Деня на Съединението си струва да помислим, че нашите национални интереси са по-важни от всичко и независимо от любовта към руската литература, към всичко руско, е добре да ги отстояваме. Това каза в интервю пред БиТиВи президентът на България (1997-2002) Петър Стоянов по повод 136-ата годишнина от Съединението на България. По негово предложение Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия се чества като официален празник на Република България. До 1998 г. 6-ти септември не е бил официален празник, споменаваше се крадешком. Той пречи на всички политици - как преди сме били обединени, каза Стоянов.

Партиите трябва да имат своите физиономии. Не сме дошли още до времето на този цивилизационен сблъсък, когато ще се сетим, че нито една религия не е измислена на територията на Европа, а всички идеологии са измислени на територията на Европа, каза Стоянов по повод разделението Изток-Запад в българския политически живот.

Непрекъснатите вопли за промяна в Конституцията говорят за политическа безпомощност. Няма смисъл да обвързваме българския народ с това. Въпросът не е в това непрекъснато да променяш Конституцията или държавното си достойнство, а как да се създаде чувство за законност - не да спазваш закона от страх, че ще отидеш в затвора, а съзнанието, че всички ще живеят по-добре, каза Стоянов.

Запитан дали той самият има път за връщане в политиката, Петър Стоянов заяви, че нещата са се променили доста от неговото време. България има нужда от нови поколения. Една ни е държавата, много ни е хубава държавата, няма смисъл с неразумни действия сами да я разваляме, каза той.

Стоянов припомни, че Съединението не е приемано еднозначно в началото, но не от осъждане на самия акт на обединение на България, а от спорове кога и как да стане.

"Три години след Съединението Иван Вазов пише една ода, в която споменава героите на Съединението като изпъдени гимназисти, безделници и герои от кръчмите и затворите. Народната партия е била против Съединението. Между Вазов и Захари Стоянов има полемика. И в Народната, и в Съединистката партия - и в двата лагера са били свръхпатриоти, едните са искали то да стане на 6-ти септември, другите са отлагали. Три дни преди Съединението от Народната Партия се събират и се питат дали да обявят Съединението", припомни Стоянов.

Тогава обединението е било от свърхпатриотизма. Днес политиците са водени не от патриотизма, а лични интереси, каза той и припомни, че след Съединението пловдивчани се лишават от правото да се наричат столичани.

Тогава борците за национално обединение са издигали в култ българска държава, днешните политици говорят за суверен, направи аналогия с днешните политици Стоянов.

"Държава не е срамна дума", изтъкна Стоянов. Тогава българите, завършили на запад, не са идвали като жест, а да слушат. Той припомни връщането на мандата от БСП на 4 февруари 1997 г. "Аз бях длъжен да връча мандата на БСП, ... движех се по ръба на Конституцията, но това беше в интерес на България", заяви Стоянов.

Той изтъкна и дипломатичния начин, по който са действали тогава политиците - "поставиш ли някого в ъгъла и до стената, той е оправдан от чувство на реваншизъм. За мен беше важно да бъде спестено достойнството на БСП, защото интересите на България. Договорът с НАТО бе подписан от президент, излъчен от БСП", изтъкна Стоянов.

"Тогава беше далеч по-сложно. Днес битката е за по-добър стандарт на живот, функционираща правосъдна система. Днес виждам едно разделение Изток-Запад. Съединението на българския народ ни подсеща, че интересите на България не винаги съвпадат с интересите на Русия. Дотогава всички са русофили, в речниковия фонд", допълни Петър Стоянов.