Отдавна слушаме колко недостатъчни са парите в здравеопазването, колко некоректен платец е държавата и как за всичко са виновни неосигурените. Болниците трупат дългове, бюджетът на здравната каса е с хроничен дефицит, а българинът е на едно от челните места в Европа по средствата, които вади от джоба си, за да доплаща собственото си лечение.

Ето защо решихме да проведем съвсем лесен и евтин експеримент като си представим онова светло бъдеще, когато всички до един ще плащаме здравните си осигуровки, държавата няма да пести разходи на гърба на пациента, а секторът ще получава всички пари, които му се полагат по закон.

Разбира се, правим уговорката, че ще боравим с ориентировъчни стойности поради липсата на точна статистика – както за реалния брой на заетите лица и истинското число на неосигурените, така и за официалното население на страната, включително постоянно пребиваващи и емигранти.  

Броят на неосигурените е твърде маргинално число, затова ще се опитаме да го сведем до реални измерения в рамките на статистическата грешка.

Според последните данни на Националната агенция по приходите хората без здравни вноски у нас са 2,1 млн. души. Истината обаче е, че агенцията работи с близо 8,9 милиона ЕГН-та без да има реална представа каква част от тях принадлежат на хора, живеещи в чужбина. Затова видни представители на медицинското съсловие оспориха заключенията й и излязоха с по-различна статистика. Техните изчисления тръгват от броя на населението, документиран при последното преброяване през 2011 г., според което у нас живеят малко над 7,4 млн. души.

Ако се вярва на последните данни на Националния статистически институт (НСИ) пък през 2013 г. българите са били малко над 7,246 милиона. От тях изваждаме първо 4,5 милиона осигурявани от държавата (пенсионери, ученици, студенти, военни, полиция, социално слаби, безработни и т.н.), и онези 1,6 млн. осигурени, които с вноските си формират приходната част в бюджета на здравната каса. Резултатът е между 1,2 и 1,3 млн. неосигурени лица в България. Според лекарите числото е дори още по-ниско, защото близо милион от тези хора отдавна са зад граница и не плащат вноските си у нас, но тъй като става дума за предположение, засега няма да го взимаме предвид.  

От тук веднага може да се пресметне и с колко биха се увеличили приходите на НЗОК от вноски, ако въпросните 1,3 млн. души редовно превеждат по 8% от своя деклариран месечен доход за здравно осигуряване, както е по закон. Нека приемем, че всички се осигуряват върху средната заплата за страната в частния сектор, която по данни на НСИ е 788 лв. към третото тримесечие на годината. По елементарни сметки това би формирало средна вноска от 63 лв. месечно на човек или малко над 983 млн. лв. допълнителни приходи от осигуровки в бюджета на касата на годишна база.

Ако приемем, че неосигурените действително са над 2 млн. души, сумата става още по-голяма – цели 1,59 млрд. лв. годишни постъпления.  

Същата схема би трябвало да се приложи и за онези 4,5 млн. души на издръжка на държавата, защото е известно, че тя също е некоректен платец. Тази година от централния бюджет в този на касата бяха преведени 975 млн. лв. или около два пъти по-малко от реално дължимото. Догодина сумата ще е с едва 3 млн. лв. по-висока, което на практика не променя нищо.

В момента хазната заплаща 8% върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (каквото е условието в Закона за здравното осигуряване) или точно 16,8 лв. месечна вноска на човек (тоест, осигурява контингента си връху 210 лв.). Така за всички 4,5 млн. души на нейна издръжка се формира трансфер от 907 млн. лв. годишно. С около 70 млн. по-малко от предвиденото в бюджета на касата за тази и следващата година.

При хипотетично най-добрия сценарий, ако законът бъде променен, държавата би трябвало да превежда два пъти повече пари. А в случай че реши да осигурява контингента си върху реалните му приходи, дължимата сума би скочила дори три пъти. Същата вноска от 8%, пресметната върху средния осигурителен доход в обществения сектор за третото тримесечие на годината – 875 лв., отново по данни на НСИ, формира далеч по-солидната сума от 3,78 млрд. лв. годишно. Казано с други думи, държавата в момента предвидливо спестява над 2,8 млрд. лв. от здравни вноски.

За сравнение планираните приходи от осигуровки в предварителната план-сметка на здравната каса догодина са 3,019 млрд. лв., а целият й бюджет е 3,075 млрд. лева. Тоест, по-малко от реалния социален анагажимент на държавата. През 2014-а сумите бяха още по-ниски: 2,79 млрд. лв. приходи от осигуровки и общо 2,82 млрд. лв. приходна част. Ако към тази сума се добавят „спестените” от държавата 2,8 млрд. лв. и допълнителните 983 млн. лв. от неосигурените, годишните постъпления само от вноски в НЗОК би трябвало да са в порядъка на колосалните 6,57 млрд. лева.  

По-интересното е какво означават тези пари за секторите, финансирани чрез здравноосигурителни плащания. Според собствения отчет на касата за 2013 г. най-голяма част от разходите – 56,4%, „изяждат” болниците, следвани от 20% харчове за лекарства. В рамките на тази година, след двете актуализации на бюджета на НЗОК, лечебните заведения са получили почти 1,267 млрд. лв., а планираните за 2015-а средства са 1,283 млрд. лева.

Ако касата действително разполагаше с над 6 милиарда обаче същите болници щяха да имат бюджет от цели 3,68 млрд. лева. По същия начин парите за медикаменти нямаше да са 740 млн. лв., а щяха да са поне милиард и триста хиляди. Личните лекари пък щяха да разполагат с два пъти и половина повече от сега - общо около 420 млн. лв. (при 178 млн. лв. през 2014-а), а специалистите да си поделят по-високата сума от 440 млн. лева (при 181 млн. лв. през 2014-а). По същия начин биха скочили и средствата за дентална помощ (от 120 на 269 млн. лв.) и за медико-диагностични дейности (от 70 на 164 млн. лв.) и т.н.

Излишно е да си представяме колко направления, прегледи, лекарства, процедури и скъпа медицинска техника могат да бъдат осигурени с толкова много пари. Болниците нямаше да имат дългове, хората нямаше да доплащат за здраве, а страната ни може би щеше да е за пример в Европа по публични разходи в сектора.

Разбира се, цялата илюзия е възможна при наличието на перфектна система за контрол на разходите, каквато няма как да съществува дори в идеална икономика. На фона на всеобщия хаос в българското здравеопазване милиардите просто ще потънат – дали заради „игри” с общетвени поръчки, дали заради изкуствен ценови дъмпинг или дребни хитринки за отклоняване на средства в лични джобове.

Звучи не особено обнадеждаващо, но точно затова си позволихме да мечтаем... Това поне е без пари.