Културата и медиите се третират на остатъчен принцип, смята проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право, информационна политика и право на ЕС. Коментарът й е пред "Неделя 150" на БНР. Поводът е изборът за председател на Комисията по култура и медии на Полина Карастоянова. Тя сменя на поста Слави Бинев. И двете кандитатури обаче събудиха много коментари. За Карастоянова проф. Огнянова коменитра: "Доколкото е имала нещо общо с медиите, то е именно като лобист с сферата на туризма". тя предлага да има предварителни публични изслушвания на кандидатие за председатели на комисии. Ето и целия коментар на Нели Огнянова по казуса "шеф на Комисията по култура и медии":

Струва ми се, че културата и медиите отново се третират на остатъчен принцип. С тях това управление се занимава доколкото и след като се занимае с останалите сектори. Второ - отново, поне засега, няма критерии, няма изисквания към хората, в чиито ръце се съсредоточава властта. Би трябвало да има предварителни изисквания, би трябвало да има изслушвания, би трябвало да има критерии, по които се заемат определени позиции. На трето място – културата и медиите отново се очертават като терен, на който е допустимо да се решават корпоративни задачи и да се прокарват корпоративни интереси.

При Слави Бинев проблемът беше, че не е работил в сектора. Казваше: "Правя заведения, не съм и клиент". Познати са и практиик на Бинев, които не са допустими.

При него нямаше ясни данни, че ще защитава демократични ценности, подчерта Огнянова и добави: Ако имаше публични изслушвания и поставени критерии, всички характеристики на кандидата можеха да бъдат обсъдени.

Изненадващо на мястото на Слави Бинев беше взето решение за шеф на Комисията за култура и медии да бъде избрана Полина Карастоянова. За нея отново ако имаше изслушвания, първият въпрос, който би бил поставен, е за експертизата. Това, което се знае за нея е, че са правени опити тя да бъде предлагана за шеф на агенцията по туризъм и че се е занимавала с туризъм. Доколкото е имала нещо общо с медиите, то е именно като лобист в сферата на туризма. Например заедно с Красимир Гергов е участвала в 4-тата Световна среща на медиите под патронажа на Георги Първанов като президент. И там, като представител, сега директор на Националния борд по туризъм с председател Красимир Гергов, е лобирала за интереси в областта на туризма. Тогава се е говорило за туризъм, за стратегии за голф, за реклама...

Така че, в случай че имаше изслушване, всички тези характеристики би следвало да бъдат публично преценени, за да се види доколко кандидатите могат да работят за общото благо, балансирано, доколко от тях може да се очаква да представят както интересите на бизнеса, на рекламата, така и интересите на аудиторията.

Тогава, когато председателят на Комисията за култура и медии е ангажиран по този начин като директор на един национален борд по туризъм с председател Красимир Гергов, който не е образец за прозрачност в областта на медиите, би трябвало да има граждански контрол и това да може да бъде обсъдено. Ако четем правилника на НС, граждански контрол може да има, но той вече е последващ. Наистина сега, доколкото ми е известно, е постъпило предложение в НС – кандидатите за такива позиции да бъдат обсъждани в бъдеще. Но ние сме изправени пред един свършен факт.

Председателят на една комисия има ли лично и специфично значение – бих казала да. Ако се обърнем към правомощията на един председател на комисия, ще видим, че става дума за становища, доклади, за определяне на дневен ред. Тази комисия ще извършва оценка на прилагането и ефективността на законите, което е изключително важно. Нещо повече – ще извършва контрол на степента на усвояване и на целесъобразното и законосъобразно разходване на фондовете. Важно е дали председателят на комисията има авторитет, за да упражнява контрол върху целесъобразното изразходване на средства. Въпросът за финансирането е изключително важен. Не става дума само за това да разбираш от финансови механизми. Трябва да можеш и по балансиран начин да защитаваш общото благо и балансираните интереси на различните индустрии, което в случая подлежи на доказване.

Разбирам, че е имало договорености между различните политически сили те да бъдат ангажирани с определени сектори. Но ако се окаже, че представителите на една или друга политическа сила не разполагат с достатъчно експертиза или нямат нужните качества, тогава не би трябвало да се прилага квотен принцип. Трябва да се следват критериите какво можеш, а не на коя политическа сила си представител, заключава по казуса Огнянова.