Деница Любенова е правозащитен адвокат. От 2014 г. работи с ЛГБТИ организация "Действие", която предоставя безплатна правна помощ и представителство на ЛГБТИ хора. Деница води десетки дела пред национални съдилища, ЕСПЧ и пред Голям състав на Съда на Европейския съюз.

През 2016 г. Д. и Л. сключват хомосексуален граждански брак във Великобритания. За гражданския брак е съставен акт за сключване на брак от органите по гражданско състояние на Обединеното кралство. Съставен им е акт за граждански брак, на който е поставен апостил. В 6-месечния срок, предвиден от закона, Д. входира искане в Столична община, с което иска бракът й да бъде отразен в личния й регистрационен картон в Общината и да отразява актуалното й семейно положение, а именно „женен“.

Исканото от жалбоподателката актуализиране на семейното ѝ положение е свързано с гражданската регистрация. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/ е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в РБ и източник на лични данни за тях.1 ЕСГРАОН функционира на национално, областно и общинско ниво. Редът, начинът и образците на документите за функциониране на ЕСГРАОН се определят с Наредба за функциониране на Единната система за гражданска регистрация2, издадена на основание чл.113, ал.1 от Закона за гражданска регистрация. Съгласно нея „гражданската регистрация“ се свежда до вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението.3

Столична община, дава отказ на искането на Д. да регистрира брака й в Общината. Отказът на Столична община е обжалван и потвърден от Административен съд – София-град.4 Съдът обосновава отказа си с неналичието на елементите от сложния фактически състав, необходим за актуализиране на семейното положение в личния регистрационен картон на лицето.5 В допълнение Съдът посочва, че:

„В случая на първо място съгласно българското законодателство не е налице граждански брак, сключен във формата и изискванията на Семейния кодекс. Липсата на брак съгласно българското законодателство изключва възможността да се актуализира семейното положение на Д.К., т.е. да се осъществят останалите елементи от фактическия състав. Сключеният от жалбоподателката брак в Обединено кралство на В. и С. И. с Л. П. Б. не поражда последиците, които законът свързва с брака /чл.4, ал.1 от СК/. Еднаквият пол на лицата съставлява пречка за сключване на граждански брак, съгласно българското законодателство по аргумент от разпоредбите на чл.46, ал.1, изр.1 от Конституцията на РБ и на чл.5 от СК, съгласно които бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Тази уредба на брака не противоречи на разпоредбите на правото на европейската общност. Съгласно чл.12 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, „мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право“.6

Отказът на Столична община е потвърден от Административен съд София – град и от Върховен Административен съд.7 Мотивите за отказа на Върховен административен съд са съществуващите в Конституцията на РБ и Семейния кодекс ограничения, които дефинират брака като съюз между мъж и жена.8 В допълнение българските власти споделят разбирането, че признаването на правните последици от брака на еднополовата двойка, би било в противоречие с българския обществен ред.9 В същото време българската държава не е създала правна рамка, която да регулира институт на регистрирано партньорство или друга форма на признаване на връзката на лица от един и същи пол. Това е казусът на Д.К. и Л.Б., който е висящ пред Европейския съд по правата на човека. Признаването на правото на семеен живот на Д.К. и Л.Б. и защитата на това право, гарантирана от държавата чрез закон е от решаващо значение за съществуването и благополучието на двете жалбоподателки отделно и като семейна двойка.

Признаването на правото на семеен живот на Д.К. и Л.Б. и защитата на това право, гарантирана от държавата чрез закон е от решаващо значение за съществуването и благополучието на двете жалбоподателки отделно и като семейна двойка. Чрез регистрацията на брака си Д.К. и Л.Б. се стремят да получат по отношение на публичните власти и обществото в цялост публичност на семейното им положение, а именно, че имат общи житейски планове, смятат себе си за семейство и заедно поемат задължения. Отказът на публичните власти да признаят брака им е груба намеса в правото им на семеен живот и застрашават брачната им връзка. Жалбоподателките са открити за своята връзка и своя брак пред семействата си, на работното си място, в обществото и сред приятелите си. Никога не са крили за връзката си и единственото им желание е да я задълбочават.

Регистрирането на брака на Д.К. и Л.Б., като признаване на законното гражданско състояние на тези две лица, несъмнено засяга както личния, така и семейния им живот и попада в приложното поле на член 8, пар. 1 от Конвенцията (Дадоч с/у Малта, жалба № 38816/07, пар. 48, Решение от 20 юли 2010 г.). Практиката по подобни дела на ЕСПЧ сочи, че държавите членки са свободни, съгласно чл. 12 ЕКПЧ, както и съгласно чл. 14 във връзка с чл. 8 ЕКПЧ, да ограничат достъпа до брак на двойки от различен пол (вж. Schalk и Kopf, пар. 108 и Chapin and Charpentier, пар. 39). Независимо от това обаче, ЕСПЧ казва, че двойките от един и същи пол се нуждаят от правно признаване и защита на техните отношения (вж. Oliari и др., пар. 165). С оглед на това, държавите, които не гарантират правна защита на отношенията на лица, които се намират в семейни отношения, дори тези лица да са лица от един и същи пол, превишават свободата си на преценка и не изпълняват положителното си задължение да гарантират на жалбоподателите специфична правна уредба, която предвижда признаването и защитата на техните еднополови съюзи (пар. 185 Олиари и други с/у Италия). В практиката си ЕСПЧ е приел, че еднополовите партньорства се нуждаят от правно признаване и закрила и ако тази закрила не може да бъде осигурена чрез института на брака, то логично би било да има някаква форма на закрила, която се препокрива или се доближава до брака, каквато например е формата на закрила, която осигурява институтът на регистрираното съжителство (Олиари и други срещу Италия, Решение по жалби № 18766/11 и 36030/11, решение от 21.07.2015 г., пара 194 и следващите).

