирателите.  

"Тепърва обаче предстои да се види как предвидените в Изборния кодекс облекчени  условия за участие на нови партии  ще повлияят на по-малките формации - дали ще създадат нови шансове, или допълнителни бонуси само на най-големите играчи", коментират от "Алфа рисърч".

Избирателите на АБВ продължават да идват основно от периферията на БСП и от центристки формации. След рестарта на движението, Георги Първанов губи 9% от личния си рейтинг, но въпреки това остава сред политиците с относително най-високо одобрение (21,2%).  

Основната електорална трудност пред Реформаторския блок е „спояването“ между традиционните десни и центристките избиратели. Ако тази личностна и психологическа бариера не бъде преодоляна, блокът трудно би постигнал по-голям ръст. 

Ръстът на  избиратели към „България без цензура“ идва основно от по-малките населени места и някои областни градове. Мъжете силно преобладават над жените, както и възрастовите групи 18-30 г. и 50-60 г. Обща черта е по-ниското образование и социален  статус, недоверието към политиците и политиката, радикалните настроения за „наказание на всички“.

Значителна част от бившите избиратели на „Атака”, както и малки групи от ГЕРБ и ДБГ преминават към новата формация. Подобно на останалите политици, лидерът Николай Бареков  е твърде противоречиво приет в обществото – 11,3% одобрение срещу 57,8% неодобрение.  

Над половината подкрепят Плевнелиев за референдум

На фона на ниското одобрение, което събират масово българските политици не е учудващо, че българите се ориентират към пряката демокрация. 54% от хората подкрепят инициативата на президента Росен Плевнелиев за свикване на референдум по изборното законодателство, 15% са против. Според 44 на сто от анкетираните е най-добре това допитване да се проведе заедно с евроизборите.  17% искат да се отложи и да се насрочи след тях. 

Положителната нагласа доминира във всички социално-демографски слоеве, независимо от социалния и материален статус на избирателите. Подкрепа за идеята дават и симпатизантите на БСП (45% одобрение срещу 30% неодобрение). Делът на противниците е 15%. Около една трета, предимно най-младите възрастови групи, не изразяват мнение по въпроса. 

От конкретните въпроси на референдума единствено въвеждането на мажоритарен избор на народни представители се ползва с висока степен на подкрепа от 55%. Избирателите се разделят поравно в предпочитанията си към мажоритарен избор на всички (27%) или на част от членовете на парламента (28%).

Електронното гласуване също събира повече привърженици (43%), отколкото противници (29%). Идеята се подкрепя най-горещо от младите и средни поколения (51% - 53%), а се отхвърля от най-възрастните (37%).

Най-сериозна интрига към момента се очертава по въпроса за задължителното гласуване. Поляризацията по него е изключително силна – 44% заявяват, че биха подкрепили въвеждането му, срещу 35%, които го отхвърлят. 

Нагласите на избирателите към предложените за поставяне на референдум въпроси очертава две ясни тенденции. Първата, че това са важни за хората теми и всяка от противостоящите позиции има своята обществена подкрепа. Втората, че изходът от референдум по тези въпроси съвсем не е предрешен. Напротив, важен фактор за резултата ще бъде кампанията, в рамките на която защитниците на всяка от тезите ще имат възможност да убеждават избирателите в правотата на аргументите си.  

Изследването е проведено между 17 и 22 февруари т. г. сред 1020 души.