- Г-н Нейков, как ще коментирате идеята за прехвърляне на средства от частните пенсионни фондове в НОИ?

- Пращаме няколко много лоши, много тревожни сигнали с това действие. Първо - загърбваме социалния диалог. Защото това решение е взето без участието на единия от социалните партньори - работодателите.

По-големият проблем е, че така се сблъскват и противопоставят отделните елементи на пенсионния модел. Ние противопоставяме първия стълб на втория стълб, солидарната система на капиталовата система. Няма система, която да издържи на подобен абсолютно недопустим управленски подход. Когато скараш две части на една система тя блокира. Никоя от частите няма да спечели. Подобен начин на насъскване на хората да напускат фондовете, защото практически това им предлагаме, ще доведе до дестабилизация на капиталовите фондове и няма да стаблизира солидарния фонд.

На хората се предлага следното - ние ви лишаваме по силата на закона от право на втора пенсия. Ако вие обаче не сте съгласни тогава заявете, че искате да сте в капиталов фонд.

- Това обаче важи само за хората, които тепърва започват трудовия си стаж.

- Да, този начин важи преди всичко за тях. Но това пък означава, че вече ще имаме две категории осигуряващи се - преди 1 януари 2015 и след 1 януари 2015 г. Това също е грешка, означава, че ще имаме различен подход към различните хора.

С тази идея се създава много сериозен риск за развитието на най-големите национални институционални инвеститори. Това са пенсионните фондове. В момента има близо 8 млрд лв., които са натруани в тези фондове. Една огромна част от тях са инвестирани в българската икономика, в български ценни книжа. И утре, ако не дай си Боже това предложение бъде прието, ако трябва да бъдат прехвърлени тези средства в НОИ това не може да стане чрез прехвърляне на акции, дялове, активи. Трябва да прехвърлим пари, защото НОИ работи с пари. Това пък означава, че пенсионните фондове трябва да продадат акции, дялове, активи, което ще разлюлее фондовия пазар, пазара на държавни ценни книжа. Това неизбежно ще доведе и до ръст на безработицата.

Да не говорим какво ще загубят хората от това, че парите им няма да бъдат управлявани, защото НОИ няма такива функции. НОИ е разходно-покривен фонд. При него парите влиза и излизат. Влизат като вноски, излизат като пенсии. Това ще означава нова щета за осигурените лица.

Твърди се, че те сами ще са избрали това. Но знаете ли, нека си представим парите на хората, които с в банките. Ако правителството им каже "Слушайте, вие си изберете дали да ги държите вкъщи в дюшека или в банките. Но може би в банката не е много сигурно". И тогава какво ще кажем - свободен избор, те си избраха да си ги държат в дюшеците. Това ли искаме? Сигналът, който им пращаме е: отказвайте се от втората пенсия и елате да си получите държавната.

-  Един от аргументите на финансовия министър Владислав Горанов е, че частните фондове трябва да станат по-активни в привличането на клиенти.

- Разбирате ли, че това не е сериозно? Българският финансов министър се е загрижил за рекламната кампания на частните пенсионни фондове.

- В бюджета за догодина е заложен 2 милиарда лева дефицит в НОИ. Упралвяващите обаче непрекъснато обясняват, че реално той е 5 милиарда лева. Коя е вярната цифра?

- Истината е, че 53% от всички средства, които НОИ ще изразходва през 2015 г., се осигуряват от републиканския бюджет, а не от осигуровки. Това са близо 5 млрд. лв. Но истинският дефицит е малко повече от 2 млрд. лв., защото останалите 3 млрд. лв. държавата ги плаща или като осигурител, или като източник на тези средства - плаща осигуровките на държавните служители, плаща пенсиите на военните, на полицаите и т.н. Истинската дупка в НОИ е малко над 2 млрд. лв. Това е дефицитът, който трябва да бъде покрит от републиканския бюджет. Изниква въпросът дали цялата гимнастика, която се прави с капиталовите фондове, не е с цел отнякъде да дойдат някакви пари, за да запушим тази дупка.

- Според вас как би могла да бъде ако не запушена, то поне намалена тази дупка? Ясно е, че няма как да стане само чрез вдигането на възрастта за пенсиониране.

- Увеличаването на възрастта е неизбежно, но не е единственото решение. Един от много сериозните проблеми е този със събираемостта на осигуровките. Имаме много голям недостиг на капацитет на НАП в събирането на осигуровките. Приблизителни експертни разчети твърдят, че за последните 7-8 години натрупаните несъбрани осигуровки надхвърлят 12 млрд. лв.

- Това означава, че ако тези пари бяха влезли в НОИ бюджетът му щеше да е на плюс.

- Да, точно това означава. Има и друг начин за увеличаване на стабилността на НОИ. Това е нова политика по доходите. Не може политика по доходите да бъде само ръст с 20-30 лв. на минималната работна заплата. Тази политика по доходите е огромната задача пред министъра на труда и социалната политика.

Следващото, което трябва да се преосмисли, е размерът на социалните осигуровки. В продължение на десетилетие ние намалявахме социалните осигуровки, като идеята беше, че това ще увеличи работните места. Видяхме какво стана - безработицата е над средната за ЕС. Има много други стъпки освен увеличаването на възрастта, които трябва да бъдат направени.

- А как би могла да се оптимизира работата на НАП така, че да събира в по-голяма степен осигуровките?

- Започвам да си мисля за това, че може би решението за това НАП, а не НОИ да събира осигуровките, не беше правилно. Когато НОИ събираше осигуровките нямаше такива несъбрани вземания. Може би си струва да започнем дискусията за това дали не е по-добре да се върне събирането на осигуровките в НОИ. Имам чувството, че за НАП събирането на осигуровките е втора категория задача. Първата задача им е събирането на данъците и явно не стига капацитет и за другото.