След почти 12 години: Испания оправда сина на Станимир Илчев

Съд в испанския град Алмерия оправда Владимир Илчев - син на бившия български евродепутат Станимир Илчев и журналистката Светла Петрова. Това научи Клуб Z от присъдата, произнесена на 18 ноември 2014 г., копие от която получихме в редакцията.

Новината потвърди пред наш репортер и испанският адвокат на Илчев-младши - Бартоломе Видал от Палма де Майорка.

Присъдата

36-годишният Владимир е оправдан по обвиненията за нарушаване на правата на чуждестранни граждани и за склоняване към проституция. Така приключва съдебната сага, продължила 11 години и половина. През октомври 2010 г. прокуратурата в Алмерия поиска за него общо 10 години затвор заради двете обвинения - 6 по първото и 4 по второто. Отделно прокуратурата настояваше Илчев-младши да заплати близо 20 000 евро. 

Сагата започна с ареста му на 14 май 2003 г. в средиземноморския курорт Рокетас де Мар и завърши с оправдаването му на 18 ноември по дело 1017 от 2009 г.

След ареста Владимир прекара един месец в затвора "Ел Асебуче" в Алмерия, след което бе пуснат под гаранция. Чак до 2005 г. не му бе разрешено да напусне Испания и той живя в българското посолство в Мадрид, като си плащаше престоя. След това заради проточването на делото му бе позволено да се прибере в България.

Присъдата е на първа инстанция и прокуратурата може да протестира срещу нея в законовия срок.

Историята

Разследването води началото си преди 2003 г. Първият му обект бил испанецът Иносенсио Гутиерес Гарсия. Той бил заподозрян в принадлежност към банда, примамвала и организирала нелегална имиграция на жени от Източна Европа към Испания с цел сексуална експлоатация. Следователите започнали да подслушват телефонните му разговори.

По онова време България все още не е член на ЕС. Гражданите на страната ни имаха право да пребивават без виза до 90 дни в рамките на 6 месеца в Испания и всички останали страни от ЕС, с изключение на Великобритания и Ирландия.

По-късно, през 2005 г., Владимир Илчев е обвинен в нарушаване на правата на чуждестранни граждани и склоняване към проституция. Поискани са общо 10 години затвор. Същият срок е поискан по същите обвинения за испанците Иносенсио Гутиерес Гарсия и Хосе Антонио Гарсия Гарсия, както и срещу рускините Надежда Тичанинова и Елена Евсикова. По-малки срокове - от по 3 години и 9 месеца затвор, са поискани за рускинята Екатерина Замкина и испанците Томас Мартин Родригес, Хесус Хименес Гонсалес и Хуан Хименес Гарсия.

След започването на делото петимата испанци и трите рускини сключват споразумение с магистратите. Те признават вината си и прокуратурата им намалява присъдите, които стават по общо 3 години затвор - съответно по 2 и по 1 години по двете обвинения. Присъдите им са произнесени на 15 април 2014 г. 

Владимир Илчев единствен не се признава за виновен. Той не сключва споразумение с обвинението. Постепенно отпадат някои от обвиненията срещу него. Първоначално се твърдеше, че заедно с Екатерина Замкина и Хосе Антонио Гарсия Гарсия той е отнемал противозаконно паспортите на пристигналите в Испания българки и рускини. Отпада и обвинението, че е подмамвал българки да пътуват за Испания с обещание за добре платена работа, а след това ги пращал в нощни клубове и ги принуждавал да проституират.

По времето на задържането му Владимир Илчев работи за българската фирма ФСО ООД, създадена още през 1989 г. Нейни собственици са Лилия и Камен Червенякови. Последният е роднина на Младен Червеняков - правосъден министър в кабинета (1995-1996 г.) на Жан Виденов. 

През 2003 г. Камен Червеняков организира пътуване до Испания на група български танцьорки. Целта му е да установи контакти в сферата на развлекателния бизнес. Червеняков взема Владимир Илчев, който знае испански език и ще помага хем като преводач, хем като шофьор. За пътуването са купени двупосочни самолетни билети по линията София-Прага-Мадрид. Групата отлетяла за Испания на 21 март 2003 г. Освен Камен Червеняков и Владимир Илчев в нея влизали 9 българки, ползващи младежки намаления на цените. Момичетата имали напълно редовни документи. Те посетили няколко нощни заведения в провинциите Мурсия и Алмерия и изнесли в тях няколко танцови представления - нещо, което правели и в родината си.

