След като в продължение на месец депутатите в Народното събрание не направиха нищо за актуализацията на бюджета в условията на очаквана поредна тежка COVID вълна и след като едва през миналата седмица бяха създадени постоянните комисии, днес тази актуализация най-накрая успя да вземе първия завой от процедурата по приемането и бе одобрена на първо четене в ресорната комисия по бюджет и финанси.

Дебатите продължиха почти 5 часа като бяха изслушвани министрите на финансите, на здравеопазването и на труда и социалната политика. Одобрението на депутатите получи актуализацията освен на големия републикански бюджет, така и на т. нар. малки - тези на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване. 

Очаквано - всички без ГЕРБ принципно подкрепят актуализацията, но при всички положения проектът на Министерството на финансите ще претърпи промени между двете четения, защото всички групи имат забележки и свои предложения. 

Впечатление направи, че от ГЕРБ гласуваха "Въздържал се" по всички бюджети и че през цялото време изразяваха съмнения в нивата на бюджета, твърдяха, че разходите не са разчетени правилно и че се създава риск за бюджета в следващите години, но и в същото време предложиха 100 лв. допълнителна помощ за пенсионерите, което е двойно на сегашните 50 лв. 

Иначе - конкретните предложения на Министерството на финансите са следните: 

  •  575 млн. лв. допълнително за социални разходи. От тях 353 млн. лв. за преизчисляване на пенсиите; 86 млн. лв. за помощ за отопление; 72 млн. лв. за надбавка за програмата за лична помощ; 35 млн. лв. за надбавка за пенсионерите до линията на бедност; 30 млн. лв. за родители на деца до 14-годишна възраст.
  •  430 млн. лв. за бизнеса. От тях 30 млн. лв. подкрепа за авиопревозвачите и 400 млн. лв. за подкрепа на работодатели и служители. В най-голямата си част парите ще отидат за продължаване на мярката 60/40. 
  •  335 млн. лв. за здравеопазване. От тях 125 млн. лв. за здравноосигурителни плащания; 81 млн. лв. за медиците на първа линия; 47 млн. лв. за нови ваксини по договора с ЕК; 35 млн. лв. за лекарства за COVID; 33 млн. лв. за възнграждения на персонал; 19 млн. лв. за поставяне на ваксини.
  •  133 млн. лв. за нови избори - разчетите са направени за вот 2 в 1, президентски и парламентарни. Ако изборите се направят отделно, то ще бъдат необходими още 50 млн. лв.
  •  103 млн. лв. - увеличение на вноската в бюджета на ЕС, наложени заради Брекзит
  •  100 млн. лв. допълнително за МРРБ, защото пари в АПИ за зимна поддръжка на пътищата няма. 
  • 90 млн. лв. за възстановяване на резерва на МВР и на Министерството на правосъдието. 
  •  16 млн. лв. за изплащане на суми по загубени дела от Комисията за енергийно и водно регулиране. 

Важно уточнение - МФ е успяло да събере допълнително средства над предварителния план, които до края на годината се очаква да стигнат до 1,8 млрд. лв. Тоест актуализацията е нужна, тъй като тези пари не може да се похарчат без одобрението на НС. Именно увеличението на приходите ще позволи и намаляване на дефицита с около 0,3%, тоест въпреки че разходите се увеличават, то генерално държавата няма да напомпа несъответствията между приход и разход. 

Споровете

Що се отнася до бюджета за НЗОК и за министерството на здравеопазването, дебатите минаха вяло и с малко забележки, вероятно по-ожесточените размени на реплики предстоят. 

Спорно е предложението на МФ допълнителните 120 млн. лв. за НЗОК да бъдат разписани на т.нар. нов ред, тоест да не са перо по перо. Според обяснението на Стойчо Кацаров това се прави заради динамичната обстановка с пандемията и трудността да се предвиди по кое перо колко ще се изхарчат, но все пак ще са близки до основните параметри."

Очаквано - доста по-сериозен и многопластов беше дебатът за преизчисляването на пенсиите, отново предложено от финансовото министерство. Вече е ясно, че без такова увеличение на пенсиите няма да се мине, разликата идва от желанието на партиите да предлагат и свои варианти, макар че този на МФ е одобрен и от синдикати, и от работодатели. 