И ако България няма задължение да регулира браковете между лица от един и същи пол, то положително задължение е да признае сключените в чужбина бракове. Отказът да се признаят, означава да се допусне съществено ограничаване на правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на личността, което би било в разрез с ангажиментите на Република България като държава членка на ЕС и страна по ЕКПЧ. Подобно тълкуване би довело до съществено изначално ограничаване на определящи за демократичния конституционен порядък права като свободата и достойнството на личността, равенството на гражданите пред закона и неприкосновеността на личния живот, поради което считаме, че то е несъвместимо с развитието на РБ като демократична и правова държава. 

Отказът на българската държава да регистрира брака на Д.К. и Л.Б. поставя жалбоподателките в положение на правен вакуум, според който българската държава не може да признае правните последици от сключения помежду им брак в чужбина и в същото време не е създала правна уредба, която да гарантира правата им на семейство и на семейна общност. Поради горното, смятаме, че българската държава е прекрачила границата на свободата си на преценка и не е успяла да изпълни своето позитивно задължение да гарантира, че жалбоподателките имат на разположение специална правна рамка, предвиждаща признаване и защита на техните еднополови съюзи. 

Съпругите са дискриминирани както по отношение на хетеросексуални двойки, сключили брак в чужбина, така и по отношение на хомосексуални двойки, в които единият от съпрузите е гражданин на трета страна и искат пребиваване на територията на България. Несъмнено сходно е положението на Д.К. и Л.Б. като на разнополова двойка, която има сключен брак в чужбина по отношение на молбата им за регистрация на брака им. Липсата на законодателство обаче поставя Д.К. и Л.Б. в по-неблагоприятно третиране, тъй като на тях за разлика от разнополовите партньори им е отказано регистриране на брака. В допълнение, наличието на Решение № 11351 от 24.07.2019 г. по адм.д. № 11558/2018 г. на Върховен административен съд, с което ВАС на РБ признава правните последици на брак между лица от един и същи пол, сключен в чужбина само за целите на Директива 2004/38/ ЕО, а именно свободно движение, поставя Д.К. и Л.Б. в още по-неблагоприятно за тях положение. Очевидно е, че българската държава е създавала двойни стандарти именно с цел да бъдат дискриминирани български граждани с хомосексуална ориентация. 

Отказът от регистрация на брака на Д.К. и Л.Б. и признаване на правните последици от този брак се основава единствено на българското гражданство на лицата и на факта, че са хомосексуална двойка. Липсата на правна уредба на семейните отношения на еднополови двойки и в частност липсата на изрична уредба относно последиците от наличието на сключен в друга държава членка еднополов брак или регистрирано семейно партньорство представлява изначален риск за системна дискриминация спрямо тези лица и техните връзки и непропорционално засяга правото им на човешко достойнство и поставя тези лица и техните семейства в риск.  

 

Д. и Л. водят дело пред Европейския съд по правата на човека за нарушение на правото им на семеен живот и правото им на брак. Делото беше комуникирано на българското правителство през 2021 г. и е обявено за решаване. Решението по него се очаква през 2022 г. 

1. Задължение по чл.100 от Закона за гражданската регистрация. Част от функциите на ЕСГРАОН са: създаване и поддържане на регистри на актовете за гражданско състояние, създаване и поддържане на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние и създаване и поддържане на регистър на населението.
2. Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, обн. ДВ бр.43/08.06.2012г.
3. Съгласно Закона за гражданската регистрация последната включва съвкупността от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и други. Гражданската регистрация на физическите лица в РБ се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и в данните в други актове, посочени в закона. Актовете за гражданско състояние са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.
4. По жалбата е образувано административно дело № 7538/2017 г., 58 състав АССГ, по което е постановено Решение № 180/08.01.2018 г.
5. Съгласно Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, обн. ДВ бр.43/08.06.2012г. изискванията за актуализиране на семейното положение в личния регистрационен картон на лицето са както следва: наличие на граждански брак, сключен в чужбина в съответствие с българското законодателство; регистриране на този брак въз основа на препис или извлечение от съставения от чуждестранния местен орган акт за гражданско състояние /чл.4 от Наредбата/, чрез съставяне на акт за граждански брак в РБ; издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак по утвърден образец /чл.22 от Наредбата/; създаване на електронен еквивалент на акта за сключен граждански брак в Националния електронен регистър на актовете за гражданско състояние с въвеждане на последното състояние на данните от акта за гражданско състояние /чл.60, ал.1 от Наредбата/; обработване на актуализационен документ – електронен документ – акт за брак; отразяване в електронния личен регистрационен картон на актуалното семейно положение на лицето чрез данните от Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние или чрез обработване на актуализациония документ от длъжностно лице
6. Решение № 180/08.01.2018 г. по административно дело № 7538/2017 г., 58 състав АССГ.
7. Решение № 17003 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 4245/2018 на Върховния административен съд.
8. Решение № 17003 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 4245/2018 на Върховния административен съд.
9. Пак там.

----

Тази статия е създадена по проект "Rainbow Shield: Повишаване на достъпа до правна защина на ЛГБТИ хората в България" - 848902 - Rainbow Shield -REC-AG-2018/REC-RDIS-DISC-AG-2018 с финансовата подкрепа на Програма „Права, равенство и гражданство (2014-2020)“ на Европейския съюз. Съдържанието и отразява вижданията на нейния автор и е изцяло негова отговорност. Европейската комисия не поема никаква отговорност за използването на информацията, която статията съдържа.