Слушах годишното послание на Путин. През главата ми минаха различни мисли. Оставям настрана някои напомняния за отминало време - високопарност, "отзивчива" зала, изкуствен ентусиазъм. Всяко подобно послание при големите държави, било то източни или западни, има елемент на великост, на имперскост, на надутост и самовлюбеност.

Не плащам данък на филии и фобии в политиката и геополитиката. 

Затова не злорадствам, че и моите прогнози се сбъдват. 

Не злорадствам, че Русия не е готова да отстоява антизападната политика, към която внезапно направи завой Путин - все пак като дял от световния БВП имаме съотношение 4%:44% и това не е количествена, а качествена разлика. 

Не злорадствам, че в този труден момент БРИКС изоставя Русия на произвола на съдбата и показва, че е повече декларация за намерения и по-малко някакъв съюз, камо ли пък организация, готова на "война" със Запада; още повече, че всички държави в

БРИКС имат сериозни или жестоки системни, структурни, модернизационни и социални проблеми. 

Не злорадствам, че Крим се оказа хапка, която засяда в гърлото и разбива стомаха на Кремъл, защото е трудна за преглъщане и храносмилане. 

Не злорадствам и за нарастващите икономически и финансови проблеми на Русия, за катастрофичността в обезценяването на рублата и дезертирането на Централната банка от нейното, на рублата, поддържане.

А не злорадствам поне по четири причини.

-- Първо, защото от курса на Путин и набиращите сила проблеми на Русия губи онази прослойка от руското общество, която спечели от демокрацията; която цени свободата и независимостта на индивида, отговорността на всеки за личната си жизнена стратегия; която е европейска и проевропейска, досущ като мен и мои приятели в България (не напразно сред нея са и мои приятели в Русия); която е трезво анализираща и прагматично действаща, родолюбива и културна, либерално мислеща и неприемаща това да съществува във второто десетилетие на 21 век власт на един несменяем изборен автократ - власт, опираща са на силовите структури, на корумпираните прокремълски олигарси, на мастодонтните ресурсни империи а-ла "Газпром" и на контролираните медии.

-- Второ, защото от курса на Путин и набиращите сила проблеми в Русия губи средният и малкият бизнес - най-предприемчивата, пазарно ориентирана, рискуваща парите си и въобще просперитета си част от руското общество - която е креативна, отворена към новите технологии, към модерните управленски стратегии и е най-слабо корумпирана, най-ефективно справяща се в сложната за бизнес среда на руската авторитарна държава. Именно свързанията и обвързаният със света, а най-вече с Европа и Запада среден и малък бизнес първи започна да губи и съответно - да недоволства от рязката неаргументирана и немотивирана смяна на геополитичеката стратегия на Путин.

-- Трето, защото от курса на Путин и набиращите сила проблеми на Русия ще се възползват най-реакционните, проазиатски (като манталитет, т.е. като отрицание на европейските принципи и ценности) групи в руското общество - агресивни носталгици, фанатизирани комунисти, руски нацисти, панславянски шовинисти - все групи, които се хранят от омраза към другия и различния, които постоянно експлоатират образа на врага, дърпат Русия към изчезналото завинаги минало и ненавиждат неистово човек, т. е. индивида, прикривайки тази си ненавист зад абсурден (а не нормален, ценностен) колективизъм.

-- И четвърто, защото от курса на Путин и набиращите сила проблеми на Русия ще пострада и българската икономика, която е свързана в съществена степен с руската икономика, с руските суровини, с руските пазари. Ако Русия боледува икономически и финансово, това се отразява все още силно и върху България. Да си спомним когато Елцин и премиерите му марионетки допуснаха фалита на Русия и руската рубла през 1996-1998 г., как това втресе и страната ни. Впрочем, на вълната на този фалит (дефолт) с пик 1998 г. и след неуспешната борба с него, малко по-късно начело на Русия бе инсталиран именно Путин...

Коментарът на Николай Слатински е публикуван във фейсбук.  Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.