Фалира цялата партийна политическа система през 2014 г, каза пред Клуб Z анализаторът Антоний Гълъбов. Според него повишаването на гражданската чувствителност е победата на изминалата година. За ГЕРБ сближаването с ДПС е абсолютно забранено, смята още Гълъбов.

Сега ви предлагаме гледната точка на политолога ПЪРВАН СИМЕОНОВ от "Галъп Интернешънъл". Ето оценката му за изминалата политическа 2014 г. и какво ще се случи през следващата година. 

Голямата загуба и голямата печалба на 2014 г. (Големият губещ и големият печеливш). Дойде ли краят на модела #Кой?

Ако стилизираме до краен предел, големият губещ е БСП, големият печеливш е ДПС. Остава и един, който прилича на губещ в печалбата си – ГЕРБ. 
Да поясним: БСП не е в поредната си тежка криза, тази може да е и окончателен поврат надолу. 200 хиляди гласа (спрямо предните избори) бяха изгубени само от 55-годишните нагоре, т. е. от самата сърцевина. Още толкова – в другите възрастови групи. 
Успехът на АБВ допълнително разколеба и остави „червени“ вкъщи, а не пред урните. Няма харизма, няма умение да се говори на нови групи – а почва за ляво има, при това много. 

ДПС разширява електоралната си география и все повече заприличва на нещо като универсален представител на всякакви маргинализирани общности – не само етнически. Ако беше поискала, ДПС щеше да е втората партия на изборите. 

ГЕРБ победи, но не с достатъчно. И да искаше, тази партия нямаше как да се откаже да управлява. Затова в момента позицията прилича на загубили от победата. Нарекоха го жертвено управление.
Но пък Борисов умело успява да разтърсва постоянно партньорските партии, да разделя и да владее, и да получава „независими“ депутати в резерв. Затова ГЕРБ по-скоро излиза от сложната ситация. Някога двуполюсна, партийната сцена у нас сега стана еднополюсна. 
Нищо чудно, както е тръгнало, до десетилетия тя отново да стане двуполюсна. Да има на практика една голяма партия на градския човек, нещо като народна партия, какъвто е ГЕРБ, и една на останалите – каквато е ДПС. И тогава основният политически разлом може и да се етнизира. Натам вървим и чисто демографски. Казвам го с надеждата да бъда опроверган. 

Разбира се, ще има и всевъзможни малки партии, но в момента и ГЕРБ, и ДПС приличат на успешни синдикати, при това има и нещо като пакт за ненападение между тях, а дори когато се нападат, печелят и двете, защото се мобилизират. БСП не успява да влезе в тази схема и чисто поколенчески бива избутана. 

Моделът „кой“ ли? Краят му не е дошъл и би било наивно да мисли, че така ще дойде. Но със сигурност протестите от 2013 г. донесоха напредък. 
    
Какви са шансовете да оцелее този кабинет? Как ще се развиват отношенията между партньорите в управляващото мнозинство?

Шансовете да оцелее са по-големи от очакваното. Сещам се за поне пет фактора на стабилност (и сигурно изпускам поне още толкова).

Първо, западните партньори изглежда държат на този кабинет. С „Ислямска държава“, Русия/Украйна,  с развитията в Турция и т. н. България заприличва на важно звено, за което Западът държи да е стабилно. А и в този кабинет виждам директно участие на министри с подкрепата на западни и още по-западни страни. 

Второ, с края на КТБ не се вижда кой би насърчил мащабни бунтове. Някой ще каже: Русия. Всичко е възможно, но ми се струва, че тази възможност е предвидена и предварително смалена. 

Трето, публиката изглежда уморена от политическата криза, а и уплашена от възможна икономическа криза. Затова и никой не иска резки движения. По-ниски в сравнение с предни периоди са и готовността да се протестира, и желанието за нови избори. Социологическите данни наскоро го доказаха отново. Разбира се, ненавистта към политическата прослойка и търсенето на „новите“ си седи, но като че ли сега повече се очаква да се крепим, да удържаме положението без драми. Публиката интуитивно долавя, че България ходи по бръснача.

А и обществото ни показва засега, че издържа на стрес тестове – големите протести не доведоха до сривове и погроми, казусът с банките не ескалира в масова паника, нападението срещу Доган преди две години не донесе радикализация и етнически напрежения и т. н. Това е здравословно бягане от крайностите, дори консервативност. А точно тази консервативност е добра почва за Борисов.

Четвърто, няма очертала се политическа алтернатива и ако и тези се проволят в обществените очи, какво въобще следва? Може би голяма коалиция, но това е крайно мъглява перспектива.

Пето, шареният парламент дава възможност за всякакви гъвкави отигравания.
Разбира се, в днешната ситуация всяка прогноза може бързичко да падне. Например, от един протест, пенсионен фонд, коалиционен каприз или знам ли каква друга внезапна история.  

Зяатова по-скоро не очаквам предсрочни парламентарни избори през 2015 г., макар да не е изключено. Но е възможно да има нова управленска коалиция, нов състав на кабинета и т.н.  
         
Най-голямата опасност пред управлението?
Най-голямата опасност е срив или паника в икономиката. 

Какво ще се случи със заявките за реформи в нереформираните сектори? 

Ще се говори постоянно за тях. Виждам най-сериозни възможности за някакви пробиви в съдебната система. По тношение на здравеопазването също има енергия. В другите сфери виждам отлагане. 
Но мисля, че ще останем главно с подобрения, а не с радикални (болезнени, но необходими) реформи. По-скоро това правителство ще трябва да оцелява, балансирайки. А това не предполага реформаторски замах. Затова и ми се струва, че страната няма да промени философията си на дефицити и задлъжнявания. Пак казвам: дано греша.