Наш кореспондент, ТАМПА, ФЛОРИДА 

"Вие още ли сте президент?", бе въпросът, с който известният комик Стивън Колбер посрещна Барак Обама в студиото на предаването си "Дневно шоу". Макар и отправен от комик, който разсмива Америка до сълзи, този въпрос към Обама е може би е най-серизният, зададен му през отиващата си година.

Барак Хюсен ще бъде държавен глава и през 2015 Г. и по-догодина, но функцията му на лидер на САЩ изглежда умалена в новата светлина на политическата сцена.

Въпросът на Колбер отразява и факта, че Обама е може би първият президент, който загуби доверие по всички линии. Повечето американци заявяват в социалните мрежи, че не го харесват и не одобряват стила му на управление. Собствената му Демократическа партия почти напълно се отвърна от него и се фокусира върху търсенето на надежден кандидат за президентските избори през 2016 г. 

Републиканците, които от 2015-а ще командват парада и в двете палати на Конгреса, кроят как да ликвидират всичко, направено досега от Обама. 

Макар, че от мандата му остават още 24 месеца, той вече изглежда като президент, който е с единия крак вън от Белия дом. Цялото му поведение не показва, че катастрофалните междинни избори през ноември т.г. са го накарали поне малко да се промени.

Накрая на 2014 г. Обама се опитва да се представи като освободен, партиино независим държавен глава. Той въстана срещу "охранителния чадър", който е разтворил над него "Сикрет сървиз" и заяви, че иска повече жизнено пространство.

Хората от тесния кръг на президента с почуда констатират, че той е готов да забърка нови алхимични експерименти в политическата си лаборатория без да се страхува, че ще навреди на партята си.

Обама изглежда не се вълнува и от това, че оставя диря в историята като най-провалилият се президент на САЩ след Втората световна война. След години историците, които ще гледат под лупа управлението му, дори и с най-доброжелателен подход, едва ли ще могат да открият нещо положително.

Барак Обама се опитва да извлече дивиденти от това, че икономиката най-сетне дръпна и догодина се очаква още по-голямо оживяване в стопанството. Критиците му обаче казват, че ако президентът бе следвал по-предприемчива и прагматична политика, САЩ са щели да загърбят рецесията много по-бързо. 

Той бе против увеличаването на нефтодобива и изграждането на петролопровод от Канада до рафинериите на брега на Мексиканския залив. От първия си ден в Овалния кабинет Обама води мащабна война срещу електроцентралите, които още произвеждат ток от въглища макар, че в тях бяха инсталирани изключително ефикасни филтри.

Президентът е най-активният адвокат на зелената енергия и насочи сериозни държавни инвестиции в сектора. Производството на слънчеви батерии обаче даде заден ход под натиска на евтиния внос от Китай и щатските фабрики фалираха една след друга. От друга страна еколозите, които бяха едни от най-твърдите сюзници на президента, бият тревога, че вятърните и слънчевите централи убиват хиляди птици и нарушават баланса в природата. 

Барак Обама се държи като човек, който живее във въображаем свят, напълно откъснат от действителността. Тези дни той се похвали, че при неговото управлениеАмерика станала по-малко расистка.Черните бунтове в предградието Фъргюсън на Сейнт Луис, Мисури, и непреставащите демонстрации в Ню Йорк, говорят тъкмо обратното.

Политиката на Белия дом към повишаване на данъците, разрастващата се регулираща роля на държавата в бизнеса и подскочилите разходи за здравеопазване, почти задушиха средната класа и задълбочиха мизерията в черните предградия. При Обама безработицата сред афроамерканците достигна 11,4 на сто (при средна за страната 5,3 на сто), а преобладаваща част от излежаващите присъди над 2 милиона души, са с тъмен цвят на кожата.

Обама е първият чернокож президент на САЩ, но при него икономическото положение на цветните малцинства е в най-бедственото си състояние от десетки години. Той подписа амнистия за 12 милиона незаконни емигранти от Южна Америка и Мексико, но не може да им гарантира интегриране в Съединените щати.

Отсъствието на перспектива идва от липсата на стимули и подкрепа за малкия и средния бизнес, които са главните генератори на работни места в страната. 

Но ако на вътрешния фронт Обама записа куп поражения и серизни грешки, на външния резултатите са още по-плачевни. Президентът е горд, че сложи край на двете войни - в Ирак и в Афганистан. След изетглянето на америаканските войски от Ирак, Близкият изток е изправен пред пълен хаос.

Вакуумът във властта в Ирак и неутралитета на САЩ спрямо гражданската война в Сирия доведоха до появата на Ислямска държава, която заплашва да превърне целия район във врящ котел от верски конфликти. В Афганистан положението не е по-оптимистично и затова там за неопрделено време ще останат повече от 13 хиляди войници на САЩ. 

Във Вашингтон са концентрирани много от мозъчните тръстове, които досега са трасирали външнополитическата стратегия на страната. Барак Обама е може би първият президент, който реши, че и в тази област може да действа напълно сам. За първи път в новата история на САЩ се стигна почти до разрив с най-верния сюзник на Вашингтон в Близкия изток - Израел, който е единствената демократична държава в Близкия изток.

Хаотична и неразбираема е американската политика и спрямо държавите от Източна Европа. САЩ първо обещаха да разгърнат над тях чадъра на противоракетната отбрана, след това се отдръпнаха. Нерешителността и пасивната позиция на Обама създаде усещането, че на международната арена всеки може да си разиграва коня, както си поиска.

Руският лидер Владимир Путин заграби Крим и започна война срещу Украйна, аВашигтон единствено се задоволи с въвеждането на частични санкции срещу Москва.

"Искаме оръжие, а не одеяла", заяви президентът на Украйна Петро Порошенко при визитата си в САЩ по-рано тази година.

Отчуждение и спадане на доверието се забелязват и сред западноевропейските партньори на Вашингтон. Това е пряк резултат от безпрецедентната политика на подслушване и следене на политичеки и държавни лидери на Стария континент, осъществявана от шпионските агенции на Съединените щати.

Обама се опитва да се представи за човек, който има принос за развитието на американската демокрация. Но пресата, която в началото на управлението му бе влюбена в него до уши, все повече се оплаква, че е подлагана на строг държавен контрол. За първи път от години в САЩ бяха разследвани репортери затова, че са се възползвали от конституционното си право за свобода на информацията.

Бившата разследваща журналистка от "Ню Йорк тамс" Джудит Милър разкри, четайните служби са качили на нейния лаптоп секретни файлове за иракските оръжия за масово поразяване, за да я обвинят, че разполага с поверителна информация.

Преди дни кабинетът на Обама оповести, че създава специално звено към Белия дом, натоварено да "запушва дупките", през които изтича информация. Всъщност задачата на новия офис ще бъде да държи пресата на разстояние. Медиите с огорчение отбелязват, че президентът на когото са гледали като на свой съюзник, е изградил желязна завеса около админстрацията си, за да пази всичко скрито-покрито. 

След две годин Барак Обама ще напусне Белия дом. Репортери се шегуват, че 24 месеца преди да остане без работа, той вече е загубил основния си работодател - американските гласоподаватели - хората, плащащи данъците, които формират държавния бюджет.

Наш корепосндент, ТАМПА, ФЛОРИДА 

"Вие още ли сте президент?", бе въпросът, с който известният комик Стивън Колбер посрещна Барак Обама в студиото на предаването си "Дневно шоу". Макар и отправен от комик, който разсмива Америка до сълзи, този въпрос към Обама е може би е най-серизният, зададен му през отиващата си година.

Барак Хюсен ще бъде държавен глава и през 2015 Г. и по-догодина, но функцията му на лидер на САЩ изглежда умалена в новата светлина на политическата сцена.

Въпросът на Колбер отразява и факта, че Обама е може би първият президент, който загуби доверие по всички линии. Повечето американци заявяват в социалните мрежи, че не го харесват и не одобряват стила му на управление. Собствената му Демократическа партия почти напълно се отвърна от него и се фокусира върху търсенето на надежден кандидат за президентските избори през 2016 г. 

Републиканците, които от 2015-а ще командват парада и в двете палати на Конгреса, кроят как да ликвидират всичко, направено досега от Обама. 

Макар, че от мандата му остават още 24 месеца, той вече изглежда като президент, който е с единия крак вън от Белия дом. Цялото му поведение не показва, че катастрофалните междинни избори през ноември т.г. са го накарали поне малко да се промени.

Накрая на 2014 г. Обама се опитва да се представи като освободен, партиино независим държавен глава. Той въстана срещу "охранителния чадър", който е разтворил над него "Сикрет сървиз" и заяви, че иска повече жизнено пространство.

Хората от тесния кръг на президента с почуда констатират, че той е готов да забърка нови алхимични експерименти в политическата си лаборатория без да се страхува, че ще навреди на партята си.

Обама изглежда не се вълнува и от това, че оставя диря в историята като най-провалилият се президент на САЩ след Втората световна война. След години историците, които ще гледат под лупа управлението му, дори и с най-доброжелателен подход, едва ли ще могат да открият нещо положително.

Барак Обама се опитва да извлече дивиденти от това, че икономиката най-сетне дръпна и догодина се очаква още по-голямо оживяване в стопанството. Критиците му обаче казват, че ако президентът бе следвал по-предприемчива и прагматична политика, САЩ са щели да загърбят рецесията много по-бързо. 

Той бе против увеличаването на нефтодобива и изграждането на петролопровод от Канада до рафинериите на брега на Мексиканския залив. От първия си ден в Овалния кабинет Обама води мащабна война срещу електроцентралите, които още произвеждат ток от въглища макар, че в тях бяха инсталирани изключително ефикасни филтри.

