Успехът на всяка цена - все по-важен за младежите у нас

Честността като морална ценност не е особено актуална според разбиранията на днешните млади. Тези изводи се налагат от книгата на проф. Петър-Емил Митев и на доц. Сийка Ковачева "Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014 г."  В нея се разглеждат основните социологически характеристики на първото следпреходно поколение.

Там задават въпроса "Кое е по-важно за вас лично - успех в живота на всяка цена, макар и с морални компромиси или честност и почтеност, макар да се жертват личните интереси". Анкетираните, които избират отговора "успеха на всяка цена" нарастват от 34% през 2002 г. на 42% през 2014 г. Ето как изглеждат най-значимите ценности според българските младежи.

                                                Кои от изброените по-долу ценности са най-значими за Вас?

 

Тези избори на българските младежи рисуват една смесена картина, коментират авторите на изследването - материалната сигурност е важна, но останалите важни за младежите ценности са по-скоро свързани със стремежа към самоутвърждаване, които се отнасят към т. нар. култура на самоизявата. Тази нагласа свидетелства за процес на индивидуализация в групата. Конкуренцията е между ценностите, свързани с "да бъдеш" и "да имаш". Третата група "да обичаш" - алтруизъм, толерантност и т. н., не са на особена почит у новите млади. 


                                Кое от следните човешки качества цените най-много и искате децата ви да притежават?

 

 

Първото място за качеството "трудолюбие" е изненадващо. Поне на пръв поглед и ако започнем да правим асоциации с клишетата за българина, с народните поговорки и т. н. Вероятно и този механизъм на наследяване на национални клишета е оказал роля при този отговор. Но същевременно, когато това първо място се обвърже със следващите качества - интелигентност, пробивност, действеност, организираност - нещата започват да изглеждат по-добре. Така еталонната личност за българските младежи се оказва ориентираната към самоизява и издигане в обществото чрез рационална и позволяваща кариерно развитие работа, а "не труд от тъмно до тъмно", коментират авторите. Което за 21-ви век изглежда добра ориентация. Ценности като скромност и пестеливост, които могат да бъдат интерпретирани като ценности на оцеляването, остават в средата на списъка.  Което също не е лошо - оцеляването не е цел в живота, което е обнадеждаващо.

Емиграция или конформизъм

Качествата, ориентирани към другите, обаче са в дъното на класацията. Тези данни показват ниската стойност на социална солидарност в съзнанието на младите и склонността стремежът към личен успех да замества ценности като подкрепа и съчувствие към по-слабите и социално уязвимите. Назад в класацията остава и ценност като гражданската смелост. Очевидно младите не виждат смисъл от гражданската активност, защото не смятат, че тя ще доведе до промени в статуквото.  Ако гласът, т.е. гражданската активност и протест се приемат за неефективни, то оставащите възможности са две - изход, т.е. емиграция или конформизъм, отбелязват авторите.

Културата на самоизявата е свързана и с това, което младите българи смятат за най-важно

Най-модерното и важното според младежите през 2014 г.
- да изглеждаш добре - 85%
- да бъдеш независим - 80%
- да имаш кариера - 75%
- да си отговорен - 72%

На другия полюс са най-старомодните дейности:
Това са пушенето на марихуана, активността в политиката и сключването на брак.


Суетността над всичко

Въпреки че независимостта е поставена на много предно място, интересът към нея не се свързва с активно политическо и гражданско участие. Гражданските инициативи са привлекателни само за 27 на сто, а политическата активност - за 24%.
Манията за добрия външен вид обаче се споделя масово. Едва 1 на сто от българските младежи смятат, че хубавата външност няма значение. Склонни да пренебрегват марковите дрехи са само 4 на сто. 95 на сто харесват собствения си външен вид напълно или в определена степен. 

Суетността се оказва основно определящо качество за младите през 2014 г. Независимо от пол, от социално положение, от образование или етнос.


При това постигането на добър външен вид се свързва повече с носенето на маркови дрехи, отколкото с постижения, свързани с лично усилие като здравословното хранене или спортуването.

33 на сто твърдят, че пушат редовно, 60 на сто, че пият през уикендите.

Пушенето и пиенето са приемливи като стил на живот. 

Сексуалното поведение остава рисково. Само половината от анкетираните ползват винаги предпазни средства. Една трета отговарят понякога. 

 

Аборти - може, хомосексуалност - не

Абортите също са масово приемливи. Но нетрадиционната сексуалност - не е. 
Оказва се, че българските младежи са доста нетолерантни към подобен тип сексуално поведение. Всеки трети определя еднополовите връзки като напълно неприемливи.

Освен това се оказва, че стереотипите за женските и мъжките работи макар и в някакъв осъвременен вариант си остават и при младежите. Жените трябва да си седят повече вкъщи, да гледат повече телевизия, да четат. Мъжете - повече занимания със спорт, излизане от къщи с приятели, пиене на алкохол, по им приляга да са агресивни, да употрябват физическа сила.

В това отношение иначе разкрепостените млади българи проявяват някакъв криворазбран традиционализъм. Както и в реакциите към хомосексуалността.

Половината не са ходили никога на театър или опера 

Предпочитаните занимания са слушането на музика, излизането с приятели, интернета, гледането на телевизия. Четенето или културните забавления като кино, театър и т. н. са доста по- пренебрегвани. 

9 на сто от младежите с висше образование не четат никога. Вероятно и повече, но толкова са си признали. Както и половината от безработните и незаетите. 52 на сто от младежите не са посещавали никога театър, опера, музей или художествена галерия. 

Оказва се, че в начина за прекарване на свободното време етническото и социалното разделение най-силно проличава по отношение на гледането на телевизия. То излиза на преден план при ромите и етническите турци като по-евтин начин за забавление. Българите, както и живеещите в по-големите населени места и с по-високи доходи, гледат много по-малко телевизия за сметка на други начини да прекарват свободното си време.
Интернет се използва основно за забавление и много по-рядко за работа. 

 

Как харчат парите си 

Оформят се три социални групи - т. нар. златна младеж, т.е. заможните, социалното дъно и хората по средата.

- за дрехи и аксесоари
Около половината дават между 20 и 50 лв. месечно
Една четвърт - между 50 и 100 лв.
Само 10 на сто дават над 100 лв.

- за кафе, бар и т.н.
Три четвърти дават до 50 лв. на месец.

- за джиесем
80 на сто плащат до 50 лв. месечно