Ad Config - Website header

 

Article_top

Момчил Инджов

Арабската пролет става главната причина българското посолство в Тунис да не бъде закрито и да продължава да работи и до днес.

Това разказва в книгата си "Поредното начало" (изд. "Монт") дългогодишният наш дипломат арабист Петко Дойков. В момента той е посланик в Индия, но е заемал същия пост в Тунис в периода 2008-2012 г.

И точно в малката африканска страна Дойков става свидетел на Арабската пролет. Тя започва именно от Тунис, където получава названието Жасминова революция.

На 17 декември 2010 г. 27-годишният Мохамед Буазизи – женен с малки деца, се залива с бензин и се самозапалва на централния площад в градчето Сиди Бузид. Той едва свързва двата края, като продава зеленчуци на местния пазар. Служителка на местната администрация го глобява, като му отправя фалшиво обвинение в незаконна търговия.

Отчаян, младежът посяга на живота си. Само седмица по-късно новината за самозапалването на Буазизи е обиколила страната. На 24 декември жителите на съседното на Сиди Бузид градче Мензел Бузайен излизат на протест срещу корупцията и безработицата.

Като посланик в Тунис Петко Дойков става свидетел на началото на Арабската пролет. Снимка БГНЕС

Демонстрациите обхващат цялата страна на 4 януари, когато Мохамед Буазизи умира от тежките си рани. В резултат тунизийският президент Бен Али пада от власт и бяга от страната. Следва т. нар. Пролет, обхванала почти всички арабски държави. Тя води до падането на президентите на Египет и Йемен. В Либия Муамар Кадафи е не само свален, но и убит. Бунтовете срещу Башар Асад в Сирия продължават и до днес.

Но никой не е очаквал, че Арабската пролет ще тръгне именно от Тунис, разказва Петко Дойков пред Клуб Z. Другите посланици също били изненадани.

"Това, което очаквахме, бе кой ще наследи властта. Бен Али вече бе на възраст. Имаше традиционните за случая спекулации за здравословното му състояние. Обсъждахме помежду си кой клан ще вземе надмощие. Тунис бе изключително затворен по онова време от информационна гледна точка", спомня си дипломатът.

Все пак не трябва да се забравя, че Тунис е може би най-демократичната сред арабските държави. И докато в съседните Алжир и Либия на власт са военните, в малката република, наричана още Страната на жасмините, винаги е управлявало МВР - вътрешното министерство.

Със самозапалването си Мохамед Буазизи отприщва бунтовете в Тунис.

И макар почти никой да не е очаквал кървави бунтове, всичко в Тунис отдавна е тлеело. Главният проблем в тази страна била младежката безработица. Интересното е, че тя се шири и до днес дори сред хората, току що завършили висше образование. Близо половината, или 44 на сто от тях в момента са без работа. Причината е, че се произвеждат повече висшисти, отколкото могат да поемат държавната администрация и бизнесът.

Тенденцията да има много висшисти е заложена още от знаменития президент (1957-1987) Хабиб Бургиба. Тунизийците обичат да казват, че разчитат на сивото си вещество, докато могъщите им съседи Алжир и Либия са икономически и военни сили.

Проблемът с излишъка от висшисти е от повече от десетилетие. Но позицията на властите в Тунис винаги е била, че е по-добре да управляват безработни висшисти, отколкото безработни необразовани хора.

Но пък големият брой възпитаници на университети изиграва голяма роля за Жасминовата революция. В Тунис много хора, предимно от младите, владеят информационните нехнологии. И бунтовете се организират чрез фейсбук и другите социални мрежи.

Само месец преди началото на събитията в Тунис българското посолство там е пред закриване. Причина са предприетите съкращения. Те засягат и дипломацията ни, като идеята е чрез тези съкращения тя да стане по-ефективна. Принадлежащите на страната ни посолство, резиденция на посланика и жилищен блок следва ба бъдат продадени.

Тунизийският президент Бен Али пада от власт заради бунтовете.

Отгоре на всичко, в периода 2008-2010 г. българското посолство в Тунис служи като мисия за контакт на НАТО с местните власти. След изтичане на двегодишния мандат от алианса ни предлагат той да бъде продължен. София обаче отказва. Тази функция тогава е поета от Франция - бившата метрополия на Тунис.

Но избухването на бунтовете осуетява намеренията за продажба на трите български имота. Тя можела да бъде реализирана само след успокояване на обстановката. Това гласяла и пратената от посланик Петко Дойков грама до София.

Междувременно бунтове избухват и в съседна Либия и те са много по-кървави от тези в Тунис. Посолството ни в Триполи е закрито. Такава е ситуацията и до днес заради неспокойната обстановка.

А посолството в Тунис започва да обслужва и българите, намиращи е в Либия. И така правителството в София взема решение, отменящо предишното. На практика Арабската пролет спасява българската дипломатическа мисия в Тунис, която продължава да работи и днес.

 
Силите за сигурност пребиват демонстранти в столицата гр. Тунис. Снимки Уикипедия

Арабската пролет става главната причина българското посолство в Тунис да не бъде закрито и да продължава да работи и до днес.