В Испания групата се свързала с Хосе Антонио Гарсия Гарсия. Момичетата танцували в клуб "Малибу" в град Лорка, провинция Мурсия. Те нощували 15 вечери в местен хотел с обещанието Камен Червеняков да им плати нощувките. След като това не станало, българките отишли в град Малага, където се свързали с някои си Фермин и Маноло, които не са идентифицирани и до днес. Знае се само, че те са хора на Хосе Антонио Гарсия Гарсия. Тези двамата завели сънародничките ни в курорта Рокетас де Мар. Момичетата започнали да танцуват в тамошния бар "Мун-Лайт". 

Хосе Антонио Гарсия Гарсия съжителствал с рускинята Елена Евсикова в Алмерия. При обиск в жилището им била открита папка с етикет "България". В нея имало документи, съдържащи имената на български гражданки. Не е ясно дали това са деветте танцьорки или други жени. Друга папка носела названието "Камен". Там имало сметки, вероятно от различни заведения. В същото жилище бил открит лаптоп. В него имало писмо от Хосе Антонио Гарсия Гарсия до българка на име Константина Серафимова. То съдържало оферти за българки да работят и пребивават в Испания.

Самият Владимир Илчев бил задържан в клуб "Мун-Лайт" в Рокетас де Мар. В момента на задържането той носел в себе си сумата от 3618 евро и заявил, че получил парите от баща си, за да покрие разходите при пътуването си до Испания. Заедно с Илчев-младши в заведението били и деветте българки. Те обаче не били задържани.

Подслушани разговори оправдават Илчев-младши

В хода на делото съдът в Алмерия стига до извода, че испанската полиция прекалено свободно интерпретира някои подслушани разговори на Иносенсио Гутиерес Гарсия. По телефона Хуан Антонио Гарсия Гарсия му съобщава, че при него са дошли българи и му предложил за работа в заведения момичета, които имали редовни договори и разрешителни за пребиваване. Българките били млади и красиви и искали към тях да се отнасят "по-така" и да ги водят в по-луксозни нощни клубове. Полицейската версия обаче гласи, че Хосе Антонио бил свързан с българи, които искали да докарат в Испания свои сънароднички да проституират. Според съда обаче няма и косвен намек за проституция.

Въпреки това полицията отново си прави грешен извод, че става въпрос за продаване на женска плът. Той е от втори разговор между двамата испанци. В него те казват, че българките са танцьорки и не искат да бъдат в обикновен клуб. Двамата също така са единодушни, че не харесват Камен Червеняков. Но нищо повече.

Представленията на българките не постигнали успех в началото. Затова Хосе Антонио Гарсия Гарсия и приятелката му Елена Евсикова решили да намерят други наши сънароднички чрез различни свои контакти в България. А деветте българки отишли да търсят други заведения, където да показват уменията си в танците. Съдът изрично уточнява, че не е имало абсолютно никакво насилие от страна нито на Червеняков, нито на Илчев. Още по-малко депутатският син да е командвал тази българска група.

"С българския ортак приключих. Платих му и го пратих на майната му, писна ми от тоя. 18 евро за всяка чашка и тия момичета след това не правят нищо. Ще си докарам моите рускини." Това казал Хосе Антонио Гарсия Гарсия на Иносенсио Гутиерес Гарсия в телефонен разговор на 23 април. 

Това според магистратите в Алмерия оборва всякакви намеци за проституция.

"Така, след вземане и сравняване на редица показания, съдът стигна до извода, че моят клиент Владимир Станимиров Илчев е напълно невинен, коментира за Клуб Z адвокатът му Бартоломе Видал. - По принцип е много лесно да докажеш, когато един човек е наистина невинен. В случая с Владимир обаче бе съвсем различно. Доказахме невинността му чрез отрицание. Тоест прокуратурата твърдеше, че той е извършил нещо, а ние доказахме, че изобщо не го е извършил. В крайна сметка съдиите разбраха, че Владимир е сериозен младеж, който гради своята кариера, без да се занимава с приписваните му деяния".

