Референдумът за промяна на изборните правила по всяка вероятност ще ни свари на плажа, когато последното нещо, което ще направим е да отидем до урните. Причината - сроковете, разписани в закона за допитването до народа позволяват на управляващите да тупат топката достатъчно дълго, така че този референдум да се проведе в летните месеци, а резултатът да е, че ще се провали.

“Това, което знаем като информация е, че точно това възнамеряват да направят”, каза за Клуб Z лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Партията му подпомогна Инициативния комитет (ИК) за събирането на подписи “за” свикване на референдум, оглавяван от професора по конституционно право Георги Близнашки. В интервю за радио "Фокус" в петък проф. Близнашки обяви, че подписката ще бъде внесена в Народното събрание (НС) на 10 март. Събрани са много над изискуемите парафи, за да бъде задължен парламентът да свика допитването - 500 000. Амбицията на ИК е всички процедури да са приключили преди евровота и допитването да се проведе заедно с него - на 25 май. Така би се гарантирала по-висока избирателна активност, отколкото през летните жеги. Повече хора ще гласуват и за евродепутати.

“Тупкането на топката ще изпрати управляващите в небитието, защото има създадено обществено очакване, че нещо ще се промени”, коментира Близнашки пред Клуб Z. Потърсена за коментар, зам. председателката на парламента и шеф на комисията по граждански въпроси, в която подписката ще попадне - Мая Манолова, не вдигна мобилния си телефон. 

25 май обаче е крайно оптимистичен вариант. Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт указва, че след като подписите бъдат събрани, се внасят в НС. След това председателят на парламетна ги изпраща в ГРАО за проверка. Там обаче парафите попадат в черна дупка. Пропуск в закона не поставя срок за преглед на подписите. Посочено е, че ГРАО “извършва незабавно служебна проверка”, но не е и колко дълго може да трае тя. Главната дирекция трябва да установи единствено дали  е събран необходимия брой подписи. Ако се установи, че са налични, то проверката се преустановява, изготвя се протокол, който се изпраща отново на председателя на НС. 

Проблемът обаче е в това, че ГРАО трябва да провери не само наличието на изискуемия брой подписи, но и да свери валидни ли са те. Т.е. трябва да се направи проверка дали задължителните атрибути на подписката - три имена, ЕГН и постоянен адрес са на действително лице.

Казусът лъсна при референдума за АЕЦ “Белене” през 2012 г. Тогава от ГРАО посочиха, че проверката на подписката може да им отнеме и три месеца. В крайна сметка се оказа, че се справиха за около един. Според проф. Близнашки обаче проверката може да бъде извършена и за 10 дни. “Става дума за добра воля”, посочи той, мотивирайки се с факта, че ГРАО не проверява всичките половин милион подписа, а ги вади на случаен принцип.

Все пак, ако предположим, че на ГРАО ще й е необходим около месец, за да провери не само броя, но и достоверността на подписката, то значи протоколът ще бъде предаден на председателя на НС около 10 април. Ако парламентът обаче открие “нередовности” в подписката, той я връща на инициативния комитет, определяйки едномесечен срок за отстраняването им. 

Следва още един до един месец, в който постоянните комисии в парламента обсъждат предложението за референдум, както и формулировката на въпросите, а водещата комисия изготвя проект за решение на НС. Така стигаме до началото на май, без хипотезата, в която подписката е била върната за отстраняване на грешки. Крайният срок, в който НС приема решението за провеждане на референдум обаче, е максимум три месеца от внасяне на предложението. Т.е. ако е било внесено на 10 март, то НС трябва задължително да се произнесе до 10 юни. 

Следва още един срок “до един месец”. Той е за президента. В рамките на този срок, считано от деня на обнародването на решението на НС за провеждане на референдума, той трябва да определи дата за гласуването. Датата обаче не може да е по-рано от два месеца и по-късно от три от датата на обнародването на решението на парламента. Или, ако НС се е произнесъл още през май, то в по-краткия срок допитването ще бъде насрочено за юни, а в по-дългия - за юли. Ако обаче НС все пак е излязло с решение през юни, то в песимистичния вариант, може да се гласува и през август. При всички случаи по това време хората масово са на море. 

Ако се случи така, то по всяка вероятност сценарият от 2012-а ще се повтори. Референдумът тогава бе обявен за провален, но все пак влезе в НС за решение. За да е валиден в допитването трябва да са участвали не по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори, или 3,6 млн. души. С “да” трябва да са гласували над 50% от тях. В парламента референдумът влиза, ако все пак са гласували по-малко хора от последния вот за НС, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права и половината са казали “да”. 

Припомняме, че трите въпроса за референдума са дали да бъде ли въведено задължително гласуване, да има ли и електронен вот, както и дали част от депутатите да се избират мажоритарно.