Президентът е най-активният адвокат на зелената енергия и насочи сериозни държавни инвестиции в сектора. Производството на слънчеви батерии обаче даде заден ход под натиска на евтиния внос от Китай и щатските фабрики фалираха една след друга. От друга страна еколозите, които бяха едни от най-твърдите сюзници на президента, бият тревога, че вятърните и слънчевите централи убиват хиляди птици и нарушават баланса в природата. 

Барак Обама се държи като човек, който живее във въображаем свят, напълно откъснат от действителността. Тези дни той се похвали, че при неговото управлениеАмерика станала по-малко расистка.Черните бунтове в предградието Фъргюсън на Сейнт Луис, Мисури, и непреставащите демонстрации в Ню Йорк, говорят тъкмо обратното.

Политиката на Белия дом към повишаване на данъците, разрастващата се регулираща роля на държавата в бизнеса и подскочилите разходи за здравеопазване, почти задушиха средната класа и задълбочиха мизерията в черните предградия. При Обама безработицата сред афроамерканците достигна 11,4 на сто (при средна за страната 5,3 на сто), а преобладаваща част от излежаващите присъди над 2 милиона души, са с тъмен цвят на кожата.

Обама е първият чернокож президент на САЩ, но при него икономическото положение на цветните малцинства е в най-бедственото си състояние от десетки години. Той подписа амнистия за 12 милиона незаконни емигранти от Южна Америка и Мексико, но не може да им гарантира интегриране в Съединените щати.

Отсъствието на перспектива идва от липсата на стимули и подкрепа за малкия и средния бизнес, които са главните генератори на работни места в страната. 

Но ако на вътрешния фронт Обама записа куп поражения и серизни грешки, на външния резултатите са още по-плачевни. Президентът е горд, че сложи край на двете войни - в Ирак и в Афганистан. След изетглянето на америаканските войски от Ирак, Близкият изток е изправен пред пълен хаос.

Вакуумът във властта в Ирак и неутралитета на САЩ спрямо гражданската война в Сирия доведоха до появата на Ислямска държава, която заплашва да превърне целия район във врящ котел от верски конфликти. В Афганистан положението не е по-оптимистично и затова там за неопрделено време ще останат повече от 13 хиляди войници на САЩ. 

Във Вашингтон са концентрирани много от мозъчните тръстове, които досега са трасирали външнополитическата стратегия на страната. Барак Обама е може би първият президент, който реши, че и в тази област може да действа напълно сам. За първи път в новата история на САЩ се стигна почти до разрив с най-верния сюзник на Вашингтон в Близкия изток - Израел, който е единствената демократична държава в Близкия изток.

Хаотична и неразбираема е американската политика и спрямо държавите от Източна Европа. САЩ първо обещаха да разгърнат над тях чадъра на противоракетната отбрана, след това се отдръпнаха. Нерешителността и пасивната позиция на Обама създаде усещането, че на международната арена всеки може да си разиграва коня, както си поиска.

Руският лидер Владимир Путин заграби Крим и започна война срещу Украйна, аВашигтон единствено се задоволи с въвеждането на частични санкции срещу Москва.

"Искаме оръжие, а не одеяла", заяви президентът на Украйна Петро Порошенко при визитата си в САЩ по-рано тази година.

Отчуждение и спадане на доверието се забелязват и сред западноевропейските партньори на Вашингтон. Това е пряк резултат от безпрецедентната политика на подслушване и следене на политичеки и държавни лидери на Стария континент, осъществявана от шпионските агенции на Съединените щати.

Обама се опитва да се представи за човек, който има принос за развитието на американската демокрация. Но пресата, която в началото на управлението му бе влюбена в него до уши, все повече се оплаква, че е подлагана на строг държавен контрол. За първи път от години в САЩ бяха разследвани репортери затова, че са се възползвали от конституционното си право за свобода на информацията.

Бившата разследваща журналистка от "Ню Йорк тамс" Джудит Милър разкри, четайните служби са качили на нейния лаптоп секретни файлове за иракските оръжия за масово поразяване, за да я обвинят, че разполага с поверителна информация.

Преди дни кабинетът на Обама оповести, че създава специално звено към Белия дом, натоварено да "запушва дупките", през които изтича информация. Всъщност задачата на новия офис ще бъде да държи пресата на разстояние. Медиите с огорчение отбелязват, че президентът на когото са гледали като на свой съюзник, е изградил желязна завеса около админстрацията си, за да пази всичко скрито-покрито. 

След две годин Барак Обама ще напусне Белия дом. Репортери се шегуват, че 24 месеца преди да остане без работа, той вече е загубил основния си работодател - американските гласоподаватели - хората, плащащи данъците, които формират държавния бюджет.