СИМОНА РУСЕВА 

БЕРЛИН - КГБ полагаше огромни усилия, за да представи манипулирани факти като достоверна информация. Това днес на Кремъл не му е нужно. За дезинформация му помага интернет.

Това пише Пьотр Померанцев в свой коментар, публикуван в най-новия брой на авторитетния германски седмичник “Ди Цайт”, чийто издател е ексканцлерът Хелмут Шмидт.

“Аз съм журналист. Както много мои колеги, всъщност както повечето хора, които ценят свободата и демокрацията, за мен е свята свободата на словото, както и достъпът до информация. Историята на XX век беше и история на борбата срещу цензурата. Но какво се случва, когато един влиятелен актьор системно злоупотребява с информацията, за да сее дезинформация? Когато с помощта на свободата на словото той пресича всякакъв дебат? И когато това не се случва само в една отделна държава, по време на една неморална предизборна битка, а в рамките на една транснационална военна кампания”, е лайтмотивът на коментара на Померанцев.

Според него от началото на века военните и интелектуалните мислители и вдъхновители в Кремъл не гледали на информацията като на средство за убеждаване, открита дипломация и дори само като на пропаганда, а я превръщали в оръжие, в инструмент за заблуда, шантаж, деморализиране и парализа.

Вместо открито да противодейства на Запада, Кремъл е изработил “асиметрични подходи” – стратегии, базирани върху прикрити военни планове. Така шефът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов написал през 2013 г. : “За прокарването на политически и стратегически цели все по-голямо значение придобиват невоенни средства и те често са по-действени, отколкото военното насилие. Точката на тежестта на методите се премества по посока на широко прилагане на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни средства.”

Като пример Померанцев посочва свалянето на 17 юли т. г. на малайзийския пътнически самолет над Украйна, когато загинаха всичките 298 души на борда.

Тогава верните на Кремъл радиостанции разпространявали в Русия и зад граница абсурдни теории за заговор относно причината за трагедията – като се започне от твърдението, че Украйна е направила опит да свали самолета на Путин, през внушения, че още преди самолетната катастрофа машината е била пълна с трупове до твърдението, че самолетът е бил свален от украински изтребители.

Руската пропаганда стигнала и по-далеч – правителството на САЩ настоявало Киев да проведе етнически чистки в Украйна. ЦРУ пък разработило като оръжие вируса ебола. Всичко това целяло САЩ да бъдат заклеймени и да се внесе разцепление между съюзниците в НАТО.

“По времето на Съветския съюз КГБ беше специализиран за разпространяване на дезинформация и заговорнически теории. Изкривяването на информацията и водената от КГБ психологическа война бяха определяни като “активни мероприятия”. Смята се, че работата на 15 000 агенти е била да влияят върху Запада при взимането на решения и да забиват клин между съюзниците. Така в западни медии бе лансиран “таен план” на президента на САЩ Джими Картър да изправи едни срещу други чернокожи американци и африканци. Твърдеше се също, че ЦРУ е разработило вируса на СПИН като оръжие, САЩ пък използвали в Корейската война химически оръжия и така нататък”, изброява примери авторът.

Навремето КГБ полагал огромни усилия за дезинформация и за разпространяване на заговорнически теории, които да изглеждат правдоподобни. Днес Кремъл нямал нужда от всичко това.

“Интернет му дава възможност да разпространява в цял свят фалшифициран снимков материал и скалъпени информации, за да може след това да ги представи в традиционните медии като “факти”.  Ако в началото на ерата на глобалната мрежа се съзираше потенциал за политическо освобождаване, на нея се гледаше като на инструмент, торпилиращ цензурата и авторитарни режими, то много бързо интернет се превърна в оръжие на постмодерни диктатури, като руската, която вместо да прилага пряко потисничество, манипулира обществото отвътре. Това не е информационна война, а война срещу информацията, при която режимът не допуска дебат и публикуване на достоверни факти, а манипулира общественото мнение в полза на свои тактически цели”, коментира Померанцев.

Същевременно той посочва, че никой в света не иска да насажда пряка цензура, това би противоречало на демокрацията. Противоборството обаче било налице. Така десни уебстраници редовно се нахвърляли срещу “Вашингтон пост”, леви пък срещу “Фокс”.

За да се преодолее всичко това, Померанцев призовава в печатните и електронните медии да се въведе нещо подобно, като корупционния индекс на организацията “Прозрачност без граници”. Новото понятие би могло да се нарече “дезинформационен индекс”, по който да се оценява обективността на медиите. Така обществеността щяла да е със заострено внимание и да следи медиите, на които може да се вярва.

И сега мнозина по повод публикувани информации се питали дали не иде реч за пропаганда, за злоупотреба с факти и подвеждане.

“Темата е крайно сериозна. Тук не става въпрос само за външната политика на Путин. Кремъл обаче използва системни слабости и процеси вътре в утвърдените демокрации. Той не е изнамерил дезинформацията, макар да я използва в нови мащаби. Държави на злото или влиятелни отделни актьори все по-често ще превръщат информацията в оръжие, за да постигнат максимален успех с минимални усилия. Като ярки примери за това са “Ал Каида” и “Ислямска държава”, пише Померанцев. 

Той завършва коментара си с цитат на руския медиен наблюдател Василий Гатов: “Ако XX век беше белязан от борбата за свобода на информацията, то XXI век се очертава да се запомни със злоупотребата на правото върху свободата на информация.”

------------------

Пьотр Померанцев (50 г.) е роден от брак на рускиня с чеченец. Той е известен журналист, продуцент и автор, живее предимно в Лондон. Померанцев публикува свои коментари във “Файненшъл таймс”, “Уолстрийт джърнъл”, “Форийн полиси”, “Нюзуик” и в други авторитетни издания. Бил е и експерт към Европейската комисия.