„Престъпление без жертва“ не е правен термин. Това е просто израз, с който се обозначават онези незаконни действия, от които всъщност никой не страда – материални, физически, или каквито и да било. Хомосексуализмът, например, е все още незаконно деяние в много държави,  въпреки очевидния факт, че гейовете не пречат на никого с това, че са гейове.

Хомосексуализмът е добър пример и по друга причина – обикновено подобни „престъпления“ са приети за такива по някаква изкривена представа за обществен морал, религиозни ценности и прочие други остарели  и дори отишли си от десетилетия човешки идеи.

България е последвала Западния свят, от който на теория е част, в много от тези промени. Не сегрегираме насилствено малцинствата, не гоним мъжете подръка с факли, не тормозим и хората, които хвърлят зарчета на вързано. Е, имаме сериозни проблеми с толерантността, но поне от законова гледна точка сме относително цивилизовани.

В други отношения обаче...

 

1. Порнографията

Порноиндустрията, яхнала интернет в последните 20 години, се превърна в една от най-силните и развиващи се световни производства. И не е случайно – хората просто обичат да гледат секс. Всъщност, човечеството оценява гледането на секс на 20 милиарда долара.

Колко незаконна е точно порнографията у нас? Член 159 от НК ни го разяснява изчерпателно:

Чл. 159. (1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Още по-информативно и интересно е определението за порнография, чл. 93, т. 28

„Порнографски материал“ е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.$

Интересно какво ще стане, ако някой създаде приличен, приемлив и съвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение? Чакай, кой го определя този обществен морал?

Но това е спор за юристите. Да си го чепкат те. По-важни са два други въпроса – страда ли някой от порнографията, и какво мисли останалата част от света по въпроса?

Порноиндустрията е в голяма степен като всяка друга. Като изключим извращенията, каквато и да е доброволна дейност пред камера срещу добро заплащане не е нищо повече от вид актьорска игра или медиен продукт. При спазване на задължителните за забрани за достъпа на непълнолетни и доколкото не пречи на някого, разбира се.

Но какво мисли светът по този въпрос? Със сигурност не сме единствените по-консервативни. Тази графика описва идеално нашата позиция. Червеното означава страните, в които действат подобни забрани на нашите, в жълто са местата, където има по-обстойни регулации, а в зелено всичко е законно (отново с изключение на непълнолетните и извращенията).

И с един поглед е ясно, че по отношение на порнографията България е част от Арабския свят. Дори в Турция порното е законно.

Честито.

 

2. Проституцията

Ах, най-старата професия. Която, между другото, е била законна и строго регулирана след Освобождението. При това по напълно европейски модел – „работещите момичета“ са докладвали в полицията, а периодично са били преглеждани от лекар и лекувани при нужда.

В момента проституцията от страна на жриците не е непременно незаконна. Но да работиш „продължително време по непозволен или неморален начин“ се наказва със затвор до 2 години или пробация. Това става с промяна на НК през 2005 г., така че е идея на Прехода с главно П.

Което означава, че няма непременна забрана, но в закона са предвидени начини, по които да бъдат преследвани тези, които продават секс.

Което води до ситуацията в момента – в България има както десетки публични домове, и не по-малко проститутки по улиците на големите градове, или, както добре знаем, директно на магистралата.

На практика публичен факт е, че сводниците (чиято дейност е напълно незаконна според НК) поддържат благи връзки с полицията, за да бъдат оставени на мира, а проституцията цъфти и процъфтява на воля, без никаква регулация от страна на държавата.

Един от доводите срещу легализацията, когато въпросът беше повдигнат през 2007 г. и Надежда Михайлова излезе да се бори за жените, е че проституцията е пряко свързана с трафика на хора, нещо, в което българите сме шампиони. Въпреки малкото си население, ние не само сме канал за огромни количества „бели робини“, а и с готовност предоставяме за Запада и момичета "собствено производство".

Този аргумент има два основни проблема. Първо, връзката между проституцията и трафика на хора може да изглежда очевадна, но всъщност няма данни легализирането на платената любов да е увеличило трафика в Швейцария, Гърция, Турция, Холандия, Австрия. Забраната на проституцията не е подобрила и ситуацията в това отношение в Хърватска, Финландия, Молдова, Русия, Сърбия.

Трафикът на хора намалява там, където изпълнителната власт взима мерки срещу... трафика на хора.

Вторият проблем се разбира с един въпрос – кой е по-добре защитен от каналджиите и принудата да проституира – този, който живее в страна с регулирана, наблюдавана от властта и администрацията проституция, или този, който живее в България?

Да добавим към грозната ситуация и една дребна обида за финал – от септември 2014 г. незаконния, „непозволен и неморален“ доход на проститутките влиза в БВП.

А, и проституцията е законна в Турция.

 

3. Огнестрелните оръжия

Една част от цивилизования свят – вярно, не особено голяма – е преценила, че човек трябва да има правото да държи екземпляр от най-ефективното лично оръжие (засега, докато не направят лазерен меч) в дома си, и ако се наложи, да защити живота си с него. При това без да иска специални позволения от държавата.

Разбира се, говоря за САЩ. Но дори и в много европейски страни е значително по-лесно да се сдобиеш с разрешително за оръжие, отколкото в България.

Което не променя факта, че (включително и незаконни) огнестрелни оръжия се използват масово в престъпления в страната, а според проучване на Евробарометър от 2013 г. се очаква този размер да се покачи.

