В петък вечер, минути преди 20 ч, президентът Росен Плевнелиев наложи частично вето на Изборния кодекс. Очаквано, от БСП светкавично обавиха, че ще го отхвърлят.

Както бе дал заявка ден по-рано, държавният глава атакува текстовете в новия закон, засягащи избора на Централната избирателна комисия (ЦИК) и професионализма на състава й, липсата на електронно гласуване, както и въведената преференция, която на практика бетонира водача на листата за национален парламент. Президентът откри и сгрешен текст в методологията при разпределението на мандатите.

Отговорът на управляващите дойде същата вечер от ефира на предаването "Панорама" по БНТ, където гост бе зам.-председателят на парламента и шеф на временната комисия по изготвянето на кодекса - Мая Манолова.

"Черешовото топче гръмна", обяви Манолова, определяйки като "малко странно" обявяването на мотивите на президента да върне закона в петък по тъмно.

Зам.-шефът на Народното събрание (НС) обвини държавния глава, че е наложил "вето за самото вето" като с това се опитвал да пречи на нормалното провеждане на изборите за Европейски парламент. Самите мотиви пък определи като "беззъби" и "слаби".

От думите на Манолова стана ясно, че парламентарната група на БСП няма да се съобрази с ветото. Тя хвърли ръкавица и към останалите народни представители като първо им благодари, че са приели новите изборни правила, а после посочи, че ако някой гласува против отхвърлянето на ветото, то значи иска евроизборите да се проведат по кодекса "Фидосова" (Искра Фидосова от ГЕРБ, б.р.). 

"Самият президент признава в мотивите си, че това е добър кодекс", каза още Манолова, визирайки текстовете, в които Плевнелиев посочва, че приетият Изборен кодекс "установява правила, на които може да се даде положителна оценка".

Плевнелиев оценява положително още създаването на Обществен съвет към ЦИК, както и медийните пакети, осигуряващи равен достъп до ефира дори на партии без субсидии. 

По отношение на критиката на държавния глава, че преференцията е обезсмислена поради факта, че ако такава не е посочена, то "гласовете" ще отиват за първия в листата за народни представители, Манолова каза:

"Не е вярно, че водачът е бетониран, защото постепенно преференцията ще стане разпознаваема и хората ще започнат да я използват".

Манолова изрази съмнение за начина, по който Инициативният комитет за провеждане на референдум по изборните правила е събрал необходимите 500 хиляди подписа. По думите й темата била "прелюбопитна" и тепърва щяла да е обект на публично обсъждане.

"Абсурдно и невероятно е да бъдат събрани 500 000  подписа буквално за 15 дни, от 6 февруари досега", каза Манолова, позовавайки се на личния си опит в събирането на подписи за допитване от 2013 г. за строителството на АЕЦ "Белене".

Тя разказа и как обиколила София в търсене на местата, на които се събират подписите, но такива не открила.

"Има много масички, но на тези масички се продават мартеници. Не видях масички, на които се събират подписи", каза Манолова. Всъщност "масичка" без мартеници има в непосредствена близост до работното място на зам. председателя на НС - в подлеза на Ректората на Софийския университет.

Мая Манолова попита и какво би станало, ако народът реши, че задължителното гласуване трябва да бъде въведено, а някой атакува решението пред Конституционния съд и той го обяви за нарушаващо правата на гражданите. 

Подписката е в подкрепа на предложението на президента Росен Плевнелиев гражданите да бъдат питани дали искат задължително гласуване, част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно и въвеждане на електронно гласуване.