Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Българо-руската дружба очевидно няма свърши с края на "Южен поток" и слава Богу. На културно ниво тя продължава и литературният диалог, организиран от изд. "Факел експрес" и агенция "Роспечат" само го потвърждава. 

Литературната дискусия е в рамките на Културната програма на 42-рия Софийски международен панаир на книгата и ще се състои в сряда, 10 декември, от 15 ч на сцена 3 в НДК. Водещи на диалога са българският поет Георги Борисов и руският писател Евгений Попов, а надсловът на събитието - "Отгоре над бариерите или Какво да се прави". Или, както организаторите обобщават иронично-емоционално темата: 

Какво да правят руските и българските писатели, когато в XXI век светът е напълно полудял?

Отговор на този драматичен въпрос ще се опитат да дадат и другите участници в дискусията - все именити български автори: Алек Попов, Бойко Ламбовски, Божана Апостолова, Валентина Радинска, Виктор Самуилов, Георги Господинов, Деян Енев, Елена Алексиева, Елин Рахнев, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Иван Тотоманов, Кирил Кадийски, Любов Кронева, Милен Русков, Надя Попова, Румен Леонидов, Светлозар Игов, Стефан Цанев, Теодора Димова. 

Първата част на събитието е от 15 ч до 16 ч и ще обговори положението със "Съвременната руската литература в България", а основните въпроси са:

- какво се промени в руската литература след разпадането на Съветския съюз?
- какво място заема съвременната руска литература в обществения живот на Русия?
- кои нови руски писатели трябва да знаят съвременните български читатели?
- както и сакралният: съществува ли все още в България интересът към руската литература и руската култура въобще?

От 16 ч до 17 ч е втората част - "Съвременната българска литература в Русия", а дискутиращите ще се опитат да обяснят: 

- какво се промени в българската литература след падането на комунизма?
- какво място заема българската литература и културата въобще в обществения живот на България?
- кои български книги и автори трябва да са известни на съвременните руски читатели?
- продължава ли да съществува взаимната привързаност между нашите два народа?

Нека да поясним и кой е именитият руски гост и участник в дискусията:

Ев­­­ге­­ний По­­пов е ро­­ден през 1946 г. в Крас­­­но­­ярск.От 1971 г. пуб­­­ли­­ку­­ва в цен­­т­­­рал­­­ния руски пе­­чат. За­­ра­­ди учас­­­ти­­е­­то му в под­­­го­­тов­­­ка­­та на ал­ма­на­ха „Мет­­­ро­­поль“ (заедно с Василий Аксьонов, Андрей Битов, Юз Алешковски, Фазил Искандер, Бела Ахмадулина, Инна Лиснянская, Виктор Ерофеев и др.) е из­к­­­лю­­чен от Съ­юза на пи­­са­­те­­ли­­те и му е заб­­­ра­­нено да публикува. До 1980 г. на­­пис­­­ва над 200 раз­­­ка­­за и 12 пи­­е­­си. През 1981 г. в изд. "Ар­дис" (САЩ) излиза сбор­ни­кът му с раз­ка­зи „Ве­се­лие Руси”, кой­то вижда бял свят в ро­ди­на­та му ед­ва през 2002 г., а сбор­­­ни­кът с раз­­­ка­­зи „Жду люб­­­ви не­­ве­­ро­­лом­­­ной)“ е из­­­да­­ден ед­­­ва през 1989 г. След­ват по­вес­ти­те и ро­­ма­­ни­­те „Ду­­ша пат­­­ри­­о­­та“ (1989), „Прек­­­рас­­­ность жиз­­­ни“ (1990), „Под­­­лин­­­ная ис­­­то­­рия „зе­­леных муз­­ы­­­кан­­­тов“ (1999), „На­­ка­­ну­­не на­ка­ну­­не“ (2001), „Мас­тер Ха­ос“ (2002), сборникът с разкази и разговори „Опера нищих“ (2006). През 2004 г. мос­ков­с­ко­то из­да­тел­с­т­во „Грей­та“ пус­на от пе­чат не­го­вия пър­ви, не­из­да­ван до­се­га сбор­ник раз­ка­зи „Плешивый маль­чик“ (1973) с пос­лес­лов от великия Василий Шук­шин, а през 2008 г. в „АСТ“ излиза тритомник с негови избрани произведения.

