Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие днес на първо четене и бюджета на Държавното обществено осигуряване. Както се очакваше, при отсъствие от дебата на темата "пенсии" поне към този момент, разговорите се въртяха около категоричното желание на вицепремиера и финансов министър Асен Василев да вдигне прага на максималния осигурителен доход от сегашните 3000 лв. на 3400 лв. от първи април. 

Разбира се, тази теза бе стабилно подкрепена от финансовото острие на БСП Румен Гечев, който в типичния си стил дори заяви:

"Всеки нормален човек ще иска да плаща високи данъци!", имайки предвид, че колкото повече плащаме като осигуровки, толкова повече би трябвало да получим като пенсия. Макар в България тази връзка да виси на косъм. 

Именно по отношение на въпроса дали вдигането на МОД е вдигане на данъчната тежест се въртеше и част от дебата. Според ГЕРБ това е практическо утежняване на данъчната тежест и те не подкрепиха бюджета. 

"Ще има ли по-голяма събираемост след увеличаването на МОД или това ще подтикне хората да не се осигуряват?", попита Александър Иванов от бившите управляващи. 

ГЕРБ се притесняват и дали няма да има отлив на ИТ специалити, които са най-потърпевши от мярката, извън страната. 

Румен Гечев пък повтори своята известна теза, че вдигането е добро за самите осигурявани, защото ще взимат по-високи пенсии. Някога и евентуално. 

"С тези пари ще платим финансирането на новите детски градини и ясли. Социално справедливо е", продължи той. 

Именно тук се намеси и лично финансовият министър Асен Василев, който реши да поясни позицията си и да предаде некои сметки. 

"Този бюджет не вдига данъци, нито осигуровки. Може ли реално да погледнем бюджета и да ви попитам - как вдигам данъците? Когато вдигнахте преди три години МОД от 2600 лв. на 3000 лв. - колко ИТ специалисти напуснаха страната? Тези хора искат здравеопазване и образование.

Откакто има праг на 3000 лв. средната работна заплата е скочила с 20%. Сегашното увеличение на МОД е с 13%, тоест то е по-забавено от скока на средната заплата. 

По въпроса дали хората искат да плащат повече данъци? Ако данъците се ползват ефективно е въпросът. Ако ще плащаме пет пъти цената на една улична лампа - еми не искат да плащат. Ако отиват за смислени неща - тогава нямат проблеми да си плащат данъците", обясни тезата си Василев. 

Той подчерта и че не става дума за това колко пари ще събере хазната от това увеличение, макар че се съгласи с тезата на Гечев за детските градини. Василев обаче смятал, че това е принципна постановка - когато се вдигала Минималната заплата и средната заплата, да се вдига и МОД.

"Това е честен модел спрямо всички хора, които се осигуряват в България"

Напълно очаквано - против са и от коалиционния партньор на Василев - "Демократична България". Финансовото острие на дясното обединение Георги Ганев обясни и защо: 

"Българската пенсионно-осигурителна система е до такава степен солидарна, че става въпрос за данък. Връзката между личен принос и пенсия е доста разхлабена. Затова ние третираме това вземане като данъчно. Парите се взимат, пък какво ще се даде зависи от конюктурата", обясни той.

Все пак подчерта, че този спор "не е камък, който може да обърне колата". 

Разбира се, представителите на работодателите и на ИТ сектора бяха категорично против и обясниха, че това е проблем, който може да накара много специалисти да напуснат страната. 

Другата основна тема, която бе разисквана днес бе кардиналното решение на Василев да поиска увеличаване на минималния осигурителен праг за земеделци и тютюнопроизводители до 710 лв. от 410 лв. в момента. В продължение на много години този сектор получаваше дерогация от общите правила. ГЕРБ и ДПС се опасяват от рязкото увеличение заради възможни откази от регистрация. 

"Истината е, че минималната работна заплата в конкретния случай за един сектор селско стопанство много време е подктискана и не е вдигана. Господин Ананиев ще каже защо - защото една партия е казала, че това няма да се случва. Това е порочна практика - един сектор в икономиката да е с минимална работна заплата да е под линията на беднот - 410 лв. при 413 лв. линия на бедност. Това е прилигирован сектор. Ако имат нужда от помощ малките стопани, то те могт да ползват помощи от Министерство на земеделието", отговори пък Василев. 

Тежки критики получи и предложението за обезщетение за майчинството на 710 лв. за втората година, защото, според работодателите, води единствено до отказ да се появят тези майки навреме на пазара на труда. Критики получи и увеличението на обезщетението за безработица. 

Напълно очаквано - синдикатите бяха най-доволни от последното, както и от увеличението на МОД, което дори било "някаква, но плаха стъпка". Те искат МОД на над 3700 лв.