Новата 2015 година почти сигурно ще мине под знака на реформите в здравеопазването и без съмнение ще се свързва с едно име – това на ресорния министър д-р Петър Москов.

Амбиците му да сложи ред в системата проличаха още в първите дни от мандата му и вече спечелиха хиляди привърженици. Москов предложи радикални промени в спешната помощ и Закона за здравното осигуряване, но също така подготвя нова лекарствена политика и истинско възраждане на позабравеното електронно здравеопазване. С една единствена цел – да се спестят пари в публичния сектор не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.

Реформата „Москов” се очаква да започне с обещаното вдигане на лекарските възнаграждения в спешната помощ. Още от януари медицинският персонал ще може да разчита на 20% увеличение на заплатите, но само при постигнати резултати. Както самият министър уточни, „парите няма да се раздават на калпак”, а в зависимост от броя на спешните повиквания, регистрираната дейност и изминатите километри за спасяването на човешки живот.

Мярката е част от проект за промени в системата на спешната помощ, който се разработва още от предходното правителство. И макар че министър Москов беше обвинен от опозицията, че „преписва законите на предшественичката си Таня Андреева”, мигновено спечели подкрепата на всички служители на спешните центрове в страната. Самият документ също се появи по спешност след зачестилите ромски нападения над медици.

Ресорното ведомство очаква да получи 85 млн. евро по линия на европейските фондове, с които планира да закупи нови линейки, да ремонтира сградите, в които се помещават спешните центрове, и да се справи с недостига на кадри в сектора. Обмислят се и възможности за по-добра организация на дейността, особено в малките населени места, където колите са крайно недостатъчно, а обслужват едновременно един голям град и селата в района.

Министър Москов е убеден, че реформите в този сектор ще повлекат след себе си положителни промени за всички останали сегменти на здравеопазването, включително за болничната и извънболничната помощ. Очевидно с него са съгласни и управляващите, защото изготвената концепция вече получи одобрението на Министерския съвет и беше подкрепена дори в Народното събрание.

Промените, касаещи лекарствената политика, са подробно разписани в проект за промени в Закона за здравното осигуряване, публикуван на сайта на здравното ведомство за обществено обсъждане. Новите текстове продължават спестовната политика на Москов, защото ще позволяват на касата да връща в бюджета си всички направени разходи за лекарства, които доказано не действат.

Качествата и ефективността на медикаментите ще бъдат проверявани по специални критерии и ще се защитават от медицински доказателства, които ще са част от нов механизъм за оценка на здравните технологии при прилагането на лекарствени продукти. Оценката ще е задължителна за всички продукти, за които касата не е договорила отстъпки. Те на свой ред ще са задължителни за новите медикаменти в позитивната листа, увеличаващи разходите на касата. По този начин ресорното ведомство се надява да спести ресурс от бюджета на НЗОК и да подобри цялостно финансирането на сектора.

В същия дух е и разписаното предложение пакетът от медицински услуги, заплащани с публични средства, да се раздели на основен и допълнителен. По този начин ще се даде възможност за по-адекватно развитие на доброволното здравно осигуряване. Идеята е базовият пакет напълно да обезпечава грижите за детското и майчиното здраве и да предлага безлимитно лечение на най-масовите заболявания като сърдечно-съдови, онкологични и белодробни. В допълнителния пакет пък ще бъдат включени услуги, за които свободно ще се конкурират частните фондове на пазара. Преди това обаче министерството ще трябва да се справи с разрастващия се конфликт между болниците и застрахователните дружества, които се карат кой какви услуги трябва да доплаща в системата.

Друга от мерките предвижда да се засили участието на лекари и зъболекари при контрола по изпълнението на договорите между касата и болниците, както и по отношение на договарянето на санкциите при неизпълнението на тези договори. Болниците, медицинските центрове, лабораториите и лекарите, срещу които НЗОК получава чести оплаквания от пациентите, ще губят договора си с институцията. Самата каса пък няма да финансира нови дейности догодина и няма да подписва договори с лечебни заведения, получили лиценз след 31 декември 2014-а. Единствените допълнителни разходи ще са за клиничните пътеки по инфекциозни болести, чиято цена ще се увеличи от 1 януари, както се доховориха лекарите и касата с подписания в края на годината Национален рамков договор за 2015-а.  

Не на последно място е предвидено вноските за здраве, плащани от държавата за контингента от държавни служители, пенсионери, ученици, студенти, военни, социално слаби и пр. да започне плавно да се увеличава с по 5% годишно от 2016 г. докато стигне пълния размер на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се (в момента 420 лв.). Сега държавата превежда дължимите 8% върху половината от тази сума. Очакванията на здравното министерство са по този начин да се елеминира ежегодният дефицит в бюджета на здравната каса.  

Що се отнася до електронното здравеопазване, първите стъпки в тази посока ще направи Националната здравноосигурителна каса. От януари институцията въвежда електронно отчитане на всеки приет и изписан пациент, за да елиминира измамниците, които източват средства от бюджета й. Конкретната цел е да контролира дейността на договорните си партньори. Благодарение на системата веднага ще става ясно дали един пациент се води приет в две болници едновременно и дали лечебните заведения не регистрират хората фиктивно, за да отчитат неизвършена дейност.

По подобен начин ще се следят и търговете за лекарства в болниците. До март 2015-а трябва да е готова специална електронна система, която да управлява всички сделки и да гарантира честни и прозрачни тръжни процедури. Очаква се борсата да уеднакви не само условията при покупка на медикаменти, но и крайните цени. В момента те се разминават с хиляди левове в отделните болници, а разликите са един от методите за източване на средства от системата.   

До края на 2015-а ще има още тестови системи за електронна рецепта, електронно досие, електронен фиш и електронна здравна карта за всеки пациент. Министър Москов е категоричен, че това ще намали не само опашките пред лекарските кабинети, но и административните неуредици, с които болните сега се сблъскват на всяка крачка. 

Лошата новина е, че независимо от предприетите промени в сектора и желанието на министър Москов за финансов ред в системата, здравната каса вероятно ще има проблеми с парите и през новата 2015 година. В бюджета й не беше предвиден нито лев повече от похарченото през 2014-а, а е известно, че всяка промяна в здравеопазването е свързана с допълнителни разходи. Ръководството на НЗОК вече намеква за очакван дефицит, а Българският лекарски съюз прогнозира недостиг в рамките на 150 млн. лева. Очакват се и съдебни дела заради гласуваната забрана касата да работи с нови болници, защото всяко лечебно заведение, направило инвестиции в сграда и апаратура, ще има пълното право да осъди държавата за пропуснати ползи.  

Така или иначе предстои доста динамична година в здравеопазването. А дали и доколко реформата „Москов” ще бъде успешна за ресорното ведомство, само времето ще покаже.