МФ и МСТП предлагат средно увеличение на пенсиите от близо 13%, минимална пенсия от 340 лв., максималната - 1440 лв. 

За тези пенсионери, които и с увеличението не стигат до прага на бедността, ще бъде предложена социална помощ. 

БСП и ИБГНИ имат отделни проекти, които искат минимална пенсия от 369 лв. без оглед на стажа. Това обаче не се приема от социалния министър, който подкрепя идеята, че всяка пенсия трябва да носи белега на социалния принос на пенсионера в системата и именно през увеличението на коефициента за стаж това е възможно. 

Стана ясно обаче, че синдикатите ще подкрепят между двете четения пенсия от 370 лв., така че ако партиите се разберат проектът на МФ ще претърпи промени, а разходите ще се увеличат с около 500 млн. лв. на годишна основа. 

Разбира се, бе обсъден и вечният дебат за увеличението на максималния осигурителен доход. Мярка, която се подкрепя от БСП и синдикатите, но не и от десните партии в парламента. Не намери подкрепа и от служебното правителство, което се оправда с късия си хоризонт. 

Според ГЕРБ промяната на пенсиите изисква национален дебат, започнат от редовно правителство и поиска разчет на средствата и се усъмни, че може да има заплаха от прекомерни разходи. 

Междувременно обаче предложи и увеличение на добавката за пенсионерите на 100 лв., която щяла да е временна. 

"Вие каквото предлагате временно, става после постоянна социална бомба", иронизира Любомир Каримански от ИТН. 

Повече разходи и по-малък дефицит

Очаквано най-сериозен беше дебатът за републиканския бюджет и генералната макрорамка. Все пак много от нещата бяха технически уточнения. 

Асен Василев бе категоричен, че увеличението на приходите, което позволява свиване на дефицита дори в условия на повишени разходи, е консервативно заложено, тоест, ако няма тежка COVID вълна, то дори ще бъде по-голямо. Страната ни дори има възможност за първи път от 20 години да покаже данни, с които износът да прескочи вноса, тоест да имаме положително търговско салдо по външната сметка. 

Тук отново от ГЕРБ се противопоставиха, обясниха на Василев, че няма да му излязат сметките и бившият финансов министър Кирил Ананиев дори заяви, че догодина всички ще видят, че дефицитите ще се увеличават вместо да падат. 

Това пък, дори да е вярно, не е проблем според социалистите, които смятат, че в условията на криза можем да си позволим по-големи дупки, ако с тях финансираме бизнес и хора. 

Асен Василев обясни и че ако няма редовно правителство, то служебното ще изпрати плана за възстановяване в Брюксел официално, защото парите от него за тази година са заложени в актуализацията. В момента черновата е пратена за неофициално съгласуване. 

Добрият тон на Василев бе прекатен от изказване на Теменужка Петкова - бившата министърка на енергетиката в правителството "Борисов", която от една страна не разбра какво ѝ казва финансовия министър, а от друга - се заяде за парите за АПИ. 

В актуализацията са заложени 100 млн. лв. повече за МРРБ за почистване на пътищата зимата. Василев отбелязаз, че догодина АПИ ще има нужда от 900 млн. лв. повече, за да си покрие разходите. Петкова реши, че става дума за тази година и попита защо правителството е взело 500 млн. лв. от магистрала Хемус, пък сега дава обратно 900 млн. лв.

И получи отговор: 

"Положението в АПИ беше скандално. И това е твърде мека дума, която използвам", започна той и разказа всичко, което вече знаем - как са надписвани договори за стотици милиони, как са давани ремонти, за които няма осигурено финансиране, как десетки компании са получили аванси за стотици милиони без да свършили нещо съществено. 

От цялата дискусия изводът е един - актуализацията ще мине вероятно всички четения, но с променени параметри по някои пера, преизчисляването на пенсиите ще бъде голямата битка. 

Актуализацията на бюджета на НЗОК, както и на държавния бюджет беше приета на първо четене и в комисията по здравеопазване на НС. И в двата случая петимата представители на ГЕРБ гласуваха с "Въздържал се".