Сривът на цените на петрола може да доведе до геополитически трусове в Близкия изток и по света, предаде Блумбърг.

Спадът е най-тежкият от избухването на световната икономическа криза през 2008 г. Той заплашва със същия глобален ефект, изразен в срив на цените, както този преди 30 години, който доведе до рухването на СССР и дълговата криза в Мексико.

Днес цените на петрола продължиха да падат на световните пазари. Американският лек суров петрол с доставка през януари поевтиня с 1,66 долара до 64,48 долара за барел. Така цената му достигна най-ниските равнища от юли 2009 г.

Русия, която е най-големият световен производител на горива, вече не може да разчита на същите приходи от тях, за да спаси своята икономика, страдаща от европейските и американските санкции, отбелязва Блумбърг.

Иран, също тежко засегнат от санкции, ще трябва да намали държавните субсидии, които частично защитаваха растящото му население от скъпотията.

Нигерия, която се бори с разрастващо се ислямистко движение "Боко Харам", и Венецуела, съсипана от политически и икономически провали, също са сред най-потърпевшите от решението на ОПЕК миналата седмица да се остави на пазарните сили да определят петролните цени, които според някои експерти за първи път от десетилетия са в състояние на свободно падане.

Светът, вече разтърсен от украинската криза и от офанзивата на джихадистите от "Ислямска държава" в Близкия изток, очаква още сътресения със сгромолясването на цените на суровия петрол.

В същото време глобалните енергийни пазари са шокирани от безпрецедентния петролен бум в Северна Америка в резултат на "шистовата революция". Малцина очакваха такъв темп на връщането на Америка на арената на петролните производители, отбялазва Блумбърг

С разкриването на нови източници на енергийни суровини някои петролни износители в чужбина закъсняха да инвестират в диверсифицирането на своите икономики. Разглезени от задържането за дълги години на петролните цени на 100 долара за барел, правителствата предпочетоха да използват тези приходи, за да субсидират всичко - от смешно евтин бензин до евтини жилища, за да не си навличат недоволството на растящата армия от безработни. Но тези подаяния се оказват сега твърде рискови.

"Ако правителствата се окажат в състояние да не могат да плащат за предотвратяването на социалните вълнения, то същите тези хора ще се върнат на улиците и можем да станем свидетели на политически разпад и трусове", казва лондонският експерт Пол Стивънс. "Мнозинството от страните членки на ОПЕК се нуждаят от петролни цени над 100 долара за барел, за да балансират бюджетите си. И ако сега започнат да съкращават разходите, това не може да не повлече проблеми", допълва той.

Петролът вече е спаднал с 37 процента тази година и може да се стигне дотам цените на сега съществуващите петролни кладенци да се окажат под себестойността си.

Според Стивънс някои шистови производители в САЩ могат да предложат дори цени под 40 долара. Драмата предстои да се разиграе идните седмици, прогнозира Блумбърг.

Някои анализатори смятат, че ситуацията много напомня онази от 80-те години, когато упорството на Саудитска Арабия да защитава своя пазарен дял в ОПЕК срина цените до 12 долара за барел.

"Особено уязвима е Русия", отбелязва експертът Алан фон Мерен от Дания. "Подобен срив на петролните цени през 1997-98 г. доведе до руската финансова криза през август 1998", припомня той. 

Падащите цени на петрола повлякоха надолу и руската рубла, предаде Нюзру.

Днес тя отбеляза поредния си антирекорд. На Московската борса в 10,10 часа местно време (9,10 българско) курсът на еврото се покачи до 1:64,52 рубли, а на долара - до 1:52,05 рубли.