Спадът на цените на петрола през 2014 г. доведе до размествания в глобалната политическа шахматна табла. Заслужава си да видим през 2015 г. кой може да се възстанови и да доминира в играта – Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК), Владимир Путин или американският шистов добив, пише "Блумбърг" в анализ за енергийната суровина.

През 2014 г. цените на петрола се понижиха с 49%. Тези, които се надяват на бързо възстановяване, ще бъдат разочаровани, защото от 2009 г. ръстът на глобалното потребление на суровината се забавя. Американските компании изпомпват петрол в най-големи количества от 80-те години на миналия век, а сред страните-членки на ОПЕК има раздор.

"Има повратна точка в това, как хората възприемат ОПЕК и този т. нар. картел вече реално не определя цените", казва Джеф Колган, професор в Университета "Браун". "Разковничето е във фракинг индустрията и колко загуби са готови да понесат североамериканските производители", казва той.

Ето и петте основни въпроса за петрола през следващата година.

Ще действат ли заедно страните от ОПЕК?

Групата контролира около 40% от добива на петрол. От януари 2012 г. членките надвишават дневния лимит от 30 млн. барела (б. р.- 1 барел е 159 л) средно с 886 000 барела дневно, показва проучване на "Блумбърг". След решението от ноември да не се ограничава добивът, спазването на лимита става все по-невероятно.

С изключение на Кувейт и Катар, цените на петрола в момента са по-ниски от това, което е нужно на страните от ОПЕК, за да балансират бюджетите си. Все още Саудитска Арабия, която е най-големият производител, отказва да намали добива. Кралството има достатъчно резерви, за да спечели една ценова война, но с големи щети за себе си и останалите членки на ОПЕК, показва анализ на "Ситигруп".

Ще пострада ли добивът на шистов газ?

Брокери и анализатори смятат решението на Саудитска Арабия да остави цените на петрола в свободно падане като предизвикателство към по-скъпия добив на шистов петрол в САЩ. Поне десетина компании от сектора са ограничили инвестициите си за следващите години, а Американската администрация за енергийна информация намали прогнозите си за добив.

Енергийните компании са сред най-губещите на капиталовия пазар, като възникват предположения, че "заразата" може да се пренесе и в други сектори.

Ще се възстанови ли глобалното търсене?

Понижението на търсенето на суровината заради слабия ръст на икономиките в Европа и Азия предполага бъдещ спад на цените, но точно това може и да засили потреблението.

Международната агенция по енергетика очаква потреблението на петрол да нарасне с 900 000 барела дневно през 2015 г., което е повече от 700-те хил. барела дневно през 2014 г., основно заради нарастването на продажбите на автомобили в развиващите се пазари.

Ще изнасят ли повече САЩ?

Ниските цени разгарят дебата за 40-годишната забрана за износ на повечето видове необработен петрол. Производителите искат достъп до чуждите пазари заради по-високите цени, а местните рафинерии искат да запазят евтината суровина.

Но разрешенията за експорт се увеличават, като САЩ може да изнася до 1,5 млн. барела дневно. Вероятно тенденцията ще продължи и в новия, доминиран от републиканската партия Конгрес.

Политическата нестабилност ще наруши ли доставките?

През юни, когато насилието се разпростираше в Украйна, а бойците на Ислямска държава заплашваха да превземат Багдад, анализаторите се чудеха колко нагоре може да стигне петролът от тогавашната цена от $114 за барел. Но се наложи тези хора бързо да пренастройват мненията си. Сега въпросът е доколко петролът за $60 ще разтърси вече нестабилните държави.

Венецуела, борейки се с високата инфлация и изтичането на капитали, се изправи срещу непрекъснато повишаващите се лихви по заемите, защото инвеститорите се страхуват от фалит. Либийският добив нарасна четворно между април и октомври, след като сблъсъците отслабнаха, но през ноември падна с 32%. Добивът в Ирак достигна 13-годишен връх, след като правителството сключи договор с полуавтономния кюрдски регион, позволяващ им износа на повече петрол, стига да се бият с бунтовниците от Ислямска държава.

Ако Иран се съгласи да се въздържа от своята ядрена програма в замяна на облекчение от Запада за наложените санкции, страната от Персийския залив може да удвои добива си до 4,8 млн. барела дневно. В Русия санкциите от САЩ и ЕС заради анексирането на Крим и спадът на приходите заради евтиния петрол доведоха до рецесия, валутна криза и галопираща инфлация.

"Геополитическият риск е един от недостатъците на ниските цени на петрола", казва Брайън Йънгбърг, анализатор от компанията Edward D. Jones & Co.