Защитникът дори допуска, че прокуратурата може изобщо да не протестира срещу оправдаването на Илчев-младши.

Бащата

"Съдът приема тезата на обвинението срещу Владимир Илчев за несъстоятелна, защото е изградена не върху доказателства, а само върху твърдения на няколко полицаи. За тези твърдения пък се смята, че са плод на професионална непрецизност и предразсъдъци. Затова и съдебното решение от над 30 страници е толкова подробно и убедително. В невинността на Владимир никой в семейството ни никога не се е съмнявал. Това се споделяше от мнозина, които познаваха нас и него. Още през 2003 година беше ясно, че удрят по мен. Ударът беше брутален. Кошмарът в семейството ни продължи 12 години", коментира пред Клуб Z Станимир Илчев.

И бе категоричен:

"Тези, към които Владимир и българските му колеги бяха умишлено пришити, се споразумяха със съда преди известно време и получиха символични условни присъди. Владимир избра да се защитава. Така прави всеки, който не е пристъпвал закона и не се е разминавал с истината. В подобни случаи с нормална развръзка обикновено използваме клишето за възтържествувалата справедливост."

Политическата връзка

В средата на 2003 г. Станимир Илчев изненадващо за мнозина оглавява парламентарната група на управляващата по онова време партия НДСВ. Тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски „прибира“ предишния лидер на ПГ Пламен Панайотов като вицепремиер в Министерския съвет. Причината е нарастващото недоволство срещу срещу него и хората му, символично наричани „панайотки“ от страна на голям брой жълти депутати. Най-значителната група сред тях е тази на т.нар. Дискусионен клуб „Новото време“, в чиито срещи към онзи момент участват понякога до 40-50 човека. Въпреки далеч по-подходящи на пръв поглед кандидатури за шеф на ПГ – Даниел Вълчев, Веселин Близнаков, Владимир Дончев, Борислав Ралчев или Константин Пенчев, Царят избира Илчев. Причината е в отличните му отношения с лидерите на „Новото време“ Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски, факт, в който Сакскобургготски вижда възможност да запази целостта на групата си в парламента още две години и евентуално да си осигури втори мандат във властта.

Смяната начело на ПГ на НДСВ се подготвя още през пролетта на 2003 г., когато става и задържането на Владимир Илчев от испанските власти. Според Станимир Илчев именно това е начинът да бъде спряно неговото избиране на поста, групата на НДСВ да се разцепи, правителството да падне и да се върви към предсрочни избори, които поради липсата на подготовка Сакскобургготски едва ли ще спечели. Това естествено би било в полза на тогавашната червена и синя опозиция.

В интерес на истината фактът, че през юли с.г. Илчев все пак оглавява ПГ на НДСВ действително отлага разцеплението в парламента, връща обратно в жълтите редици значителна част от депутатите, симпатизиращи на „Новото време“ и осигурява възможност за пълен мандат на Сакскобургготски. Чак около година по-късно нововремци се отцепват в своя ПГ, в която обаче има едва 11 членове. Доста по-късно – през февруари 2005 г. „Новото време“ участва в свалянето на проф. Огнян Герджиков като председател на парламента, а малко след това Сакскобургготски сключва споразумение с „таралежите“, като включва като министър Мирослав Севлиевски в кабинета си и успешно успява да завърши мандата си. Съответно – НДСВ да участва и в следващото управление на Тройната коалиция. 

Колеги на Илчев припомнят, че той успява да си създаде врагове и в други среди, тъй като като председател на тогавашната мегакомисия по външна политика, отбрана и сигурност доста непредпазливо е лансирал идеи за реформиране на сектора, като например за обединяване на основни спецслужби под една шапка в Агенция за национална сигурност. Това според бивши депутати от НДСВ го прави мишена в среди, в които хората вече са се радвали на високи постове и статуквото ги е устройвало напълно. Става въпрос за сини и червени кадри, в чиито възможности е да организират удар срещу Илчев чрез сина му, като това ще осигури запазване на съществуващото положение в спецслужбите, а може да помогне и за връщането на техните партии на власт.