Това разказва в книгата си "Поредното начало" (изд. "Монт") дългогодишният наш дипломат арабист Петко Дойков. В момента той е посланик в Индия, но е заемал същия пост в Тунис в периода 2008-2012 г.

И точно в малката африканска страна Дойков става свидетел на Арабската пролет. Тя започва именно от Тунис, където получава названието Жасминова революция.

На 17 декември 2010 г. 27-годишният Мохамед Буазизи – женен с малки деца, се залива с бензин и се самозапалва на централния площад в градчето Сиди Бузид. Той едва свързва двата края, като продава зеленчуци на местния пазар. Служителка на местната администрация го глобява, като му отправя фалшиво обвинение в незаконна търговия.

Отчаян, младежът посяга на живота си. Само седмица по-късно новината за самозапалването на Буазизи е обиколила страната. На 24 декември жителите на съседното на Сиди Бузид градче Мензел Бузайен излизат на протест срещу корупцията и безработицата.

Като посланик в Тунис Петко Дойков става свидетел на началото на Арабската пролет. Снимка БГНЕС

Демонстрациите обхващат цялата страна на 4 януари, когато Мохамед Буазизи умира от тежките си рани. В резултат тунизийският президент Бен Али пада от власт и бяга от страната. Следва т. нар. Пролет, обхванала почти всички арабски държави. Тя води до падането на президентите на Египет и Йемен. В Либия Муамар Кадафи е не само свален, но и убит. Бунтовете срещу Башар Асад в Сирия продължават и до днес.

Но никой не е очаквал, че Арабската пролет ще тръгне именно от Тунис, разказва Петко Дойков пред Клуб Z. Другите посланици също били изненадани.

"Това, което очаквахме, бе кой ще наследи властта. Бен Али вече бе на възраст. Имаше традиционните за случая спекулации за здравословното му състояние. Обсъждахме помежду си кой клан ще вземе надмощие. Тунис бе изключително затворен по онова време от информационна гледна точка", спомня си дипломатът.

Все пак не трябва да се забравя, че Тунис е може би най-демократичната сред арабските държави. И докато в съседните Алжир и Либия на власт са военните, в малката република, наричана още Страната на жасмините, винаги е управлявало МВР - вътрешното министерство.

Със самозапалването си Мохамед Буазизи отприщва бунтовете в Тунис.

И макар почти никой да не е очаквал кървави бунтове, всичко в Тунис отдавна е тлеело. Главният проблем в тази страна била младежката безработица. Интересното е, че тя се шири и до днес дори сред хората, току що завършили висше образование. Близо половината, или 44 на сто от тях в момента са без работа. Причината е, че се произвеждат повече висшисти, отколкото могат да поемат държавната администрация и бизнесът.

Тенденцията да има много висшисти е заложена още от знаменития президент (1957-1987) Хабиб Бургиба. Тунизийците обичат да казват, че разчитат на сивото си вещество, докато могъщите им съседи Алжир и Либия са икономически и военни сили.

Проблемът с излишъка от висшисти е от повече от десетилетие. Но позицията на властите в Тунис винаги е била, че е по-добре да управляват безработни висшисти, отколкото безработни необразовани хора.

Но пък големият брой възпитаници на университети изиграва голяма роля за Жасминовата революция. В Тунис много хора, предимно от младите, владеят информационните нехнологии. И бунтовете се организират чрез фейсбук и другите социални мрежи.

Само месец преди началото на събитията в Тунис българското посолство там е пред закриване. Причина са предприетите съкращения. Те засягат и дипломацията ни, като идеята е чрез тези съкращения тя да стане по-ефективна. Принадлежащите на страната ни посолство, резиденция на посланика и жилищен блок следва ба бъдат продадени.

Тунизийският президент Бен Али пада от власт заради бунтовете.

Отгоре на всичко, в периода 2008-2010 г. българското посолство в Тунис служи като мисия за контакт на НАТО с местните власти. След изтичане на двегодишния мандат от алианса ни предлагат той да бъде продължен. София обаче отказва. Тази функция тогава е поета от Франция - бившата метрополия на Тунис.

Но избухването на бунтовете осуетява намеренията за продажба на трите български имота. Тя можела да бъде реализирана само след успокояване на обстановката. Това гласяла и пратената от посланик Петко Дойков грама до София.

Междувременно бунтове избухват и в съседна Либия и те са много по-кървави от тези в Тунис. Посолството ни в Триполи е закрито. Такава е ситуацията и до днес заради неспокойната обстановка.

А посолството в Тунис започва да обслужва и българите, намиращи е в Либия. И така правителството в София взема решение, отменящо предишното. На практика Арабската пролет спасява българската дипломатическа мисия в Тунис, която продължава да работи и днес.

Коментари

franko1880's picture
franko1880
franko1880

franko1880

"в периода 2008-2010 г. българското посолство в Тунис служи като мисия за контакт на НАТО с местните власти. След изтичане на двегодишния мандат от алианса ни предлагат той да бъде продължен. София обаче отказва. "

Как можеш да откажеш подобно нещо? Но какво да се очаква от ГЕРБ когато е на власт с тяхните "калинки"!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Да така беше....

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията