Точно като за 3 март - филми за роби, гейове и спинозни обраха най-престижните "Оскар"-и в холивудския "Долби тиътър". Компания им направи изключителната Кейт Бланшет в ролята на обедняла богаташка, което също си е за окайване. Останалите статуетки, образно казано, отлетяха за Космоса. 136 години след подписването на Сан Стефанския мирен договор политическата коректност надделя и Академията възнагради онеправданите със златни статуетки. (В интерес на истината трябва да кажем, че "Оскар"-ите бяха връчени на 2 март вечерта по лосанжелиско време, но пък веселбите и ешмедеметата, извиняваме се за турцизма, продължиха и в националния ни празник.)

Иначе най-голямата кошница понесе мексиканецът Алфонсо Куарон, чиято космическа 3D "Гравитация" взе 7 награди, включително и за режисура. Точно този "Оскар" предизвика (и ще продължи да предизвиква) най-силна полемика. За техническите постижения на филма никой не пожела да спори, но много от филмовите критици по света се питаха какво по-точно е режисирал сеньор Куарон, след като на екрана има само двама актьори и хиляда спецефекта. Необходимо е обаче да признаем, че "Гравитация" е доста стойностен филм, държи в напрежение, има си послания и разни такива неща, Джордж Клуни е традиционно готин и ироничен, а Сандра Бълок изглежда доста секси по космическо бельо в условията на безтегловност.

В социалните мрежи обаче завря: "Аплодирахме най-силно, когато "Гравитация" не печелеше!", "Гравитация" със сигурност е добър филм, но това вече е налудничаво!", "Филмът, който показва, че в Космоса няма звук, печели награда за звук!", пишат киноманиаците, ядосани на членовете на Академията.  

"Майната му на ХЕИ, аз съм клинично мъртъв!", пък крещи Матю Макконъхи в "Даласки клуб на купувачите" и си тръгва с "Оскар"-а за главна мъжка роля, предреждайки ветерана Брус Дърн (който, моля ви се, харесвал българските борци и ги наричал с умиление "джобни Херкулесовци"), наперения Лео ДиКаприо и невероятния хамелеон Крисчън Бейл. До Матю се нарежда  и Джаред Лето със статуетката си за поддържаща мъжка роля в същия филм. Как става това? Ето как: понесъл вируса на СПИН в тялото си и червена лента около врата си, героят на Матю - Рон Уудръф, се бори като звяр за живота си. Рон е добро, хетеросексуално момче от Далас, Тексас. Обаче е болен от пристрастие към секса - нещо, което през 80-те още не се брои за болест, а за извратеност. Циничните лекари му дават 30 дни живот, но той им показва среден пръст и започва напук да търси алтернативни терапии. Скоро Рон създава клуб на купувачи, които ще избегнат американската Администрация по храните и лекарствата и ще се лекуват с наркотици. Покрай него се завъртат гей момчета и този бивш нехранимайко става вдъхновяваща фигура, къртеща стените на невежеството и хомофобията. За награда - малко повече живот за Рон и златни статуетки за Матю и Джаред. Струва си да напомним, че тези двамата взеха същите по стойност призове и на "Златен глобус" и "Независим дух".
Зад кулисите след награждаването Матю Макконъхи заяви, че героят му е извадил голям късмет да стигне дотук, защото никой не искал да продуцира Dallas Buyers Club цели 20 години. "Отказаха ми точно 137 пъти", поясни Макконъхи.

Впрочем Лето, който на 6 юни ще бъде в София, но като вокалист на яката рок група 30 Seconds To Mars, произнесе доста емоционална реч на церемонията. Освен на майка си, огледала сама него и брат му, той посвети статуетката на "всички мечтатели", протестиращите в Украйна и всички, които са били жертва на несправедливост. Очевидно г-н Лето беше малко назад с информацията, защото протестиращите в Украйна вече не протестират, а подлежат на военна мобилизация срещу евентуално руско нападение. 

Другата базирана на действителен случай драма - "12 години в робство" на Стив Маккуин, бе обявена за най-добър филм. За първи път в 86-годишната история на отличията това се случва на чернокож режисьор, на всичкото отгоре с филм за робството. Или лицемерието на киногилдията твърде силно се осланя на политическата коректност, или светът наистина се променя.  Да не говорим, че Алфонсо Куарон (който трогателно определи в речта си Сандра Бълок като "сърцето на филма") стана първият латиноамериканец, носител на "Оскар" за режисура.

"Посвещавам този филм на всички жертви на робството и онези 21 милиона души, които все още страдат от него", каза след награждаването на "12 години в робство" видимо развълнуваният Стив Маккуин, който пропусна да стане първият афроамериканец с награда за режисура. С приза филмът изпълни до голяма степен високите очаквания към него, след като взе голямата награда на кинофестивала в Торонто миналата есен. "Всеки заслужава не просто да оцелява, а наистина да живее - това е най-важното, което Соломон Нортъп ни е оставил", рече още Маккуин. Соломон Нортъп е реалната личност, чиито мемоари са екранизирани.

Италианският "Великата красота" на Паоло Сорентино (важно: ще го дават на "София Филм Фест", за после - не се знае) очаквано спечели наградата за най-добър чуждестранен филм, а "Замразеното кралство" - в категорията за най-добър анимационен. 

Иначе водещата Елън Дедженеръс ръсеше бисери с прилично чувство за хумор и успя да забавлява публиката, без да я обижда прекалено. Нейното "селфи" заедно с Мерил Стрийп, Брадли Купър, Брад Пит, Анджелина Джоли, Джулия Робъртс, Кевин Спейси и още от звездите на вечерта за кратко срина сайта на микроблога й в Туитър, а само минута след публикуването й снимката имаше над 60 хиляди ретуита.

Колкото до развихрилата се напук на "Оскар"-ите Кримска криза, във и около "Долби тиътър" бяха забелязани куп холивудски сценаристи, които с интерес следяха на таблетите си развитието на закачките между Путин и Украйна и хищно се облизваха. Една хубава локална война би дала нов тласък на позамрелите напоследък филми за американски суперпичове, спасяващи света от борда на ядрена подводница, плацикаща се във водите на актуалното море. Днес то се нарича Черно.