"Банковият надзор е причина за тази упоритост при търсенето на свои хора в управителния съвет или като гуверньор на Централната банка."

Това заяви днес един от най-големите български икономически експерти Красен Станчев в интервю за БНР. Той коментира фарсовите опити на коалицията да избере нов управител на БНБ. Само преди няколко единият от кандидатите - Андрей Гюров се оттегли от надпреварата, но другият - Любомир Каримански, продължава упорито да иска да поеме поста и гласуването му предстои в петък. 

Станчев аргументира позицията си с припомняне на казуса КТБ. Според него, по онова време върху Централната банка е имало политическо влияние, а БНБ е управлявана като с Политбюро. Другите банки, знаейки какви са привилегиите на КТБ, не са имали много вземане-даване с нея. Затова системата запази завидна стабилност, но повдигна въпроси - как протича надзорът и какъв е статутът на банките, които са местна собственост и се управляват като еднолични търговски дружества, казва Станчев. 

Експертът смята, че ИТН няма да оттеглят кандидатурата на Каримански - жест, какъвто направиха от ПП. 

"ИТН не са по тези жестове."

Какви качества обаче трябва да притежава един гуверньор? 

"Управителят на БНБ трябва да има опит от кризисни ситуации в България и в чужбина, както и доверие на международни финансови институции - Европейската централна банка, другите европейски банки, Международния валутен фонд и Световната банка", казва Станчев. 

И напомня, че половината от сегашния управителен съвет отговаря на тези условия. Освен това, твърди експертът, има българи в чужбина, които са работили в МВФ и Световната банка и имат подобни качества. 

Най-интересно обаче е разсъждението на икономиста по отношение на най-голямото предизвикателство пред новия гуверньор. Повечето експерти споделят тезата, че това ще бъде превеждането на България от чакалнята на зоната до фактическото ни приемане в нея. Според Станчев обаче, проблемът е друг.

"Най-голямото предизвикателство във вътрешен план е разпределението на средствата от резерва, когато България влезе в Еврозоната. Резервът е 102% от масата пари в обращение, в момента между 43 и 45 милиарда.

Второто предизвикателство е регулирането на банките в много трудна обстановка, включително и от гледна точка на разплащателна система.

И трето - в страни, подобни на България като Литва, Латвия и Естония, държавният дълг спрямо БВП се разшири много бързо. В Естония по-малко, но в другите две страни се удвои, т.е. много е важно да се запази здравословната парична политика и след влизането ни в Еврозоната, което е най-големият проблем. Условието на стабилност на Еврозоната не се спазва от по-голямата част от членовете на Еврозоната, т.е.16 от 19 не го спазват. България трябва да е като тези три страни,  което е много трудно."