Със своя първи в руската литература интернет-роман "Арбайт. Широкое полотно" авторът е номиниран за наградата „Русский Букер“ (2012). През 2011 г. за публицистично-мемоарната книга „Аксёнов“ в съавторство с Александър Кабаков печели наградата „Большая книга“. Под печат е и съвместният роман на Евгений Попов и Игор Яркевич „Мы женимся на Лейле Соколовой“. Той е един от основателите и член на Руския ПЕН-център, асоцииран член на Шведския ПЕН-център, секретар на Съюза на писателите в Москва, заслужил деец на културата на Руската федерация.
Неговите 17 белетристични книги са преведени в над 20 страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Финландия, Полша и др. У нас в поредицата „Нова проза“ („Факел експрес“ и „Жанет 45“) през 2006 г. е публикуван сборникът му с разкази „Веселие по руски“. Автор е на редица пиеси, поставени в Русия и в чужбина.
От особено значение през последното десетилетие е работата му с младите  автори и писателите в провинцията, множеството литературни четения из цялата страна, лекциите му за съвременната руска литература както в редица руски университети, така и в Италия, Австрия, Германия, САЩ.
Руската критика го нарича "най-веселият анархист на руската словесност" и определя прозата му като "едновременно прекрасна и безобразна, ясна и мъглява, трезва и непредсказуема като руския човек", нареждайки го сред най-ярките съвременни руски писатели след Михаил Зошченко, Василий Шукшин и Василий Аксьонов. 

 

 
Руският писател Евгений Попов.

Българо-руската дружба очевидно няма свърши с края на "Южен поток" и слава Богу. На културно ниво тя продължава и литературният диалог, организиран от изд. "Факел експрес" и агенция "Роспечат" само го потвърждава. 

Литературната дискусия е в рамките на Културната програма на 42-рия Софийски международен панаир на книгата и ще се състои в сряда, 10 декември, от 15 ч на сцена 3 в НДК. Водещи на диалога са българският поет Георги Борисов и руският писател Евгений Попов, а надсловът на събитието - "Отгоре над бариерите или Какво да се прави". Или, както организаторите обобщават иронично-емоционално темата: 

Какво да правят руските и българските писатели, когато в XXI век светът е напълно полудял?

Отговор на този драматичен въпрос ще се опитат да дадат и другите участници в дискусията - все именити български автори: Алек Попов, Бойко Ламбовски, Божана Апостолова, Валентина Радинска, Виктор Самуилов, Георги Господинов, Деян Енев, Елена Алексиева, Елин Рахнев, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Иван Тотоманов, Кирил Кадийски, Любов Кронева, Милен Русков, Надя Попова, Румен Леонидов, Светлозар Игов, Стефан Цанев, Теодора Димова. 

Първата част на събитието е от 15 ч до 16 ч и ще обговори положението със "Съвременната руската литература в България", а основните въпроси са:

- какво се промени в руската литература след разпадането на Съветския съюз?
- какво място заема съвременната руска литература в обществения живот на Русия?
- кои нови руски писатели трябва да знаят съвременните български читатели?
- както и сакралният: съществува ли все още в България интересът към руската литература и руската култура въобще?

От 16 ч до 17 ч е втората част - "Съвременната българска литература в Русия", а дискутиращите ще се опитат да обяснят: 

- какво се промени в българската литература след падането на комунизма?
- какво място заема българската литература и културата въобще в обществения живот на България?
- кои български книги и автори трябва да са известни на съвременните руски читатели?
- продължава ли да съществува взаимната привързаност между нашите два народа?

