Свикнахме да мислим и вярваме, че в съвременния футбол успехът е правопропорционален на парите. Имаш ли ги, ще имаш победи и купи. Те ще ти донесат още пари. Европейският и световен клубен шампион "Реал" (Мадрид) е пример за това със своя бюджет, надхвърлящ половин милиард евро. Дори се твърди, че в за изминаващата година, донесла на "белия балет" четири купи, е възлизал на рекордните дори за гранда 762 млн.

Подобна е картината в "Барселона", колкото и положението там да е различно заради големия брой футболисти, излезли от школата на каталунците. Но пък най-скъпият трансфер тази година - на Луис Суарес, бе направен именно на "Камп Ноу". На обратния полюс е новото футболно чудо - "Ейбар", новакът в Примера дивисион. Този клуб, новата гордост на баските, е свеж полъх в спортния свят на "парите, многото пари".

"Ейбар", какви са пък тези?

Това се питаха мнозина, когато отборът влезе от Сегунда в Примера тази година. Дори във втория ешалон "Ейбар" беше най-малкият клуб, а какво да говорим за елита. Най-малък като популация на града си - едва 27 хиляди души. Най-малък като бюджет, възможности, традиции... А преди 20 години в Ейбар се живяли 40 000 души. Жестоката криза в Испания в последните години не подминава и това градче.

През лятото скромният тим можеше и да изгуби промоцията си в Примера, тъй като трябваше да гарантира определенан сума като банкова гаранция за участие. Парите от спонсори и рекламодатели не стигнаха. Тогава ръководството на клуба предприе ход, познат вече и в България покрай ЦСКА - пусна акции. За разлика от кампанията на "червените" обаче, финансовата операция на баските успя. Бяха продадени акции за близо 2 милиона евро, а само една струваше цели 50 eвро. Тъжна съпоставка, ако си почитател на ЦСКА... 

Това е град Ейбар в ден с мач на любимия отбор

А ако направим паралел и на ниво градове, Ейбар е по-малък от Разград и Ловеч, които поне по официални данни са населени съответно с 32 хиляди и 35 000 души. И си отговорете на въпроса какво биха правили с подобна ситуация "Лудогорец" и "Литекс", ако не са щедрите им благодетели.

Ще успеят ли феновете им да ги спасят?

Но сега думата е за новата баска гордост "Ейбар", който получи подкрепа и симпатии от цял свят. Акционери станаха хора, които нямат нищо общо не само с баската култура, но и с Испания като цяло. В Америка, примерно. А ако се озовете в този град ще осъзнаете, че той диша с футбола. На почти всеки балкон е закачен шал или някакъв символ с цветовете на тима - синьо и керемидово. Независимо какво продават магазините - от вестници и сувенири, до дрехи или техника, на витрината пак има по нещичко на "Сосиедад депортива Ейбар" - пълното име на клуба.

"Ейбар" играе на стадион "Ипуруа", капацитетът на който е за 5800 зрители, но скоро ще бъде учеличен чрез реконструкция на една от трибуните. Защото не само местните искат до ходят на мач - тимчето вече има фенове, които пътуват стотици километри за домакинските сблъсъци.

Клубният стадион

И има защо да го правят. "Ейбар" невинаги печели, но футболистите му дават всичко от себе си. Те са местни момчета и са израснали пред очите на съгражданите си. Това е една от основните причини за малкото чудо - отбор и публика са едно цяло, при това наистина от сърце. А приказката на "Ейбар" продължава - новакът е на девето място в класирането (от 20 отбора в Примера), което означава, че не е далеч дори от Лига Европа.

И всичко това със скромните за испанския елит

18 милиона евро бюджет

Най-ниската стойност в елита и изглежда наистина много скромна на фона на парите, които въртят Барса и мадридските грандове. А през миналия сезон в "Ейбар" са се побрали в едва 2,3 млн. евро харчове. Разликата до 18-те е дошла като шок за всички в и около клуба. Например за местните общинари, които живеят с проблемите и грижите на отбора. Тази година основно перо в приходната част са парите от тв права.

И за разлика от "Реал" и Барса, "Ейбар" е на печалба. Дефицитите тук са непознати и забранени. Малка печалба, но напълно достатъчна, за да има светло бъдеще. Президентът на клуба Алекс Арансабал не обича да говори за пари. Пред CNN той разказва за фенската любов, за принадлежността на отбора към града и региона, за разтящата популярност на "Ейбар" по цял свят.

Футболистите в Ейбар са като семейство, защото всичките са местни

"Нашето чудо продължава, казва босът. - Ние се оказахме предизвикателство за другите отбори от испанския елит. Да не говорим, че им некомфортно като ни гледат, защото ние правим нещата по коренно различен начин. Виждат един малък и различен клуб, който им съперничи. Ние сме едно семейство. Ние сме клуб с душа."

Той описва съгражданите си като добри и гостоприемни хора. Играчите били същите, но не и на терена, където се сражават докрай. Феновете също - те създават уникална атмосфера на стадиона, дори мистична понякога в тон с околните планини.

"И дъждът ни помага, а тук често вали и вечер е много тъмно", усмихва се Арансабал. 

"Ейбар" е пример. От добрите. Най-вече за България, където всички - клубни шефове, треньори, играчи и фенове, говорят само за пари и изтъкват липсата им като голямата причина за липса на футбол. Помислете първо за други неща, които са в основата и един добър и работещ клуб - любовта и удачния мениджмънт. Като в "Ейбар" - новото чудо в Страната на баските.