Новото правителство на "Продължаваме промяната" няма да проучва възможностите за строеж на жп линия до Смолян, тъй като това ще бъде твърде скъпо, но за сметка на това планира разширяването на пътя до Пловдив. Това става ясно от отговор на министъра на транспорта Николай Събев (ПП) на въпрос на депутата от Пловдив-област от "Възраждане" Ангел Георгиев.

Идеите за построяване на железопътна връзка до Смолян са от почти век, но за момента той остава единственият областен център у нас без жп гара, тъй като по различни причини проектът е изоставян няколко пъти.

"Към момента няма направено актуално проучване за построяване на жп линия, която да свърже Асеновград и Смолян. Теренът в южната част на Родопите е изключително тежък. Изграждането на нова железопътна инфраструктура с европейски стандарти през толкова тежък планински релеф предполага огромни инвестиции, които трудно биха могли да бъдат обосновани", пише в писмения си отговор транспортният министър Николай Събев.

Периодично различни правителства са се заемали с проучване на идеята за жп линия Пловдив-Смолян, която да се свърже с Гърция.

През 1911 в неофициалния отдел на “Железопътен сборник” (кн.1 и 2) един от първите специалисти по жп строителство инж. Лука Хашнов публикува изследването си “Железница Дунав - Егейско море”. 

"Безспорно е – пише Хашнов в анализа си. - че една железница от Никопол за Плевен - Ловеч - Троян - Карлово - Хисаря - Пловдив - Асеновград - Чепеларе - Пашмаклий (Смолян) - Смилян и оттам за станция Буково, край река Места и на съединителната линия Дедеагач (Александруполис) - Солун представлява най-късият път, който би съединявал Дунава и Източна Европа (през Букурещ - Варшава - Петерсбург) с Егейско море и Египет, т.е. най-правият и най-рационален път от най-северната точка на Европа до най-южната на Африка, ако да имаше съединение на египетските железници до Кейптаун, което може би скоро ще се осъществи".

През 1920 г. Министерският съвет решава да се построи железопътна линия в направление Раковски – Хасково – Кърджали – Пашмакли (Смолян), но това решение не се реализира. 

В Закона за разширяване и подобряване на жп мрежата и пристанищата от 1923 г., приет от правителството на Стамболийски, се предвижда в Родопите да се построят няколко жп линии: нормална от гара Раковски - Хасково - Кърджали - Момчилград; нормална от Пловдив - Асеновград - Смолян - Кърджали; нормална от Любимец до Ивайловград; нормална Кричим - Пещера - Батак и теснолинейката Сараньово (Септември) - Чепино (Велинград) - Неврокоп (Гоце Делчев), с клонове Варвара - Пазарджик, Костандово - Батак, Чепино - Чехльово и Банско - Симитли.

И до момента факт от тези планове е теснолинейката Септември - Добринище, както и жп линията Димитровград - Подкова. 

Богдан Филов прави проучвания също за такава жп линия, но стига до извода, че най-добре е трасето да мине през Златоград.

В двегодишния стопански план (1945-1947) и първия петгодишен план (1949-1953) са предвидени за строеж жп линия с нормално междурелсие Кричим - Девин - Смолян - Златоград - Подкова и теснолинейката Велинград - Доспат. За проучване и строеж, след 1953, са определени нормалната жп линия Асеновград - Смолян и теснолинейката Добринище - Гоце Делчев. 

След 60-те години на миналия век обаче, политическото ръководство на България възприема концепцията за преимуществено развитие на автомобилния транспорт в Родопите, като според различни източници в това решение има пръст и гръцката държава, която не е искала жп връзка близо до Беломорска Тракия. 

В Държавният архив се пазят и проучвания от 1988 г. за построяване на жп линия Пловдив - Смолян, включително с план за построяване на тунели, електрификация и дори отопление на стрелките през зимата. 

Освен транспортно значение, жп връзката би стимулирала и туризма в региона.