Нека да поясним и кой е именитият руски гост и участник в дискусията:

Ев­­­ге­­ний По­­пов е ро­­ден през 1946 г. в Крас­­­но­­ярск.От 1971 г. пуб­­­ли­­ку­­ва в цен­­т­­­рал­­­ния руски пе­­чат. За­­ра­­ди учас­­­ти­­е­­то му в под­­­го­­тов­­­ка­­та на ал­ма­на­ха „Мет­­­ро­­поль“ (заедно с Василий Аксьонов, Андрей Битов, Юз Алешковски, Фазил Искандер, Бела Ахмадулина, Инна Лиснянская, Виктор Ерофеев и др.) е из­к­­­лю­­чен от Съ­юза на пи­­са­­те­­ли­­те и му е заб­­­ра­­нено да публикува. До 1980 г. на­­пис­­­ва над 200 раз­­­ка­­за и 12 пи­­е­­си. През 1981 г. в изд. "Ар­дис" (САЩ) излиза сбор­ни­кът му с раз­ка­зи „Ве­се­лие Руси”, кой­то вижда бял свят в ро­ди­на­та му ед­ва през 2002 г., а сбор­­­ни­кът с раз­­­ка­­зи „Жду люб­­­ви не­­ве­­ро­­лом­­­ной)“ е из­­­да­­ден ед­­­ва през 1989 г. След­ват по­вес­ти­те и ро­­ма­­ни­­те „Ду­­ша пат­­­ри­­о­­та“ (1989), „Прек­­­рас­­­ность жиз­­­ни“ (1990), „Под­­­лин­­­ная ис­­­то­­рия „зе­­леных муз­­ы­­­кан­­­тов“ (1999), „На­­ка­­ну­­не на­ка­ну­­не“ (2001), „Мас­тер Ха­ос“ (2002), сборникът с разкази и разговори „Опера нищих“ (2006). През 2004 г. мос­ков­с­ко­то из­да­тел­с­т­во „Грей­та“ пус­на от пе­чат не­го­вия пър­ви, не­из­да­ван до­се­га сбор­ник раз­ка­зи „Плешивый маль­чик“ (1973) с пос­лес­лов от великия Василий Шук­шин, а през 2008 г. в „АСТ“ излиза тритомник с негови избрани произведения.

Със своя първи в руската литература интернет-роман "Арбайт. Широкое полотно" авторът е номиниран за наградата „Русский Букер“ (2012). През 2011 г. за публицистично-мемоарната книга „Аксёнов“ в съавторство с Александър Кабаков печели наградата „Большая книга“. Под печат е и съвместният роман на Евгений Попов и Игор Яркевич „Мы женимся на Лейле Соколовой“. Той е един от основателите и член на Руския ПЕН-център, асоцииран член на Шведския ПЕН-център, секретар на Съюза на писателите в Москва, заслужил деец на културата на Руската федерация.
Неговите 17 белетристични книги са преведени в над 20 страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Финландия, Полша и др. У нас в поредицата „Нова проза“ („Факел експрес“ и „Жанет 45“) през 2006 г. е публикуван сборникът му с разкази „Веселие по руски“. Автор е на редица пиеси, поставени в Русия и в чужбина.
От особено значение през последното десетилетие е работата му с младите  автори и писателите в провинцията, множеството литературни четения из цялата страна, лекциите му за съвременната руска литература както в редица руски университети, така и в Италия, Австрия, Германия, САЩ.
Руската критика го нарича "най-веселият анархист на руската словесност" и определя прозата му като "едновременно прекрасна и безобразна, ясна и мъглява, трезва и непредсказуема като руския човек", нареждайки го сред най-ярките съвременни руски писатели след Михаил Зошченко, Василий Шукшин и Василий Аксьонов. 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?