Същевременно, в същото проучване, 24% от българите са споделили, че имат оръжие за лична самозащита, спрямо едва 14% средно за ЕС.

Как става този номер, при горното ми твърдение, че е по-лесно да си вземеш огнестрелно оръжие на Запад, отколкото в България?

За западния европеец е по-евтино и административно по-лесно. В много държави важи същото правило, което имаме и у нас – разрешително се дава само на човек, комуто е нужно. Но докато в Германия, например, „нужно“ е ясно дефинирано, в родината това се преценява случай по случай от съответния орган.

Хората, които се занимават с това – феновете на пистолетите и пушките – твърдят, че човек под 30 има много малки шансове да получи разрешително, въпреки че законът позволява всеки над 18 да опита да има такова. Първоначалната преценка я дава началникът на началника на местното ви полицейско управление. Ако той не ви хареса, или ако не сте му симпатичен, или ако просто не е в настроение – процесът спира до тук.

Ако трябва да бъдем честни, и върху началника пада голяма отговорност – утре практически с негово одобрение може да се разгърмите в някой мол.

Същевременно законът не се спазва и, особено в провинцията, стотици българи притежават незаконно оръжие. Именно тези хора са споделили съвсем откровено в проучването, че си имат оръжие за лична самозащита. Мислите ли, че като са ги попитали: „А то регистрирано ли е?“, те ей така ще си признаят, по европейски?

 

4. Марихуаната

И преди съм писал по този въпрос. Той все още не е изчерпан, и светът сякаш се събужда, а ние дремем. Докато отделни щати в САЩ започват да правят първите милиони от данъци, в България сме безкрайно далеч дори от идеята за декриминализация. Вместо това осъждаме болни от множествена склероза млади хора за две растения, и пълним арестите за по един сплиф.

Проблемът е ясен – няма нито един смъртен случай по света от употреба на марихуана. Агресивните престъления под влиянието на зелената билка са в пъти по-малко от, да речем, тези след 4 ракии. Марихуаната доказано облекчава симптомите на множество заболявания. Повече хора преминават от алкохол към по-тежки наркотици, отколкото от първата си дръпка коноп. И, в духа на този материал – пушещите марихуана не вредят на никого, материално, физически или психически.

Забраната на марихуаната, както проституцията, е едно от тези неща, които са ни наследство от 9 септември и нататък. Наследство, което демокрацията уж трябваше да унищожи след себе си, но което се поддържа от едно не просто консервативно, а залиняло и застаряващо общество.

 

5. Тютюнопушенето в заведенията

Дискусията, която нямаше значение, защото премиерът Бойко Борисов реши да е европеец. Проблемът, който не беше проблем за 1 година с модела на помещения за пушачи и непушачи. Пример номер незнамсикой как се опитваме да бъдем по-праведни от Господ.

Всички аргументи бяха изложени, предъвкани, понаплюха се някакви общественици, но това беше за украса. И след като десетки заведения вложиха средства на направят климатизация по истински западен модел, правителството на ГЕРБ обезмисли труда и парите им и махна пепелниците от заведенията завинаги.

Да, пушенето не е престъпление без жертва – хиляди умират всяка година от здравословни проблеми, предизвикани от тютюневия дим. Но пушенето на закрито място не е убило, който и да е непушач насила. И моля, без аргумента: „Ама като приятелите ми искат да пушат, и аз се принуждавам да съм пасивен!“ Учтивият пушач се съобразява и не мъчи приятелите си за едната цигарка. Ако вашите го правят, намерете си други приятели.

Преди да се обърнем към светлия Запад за пример, да се спрем над друг факт – законът просто не се спазва. За няколко месеца някакви инспектори сновяха и тормозеха заведенията с глоби, после всичко замлъкна, и сега има десетки заведения в цялата страна, в които се пуши – просто така, нелегално, или пък със специални архитектурни решения. Тоест създадохме още един закон, който никой да не спазва. И още един повод да нямаме доверие в институциите. Или дори да ги взимаме насериозно.

А ако ще говорим за светлия Запад, нека вземем за пример Австрия – наш съюзник, партньор в ЕС, малко по-малка по площ, и малко по-голяма по население. А, и 12-ата най-богата държава в света по БВП. Там управниците са решили проблема по междинния модел – на някои места се пуши, на някои не, а на много има добре проветрени зони и за пушачите, и за непушачите. И какво, като ЕС искал. Което ЕС не иска, не че има и право, нито пък някой му обръща внимание. В кажи-речи половин Европа се пуши в заведенията, разбира се, с различни ограничения. Румънците, които влязоха в ЕС с нас, и несъмнено са искали да впечатлят „великите европейци“, колкото и ние, имат ресторанти и за пушачи, и за непушачи.

 

Тези пет престъпления, или по-точно, закононарушения, няма да бъдат декриминализирани в близкото бъдеще. И то по чисто български, наши си причини – в някои отношения сме част от Третия свят, а в други сме по-католици от папата. Защото най-много обичаме да сме отгоре на класациите – за жалост, обикновено негативните.

-----

Клуб Z публикува този текст, въпреки очевидно провокативния му характер, заради убеждението, че в обществения живот няма забранени теми и по всички въпроси може да съществува повече от едно мнение. Това не означава задължително, че го споделяме.  Редакцията е готова да публикува и всички, предоставени й  материали, съдържащи противни позиции.