Елинор Рузвелт показва Всеобщата
                             декларация за правата на човека.

През 1950 г. ООН обявява 10 декември за Ден на човешките права. На тази дата две години по-рано Общото събрание на организацията приема Всеобщата декларация за правата на човека. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества.

Документът се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони. Декларацията заедно с Международният пакт за икономически, социални и културни права, Международният пакт за гражданските и политическите права и Първия и Втория факултативни протоколи към Международния пакт за граждански и политически права съставят Международната харта за правата на човека.

Заедно с нея съществуват законово обвързващи договори с регионално приложение - Африканската харта за правата на човека, Американската конвенция за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека.

Основният орган, третиращ проблемите на правата на човека в системата на ООН е Комисията по правата на човека към ООН към Икономическия и социален съвет на ООН включваща 53 представители на страните членки на ООН. Комитетът има две основни функции – надзор и жалби. Целите и принципите съдържащи се в Международната харта за правата на човека са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите членки.

Всеобщата декларация започва с Преамбюл, съставен от седем параграфа. Във всеки от членовете е посочена причината за приемането му.

Четирите свободи, гравирани на мемориала Франклин Делано Рузвелтвъв Вашингтон.

В първия параграф се посочва, че признаването на човешкото достойнство на всички хора е в основата на справедливостта и мира в света. Във втория се напомня, че пренебрегването и неспазването на човешките права е довело до варварски действия, които са разгневили съвестта на човечеството, и че четирите свободи: свобода на словото, свобода на убеждение, свобода от бедност и свобода от страх, са „провъзгласени за най-висшите стремежи на хората“. В третия параграф е посочено, че за да не бъдат хората принуждавани да се бунтуват срещу тиранията, човешките права трябва да са защитени с върховенството на закона. Четвъртият параграф свързва човека с развитието на приятелските отношения между нациите. Петият параграф свързва Декларацията с Хартата на Обединените нации, с което се потвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човека. В шестия параграф се казва, че всички членове на Организацията на обединените нации се задължават да постигнат всеобщо зачитане и спазване правата на човека и основните свободи, в сътрудничество с Организацията на обединените нации. В седмия параграф се напомня, че за пълното осъществяване на тези ангажименти, „от огромна важност е взаимното разбирателство“.

Тези становища са придружени с „акт за обявяване“ на Декларацията за „общ стандарт, който трябва да се постигне за всички хора и всички народи“, за да могат „всички хора и всички органи на обществото“ чрез обучение и образование да насърчават спазването на тези права и свободи и по пътя на прогресивни мерки на национално и международно ниво да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване.

Освен на цялото човечество днес трябва да честитим и на плевенчани, които честват освобождението на града си.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 10 декември по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив