СИМОНА РУСЕВА

Руската федерация върви към рецесия, а Владимир Путин хвърля вината върху Запада. Кризата обаче започна преди години. Путин се е вкопчил във властта и няма да я пусне до последно, задава се революция.

Това твърди в интервю за онлайн изданието на сп. "Шпигел" известният руски професор по икономика Константин Сонин (42 г.). Той е заместник-ректор на московския Висш инситут по икономика. Автор е на редица анализи, публикувани редовно във в. “Ведомости”  - руския вариант на “Файненшъл таймс”. Ученият смело критикува курса на Кремъл, определяйки го като държавен капитализъм.

“Руската икономика е в криза. Владимир Путин твърди, че Западът искал да задуши нарастващите възможности на страната му. Дали задаващата се рецесия е следствие на наложените от Запада санкции?”, пита журналистът от "Шпигел".

Ето какво отговаря Сонин:

“Русия отдавна се плъзга към залез. На практика икономиката от 7 години не бележи ръст. Сега сме на нивото на 2007 г. При това спадаме към бързо развиващите се държави и икономическият ни ръст би следвало да е поне с 3 на сто по-висок от този на Германия. Нито една от значимите валути не загуби така драматично от стойността си, както рублата. Обезценяването й започна преди кризата в Украйна. Вложителите не желаят да инвестират. През последните години навсякъде по света пазарите на акциите се разрастват, при нас този пазар стагнира.”

Ученият прави и паралели между сегашната криза и тази от 1991 г., когато Съветският съюз се срина.

“Русия преживя два труса – през 1998 и 2007 г., предизвикани от външни шокови ситуации. Кризата от 1991 г. беше друга. В действителност тя представляваше поетапен залез, процесът беше започнал години по-рано. Днес ситуацията е подобна – не можем да очакваме внезапен драстичен срив. Хората казват, че положението било лошо, но не и катастрофално. Е, нямаме ли криза? Имаме, но тя все още не е навлязла в решителната си фаза”, коментира Сонин.

Той излага и виждането си по въпроса как би могла да се предотврати катастрофата.

“След първите си успешни два президентски мандата Путин трябваше да се оттегли през 2008 г. От тогава той не се интересува от реформи, а единствено от запазването на властта. Икономическата политика е принудена да отстъпи на заден план. Реформите се спират, отлагат и дори отменят. Променят се дори добри решения на Путин от първите години на президентството му. Тогава той даде големи облекчения за частния икономически сектор. Сега тези фирми са подложени на небивал натиск – голяма данъчна тежест и административна принуда."

Относно влиянието на наложените от Запада санкции ученият пояснява:

“Те удрят предимно финансовия сектор, отразяват се отчасти и в други посоки, предимно на дългосрочните перспективи, но отражението върху жизнения стандарт е минимално. Собствените ни контрасанкции се отразяват далеч по-осезателно върху гражданите. Забраната за внос на хранителни продукти води до увеличаване на цените. Това е в ущърб на по-бедните слоеве, които трябва да изразходват огромна част от приходите си за храна.”

Попитан за конкретните причини за кризата в Русия, Сонин пояснява:

“Погледнете съдбата на диктатори и автократи. Всички те са били успешни през първите 10 години на власт . След това вече става дума за запазването на властта, започва стагнация. Това е същността на проблема – лошо е дълго да си на власт.”

На напомняне, че влиянието на твърдолинейните расте, какъвто е примерът със съветника на Путин Сергей Глазиев, Сонин заявява:

"Глазиев няма и понятие от икономика. За щастие официално той е съветник на Путин по политиката към Украйна, а не по икономически въпроси.”

По повод заканата на Глазиев да бъде бомбардиран Киев Сонин отговаря със сарказъм:

“На такива хора дължим чудесните си геополитически победи. Шегата настрана. Путин има прекрасен икономически екип. В министерствата и в Националната банка работят най-подготвените хора. Проблемът е, че непрестанно свиват влиянието им. Вместо това тонът задават хора с примитивни познания по икономика. Те не разбират механизмите на икономиката и оспорват факта, че точно икономически проблеми са довели до срива на комунизма.”

Как според професора Русия може да излезе от кризата?

“Не съм привърженик на революциите. Трудно ми е обаче да си представя, че при сегашния режим би могло да се стигне до качествени промени. Ще настъпи време за стъпка, водеща до сваляне на властта и впоследствие на бавно съвземане”, заявява Сонин.

Попитан за кого би гласувал, ако сега в Русия биха се провели избори, ученият отговаря:

“Вероятно за опозиционния лидер Алексей Навални. Той е честен и решителен. Но дали би имал шанс? Ако трябваше да избирам между вицепремиера Игор Шувалов, един либерал в икономиката и отбранителния министър Сейргей Шойгу, този ястреб...Един дявол знае кого бих предпочел. Може би Шувалов или все пак Шойгу?”

На напомняне, че Шойгу е приятел на Путин, Сонин разсъждава:

“Трябва да имате пред вид при какви обсотятелства след ерата на Путин биха се състояли избори. Ние говорим за криза, за срив на икономиката и за ред. Престъпността ще нараства, може да настъпят сблъсъци между отделни етноси. Значи ще бъде избран човек, който е в състояние да наложи ред.”

Как вижда края на президентството на Путин? Ето как Сонин излага позицията си:

“Той до последно ще е вкопчен във властта. Няма политик по света, който да си тръгне доброволно. Мислите ли, че един ден Ангела Меркел просто ще захвърли всичко? Това не мога да си го представя. Тя или отново ще бъде избрана от германците, или на някой конгрес на партията й ХДС ще й липсват няколко гласа подкрепа. Тогава най-вероятно тя ще ги наругае като коварни предатели.”