На 3 март единственият останал  независим тв канал в Русия – „Дождь“, спря да излъчва. През последната година малкото останали свободи на журналистите в страната се изпаряваха, а цензорите затягаха желязната си хватка. През миналата седмица накрая постигнаха целта си. Звучи драматично, но смятам, че ерата на независимите медии в Русия приключи. Официално, законно беше сложен край на свободните издания.

Бях водещ на новинарско предаване по „Дождь“ - „Тук и сега“. Излъчваме от 2010 г. Имали сме тежки моменти и преди. По време на отравянето и по-късно на ареста на Алексей Навални, както и при последвалите протести – съответно през 2020 и 2021 г., достигнахме до 1,1 млрд. гледания на нашите стрийминг платформи и канала ни в Ютуб. Въпреки че нямаме медиен достъп до Кремъл и ни бяха сложили клеймо „чуждестранни агенти“ от правосъдното министерство, бяхме горди, че можем да продължим да излъчваме и да стигаме до милиони в тези исторически времена.

Войната в Украйна дойде като шок за нас. Владимир Путин обяви началото ѝ по държавната телевизия в 5 часа сутринта. Подобно на обявяването на Великата отечествена война, след като нацистите бомбардираха Киев, нямаше официална декларация – беше наречена просто „специална военна операция“. След първоначалния стрес започнахме да излъчваме 24 часа в денонощието. Много от нас спяха в телевизията. Ние сме малък екип, но разбирахме историческото значение на усилията си – нуждата и търсенето на обективна, независима информация.

Казвахме истината още от самото начало – наричахме войната война (това беше по-късно забранено от цензорите). Имахме предавания, в които показвахме какво реално се случва в Украйна. Интервюирах украински висши служители и журналисти, обикновени хора в Киев, Мариупол, Лвов,  други градове, които бяха бомбардирани от руските войски. Такива неща никога не биха се появили по държавната телевизия.

Усещахме се като наистина мощната свободна медия на Русия. В Ютуб имахме между 10 и 25 милиона гледания дневно. По някакъв начин никога не съм се чувствал по-силен – отколкото по време на тази първа мъчителна седмица. Но бързо стана твърде опасно, за да продължаваме. На 4 март в сила влезе закон, който предвижда затвор до 15 години за разпространението на „фалшиви новини“ за действията на руските войници. Така на практика единственият разрешен източник на информация остана руското военно министерство. Оттам продължаваха да отричат, че има цивилни жертви и съобщаваха за минимални военни загуби.

В същото време главният прокурор започна да квалифицира всяка финансова или стратегическа помощ за гражданите на Украйна като предателство, което се наказва с 20 години затвор. Абсурдно, но дори интервю с украински журналист може теоретично да се сметне за предателство вече.

Това вдигна залогът твърде високо. Истинската журналистика стана твърде рисковано занимание в Русия. Миналия четвъртък ние бяхме принудени да спрем работа, няколко часа преди законът да влезе в сила, за да защитим екипа от неизбежните преследвания. Надяваме се, че ще е временно, тъй като всички ние вярваме, че ще намерим начин да работим под някаква форма. „Не е краят на шоуто, просто краят на един сезон, но ще има продължение“, това бяха думите на раздяла на Наталия Синдиева, една от нашите създателки и изпълнителка директорка на телевизията. Тя и главният редактор Тихон Дзядко показаха героична работна етика и вдъхновяващо лидерство по време на последните седмици на „Дождь“.

Оттогава ситуацията с медиите се влоши още. Фейсбук и Туитър бяха блокирани и е въпрос на дни и Ютуб да ги последва. Голямата руска стена се издигна, тухла по тухла пред нашите очи и това води до пълна изолация от външния свят. Желязната завеса се връща, с напомняне за времената на Съветския съюз, така скъпи на сърцето на Путин. Но нещо ми казва, че СССР 2.0 ще бъде още по-зловещо място от зле свършилия му предшественик. Като в мрачна и абсурдна творба на братя Коен, това няма да е страна за журналисти, млади или стари. Свърши се с модерната Русия, такава, каквато я познавахме. Путин сега бомбардира не само Украйна, но и Русия – културата ѝ, наследството ѝ, цивилизацията ѝ.

В очакване на най-лошото, в неделя взех най-трудното решение в живота си и се качих на последния полет на „Аерофлот“, който можеше да кацне в ЕС. Точно като през 1922 г., когато интелигенцията напуска новосъздадения Съветски съюз на борда на "корабите с философи", стотици руски независими журналисти, политици, творци и общественици сега се отправят към Европа с полети, което кацат в Грузия, Латвия, Армения... Аз ще продължа с журналистическата си работа във Франция, страна, на която отдавна се възхищавам за ценностите и принципите. Пиша писмо направо на Еманюел Макрон, който показа кураж и упорство в опитите си да се противопостави на агресията на Русия, с молба да мога да работя.

Преминавайки през всичко това, аз смятам, че не Русия се бие с Украйна, а Путин. Това е неговото отмъщение за демократичния преход, обръщането към Европа. Путин мрази това, той се опитва да изтрие и от Русия знаците на европейзация. Политическите дебати, свободните медии, всичко това е част от бойното поле. Но аз все още съм убеден, че Русия е Европа, въпреки че временно се е отклонила от пътя по най-криминалния възможен начин. Ще се върнем обратно, дори Путин с неговите бомби не може да попречи това да се случи.

Ще продължим да поддържаме духа на свободните медии, въплъщаван от „Дождь“ – под това име или под някое друго, и от чужбина, ако се налага. И един ден, и Русия, и Украйна една до друга, но независимо една от друга, ще бъдат напълно интегрирани членове на Европа и ще бъдат приемани като такива. Работим за това.

Денис Катаев е руски журналист, водещ на „Тук и сега“ по тв „Дождь“. Коментарът му е публикуван в "Гардиън". Заглавието е на Клуб Z.